Ванеса от Бачево: Конят е най-добрият приятел на човека

Стартът е даден и Ванеса полита на гърба на кобилата Налиса. Няма и диря от страх у момичето от бързото препускане в галоп. 19-годишната девойка е концентрирана и погледът й е насочен единствено към финала. Не се налага да удря с камшик животното, нито пък да забива пети в хълбоците на коня. Вятърът разсича като нож косите й, но ездач и кон са в едно цяло, в абсолютна хармония. Заедно пресичат финалната права под аплодисментите на хилядите зрители. В подножието на върха са, остават втори. Ванеса е щастлива, гали с две ръце Налиса и приема поздравите на публиката след кушията на Тодоровден в родното си село Бачево, където това е най-големият празник. Първото място спечели Георги Андреев, трета остана Михаела Генова.

„Избрах да се състезавам с Налиса, тя е на 12-13 години, но не е загубила от бързината си. Сестра й Гардения пък е една от най-бързите в базата ни. Класирането не е важно, важното е общуването с коня. С наши коне се състезаваха и Георги Андреев, и Михаела. Отглеждаме шампиони“, казва с усмивка 19-годишната девойка от Бачево, където конят е на особена почит и дори е основната фигура в герба на селото.  

В рода на Ванеса Тумбева обаче конят е още по-високо - той е издигнат на пиедестал. Дядо й Иван Наков, коневъд и треньор по конен спорт, създава през 2000 година една от първите конни бази „Pеrivolas“ /от персийски език - красиво място/ в Пиринско, започва само с три коня, сега вече те са 16.   

Адреналинът е огромен при тези кушии, нужна е и много концентрация, разкрива момичето. Тези състезания са сред най-хубавите й преживявания, трудно е да я разберат хора, които нямат тази връзка с конете. Просто в тези няколко минути на галопирането тя и конят са едно цяло. От голямо значение е да запазиш спокойствие, което да предадеш на коня, той усеща, когато ездачът е неспокоен. Не се налага да го удряш, да го сритваш в хълбоците, защото животното дава максимума на своите възможности. То знае какво се иска от него. Добрата връзка с коня е гаранция за победи в състезанията.

Ванеса е силна не само в ездата, но е и пръв помощник в работата в базата. За нея не е проблем да изрине конюшнята, да излъска козината на животните, да ги нахрани, да ги напои, да ги нагласи като за ревю. Язди вече наравно с дядо си и вуйчо си Петър Наков, който в момента е основният двигател на базата.

„За мен най-добрият приятел на човека е конят. Закърмена съм с тази любов от най-крехка възраст. За това помогнаха и дядо, и вуйчо, и майка ми Мария, и по-голямата ми сестра Гергана. Няма нищо по-хубаво от ездата с кон, който обичаш“, категорична е Ванеса. Човек трябва да обича конете, да е енергичен и смел, както и да има огромно търпение. Това са най-важните качества на истинския ездач.

Допирът с коня е магия, зарежда с позитивна енергия, твърди тя. От двегодишна е с конете. И по-точно казано - върху гърбовете им. Помни как дядо й Иван я привързвал към животното, за да не падне. Той се качвал на друг кон и се разхождали по 2-3 часа из красивите местности край Бачево. Помни и едни от първите си любими коне - кобилите Весела и Моника. Никога обаче не е изпитвала страх от тях.

„Давам цялата си любов на конете. Те също дават всичко от себе си. Това е взаимност, доверие между човек и животно. То се усеща и от двете страни. За мен те са бързи, красиви, грациозни, верни. Никога няма да те предадат. Всички коне са ми любими, всички ги обичам“, уверява Ванеса Тумбева.

Почти няма ден, в който да не е край конете. Обича да е до тях, да ги храни, да им дава лакомства. Налиса обича най-много ябълки, а също така похапва с удоволствие моркови и захар. Конят за Ванеса е символ на любов, приятелство, щастие, благородство. Понякога дори й стига да си помълчи заедно с тях. Това я отпуска, успокоява я, дава й сили, дава й даже отговори на някои житейски въпроси.

Ванеса е завършила средното си образование, но още се чуди как да продължи - да учи ли, да работи ли. А през това време е все там - в базата, където се раздава на 100% и с огромно сърце, душа и желание. Какво иска от живота това 19-годишно момиче?

„Пожелавам си здраве и късмет, другото ще се подреди. И още нещо искам - край мен винаги да има коне, защото не мога да си представя живота без тях, без тяхната красота и вярност“, допълва Ванеса, една истинска приятелка на конете от разложкото село Бачево.