Големият треньор и човек Стоян Тончев, който създава шампиони и на тепиха, и в живота

Изминаха почти два месеца от едно голямо признание за един голям човек. Стоян Тончев стана носител на званието „Почетен гражданин“ на Благоевград. Зад гърба си има и друго престижно звание - „Заслужил треньор“. Окичвал се е и с медали за особени заслуги към спорта. Но не званията са тези, които правят човека, а човек прави така, че да има признанието на останалите. Затова думата ни сега е за него, за родения на 13 септември 1949 година в разложкото село Долно Драглище бъдещ елитен състезател по самбо и джудо и един от най-добрите български треньори в тези спортове и борбата.

„Няма как да не съм горд с това звание. Вярвам, че и всички мои бивши състезатели се гордеят, те са част от обществения живот в страната ни – сред тях има полицаи, лекари, учители. За мен две неща са над всичко - спортът и семейството“, откровен е почетният гражданин на Благоевград. Над  40 години от живота му преминават във всеотдаен и ежедневен труд в областта на физическата култура и спорта. Стартира своята състезателна кариера през 1969 година, активен спортист е до 1978 година, като е част от отборите на СК „Локомотив - София“ и СК „Академик - София“.

Талантът му не подлежи на никакво съмнение, а доказателството са спечелените от него множество медали по самбо и джудо. Няколкократен шампион е на България, медалист е от редица международни турнири. Завоюва медал на първото открито европейско първенство по самбо в Рига, Латвия, през 1972 г. А в тази надпревара участват и много неевропейски страни като Япония, Иран, Канада, Монголия и САЩ. Само година по-късно отново печели медал от международния турнир в Баку, Азербайджан. През същата 1973 г. е медалист и от първото световно първенство по самбо за мъже в иранската столица Техеран.

Като пионер в своята област и медалист от първото европейско и първото световно първенство по самбо Стоян Тончев е вписан и в енциклопедията на България, издадена през 1986 г. „Винаги с чест, гордост и патриотизъм съм приемал издигането на знамето на България на пилона при моите награждавания за постигнатите успехи. Спортът изисква много себеотдаване, лишения, труд, усилия, упоритост, тренировки и талант“, издава своята рецепта за спортни успехи Тончев, който завършва НСА „Васил Левски“ в София през 1978 г. със специалност „Треньор по джудо“.

Той човекът, който преодолява всички предизвикателства, за да въведе самбото като спорт към ДФС „Пирин“-Благоевград през учебно-състезателната 1978-1979 г. За да започне да предава своя опит, знания и мъдрост на своите състезатели. И да кове шампиони, много шампиони. За него няма тайни в самбото и джудото. И от неговата експертиза се нуждае нашият национален отбор по самбо, където е помощник-треньор от 1986 до 1997 г. През 1989 г. води като треньор националите ни на световното първенство по самбо в Улан Батор, Монголия, където отборът ни се класира на трето място. През 1990 г. отборът по самбо за мъже на СК „Пирин“-Благоевград става републикански вицешампион на държавното първенство по самбо за мъже. Работи и като хонорован треньор по джудо в ЮЗУ „Неофит Рилски“-Благоевград. Дълги години е лицензиран съдия по самбо, джудо и борба.

„Нося в сърцето си всички мои състезатели. Сред първите ми медалисти в кариерата ми като треньор в Благоевград са Крум Каишев, който преподава в момента математика в 7 СУ „Кузман Шапкарев“, Красимир Джалев, Димитър Жежев - многократен републикански вицешампион по самбо и джудо, дългогодишен служител към силите за специални операции в системата на МВР“, споделя 74-годишният доайен на самбото и джудото у нас. Той се гордее с постиженията на Георги Жингов - републикански шампион по самбо и медалист от световното първенство по самбо в Испания, Добрин Радонов - републикански шампион по самбо, медалист от световното първенство по самбо за мъже в Русия, Емил Стамболийски - многократен републикански вицешампион по самбо, дългогодишен служител към звеното за борба с организираната престъпност в системата на МВР.

През 1992 г. Стоян Тончев регистрира СК по самбо „Пирин Интер“-Благоевград, с който развива спортна дейност до 2006 г. През този период състезателите му отново печелят множество медали и стават шампиони. Най-сериозни са успехите на Валентин Георгиев - световен вицешампион по самбо във Франция през 1996 г., както и на Иван Милчев -републикански шампион по самбо и четвърти на световното във Франция.

„Тези успехи са минали и през ръцете ми, и през сърцето ми. Няма нищо по-ценно от това ученикът да надмине учителя си. Това означава, че наставникът си е свършил работата. Чест за мен е, че моят бивш състезател и шампион Иван Милчев продължава традициите в спорта, като обучава, изгражда характери, създава навици и възпитава в трудолюбие децата в спортния си клуб „Ипон“-Благоевград“, казва Стоян Тончев.

Признава, че за него никога не е имало само една цел – да направи от даден състезател шампион. А да може да му предаде и онези уроци, които да го направят достоен човек с морал, който е готов да помогне на останалите, да е полезен на града и страната си. И с ръка на сърцето твърди, че е успял и в тази своя мисия. Която дори е по-важна от първата – да прави шампиони. Защото спортът е до време, но изградените положителни човешки качества са за цял живот. Бившият треньор е радостен и от друг факт - синовете на доста негови възпитаници продължават традицията да стават шампиони и да печелят медали. „Поздравявам Данаил Милчев - шампион на България по ММА, който е син на Иван Милчев, както и Павел Стамболийски, син на Емил Стамболийски, който е медалист от същото състезание“, споделя той.

Някогашният шампион разкрива, че има една надежда. И тя е свързана с най-новото попълнение в неговата фамилия. „Ще бъда изключително щастлив внукът ми да изпитва същата любов към спорта и да поеме по моя път в спортния свят. Докато ме има, винаги ще съм до него и ще му помагам. Но изборът ще е само негов, защото насила хубост не става“, подчертава заслужилият треньор на България. Стоян Тончев винаги е имал късмета и щастието да разчита на подкрепата на своето семейство – на съпругата и двете си дъщери. Благодарен им е за търпението, за съпричастността, за разбирането през всичките над 40 години, в които е отдаден на спортната си кариера и на треньорската професия.

Години, в които цялото му внимание е насочено към спорта в името на печеленето на титли и създаването на шампиони. Години, в които отделеното време за семейството му е било крайно недостатъчно. Години, в които обаче винаги е носил в сърцето си най-близките си хора, без които успехите му биха били немислими. „Семейството е моят Божи дар, най-важното нещо на света е семейството. Веднага на второ място за мен е спортът. Всеки шампион понякога пада, но има ли здраво семейство до себе си, по-бързо се изправя и продължава напред“, категоричен е Стоян Тончев. А на него може да се вярва.