Архитектка от Благоевград се посвети на екоземеделие в Горно Лешко

Архитектка изостави Франция, за да се занимава с биоземеделие в наше село. Ралица Каперска замени Франция с едно китно благоевградско село. Но тук не става въпрос за емоция или за някакво моментно решение. А за напълно осъзнат избор. Защото дамата, която е архитект, иска да живее близо до природата, да се занимава с биоземеделие, да отглежда животни. И съвсем естествено стига до Горно Лешко, което е съседно на Долно Лешко, откъдето е нейният дядо. И там веднага усеща, че е открила своя рай. Става собственик на пет декара място. В него заварва 200-годишна постройка, служила за обор на старите стопани, но днес това е сграда, която се ползва като мазе за съхранение на всичко, което приготвя за хапване самата Ралица. Прави си и къща от камък и дърво, нещо характерно за района тук от времето на Възраждането. Дава живот на сградата, в който вплита и миналото, и съвременните изисквания за живот, за да е удобно и комфортно за нея и 7-годишната й дъщеря Анжелина. И жената, която никога не е имала село, заживява в унисон с природата в Горно Лешко.

Години по-рано тя осъзнава значението на храната, на полезната и здравословна храна. Още във Франция забелязва, че богатите хора не влизат ежедневно в супермаркетите. А търсят екологични и чисти храни. Ралица обича да готви и веднага започва с размах да създава свое собствено стопанство за отглеждане на зеленчуци. Прави градина, оформя лехи, стяга и парник със стари прозорци, които изхвърлят масово местните хора при ремонтите на къщите си. „Композирах тези прозорци и сега имам своеобразна оранжерия. Стъклото осигурява много по-добра проводимост на слънчевите лъчи от пластмасата, от найлона. Почти всичко си произвеждам сама", казва тя. За нея е дар да стане сутрин и да отиде до градината, за да си скъса свежи и пресни домати и краставици. Не ползва изкуствена тор, а само естествена, тъй като има достатъчно крави в селото. Само в парника, който е с размери 6 на 4 метра, произвежда около 250 кг зеленчуци годишно. Прави и много консерви за зимата. В градината й има почти всичко от света на зеленчуците. Нейна слабост е да суши спанак, коприва, листа от кромид, от които прави микс и получава интересна смес. Стрива я, прави я дребна като брашно, което наподобява шарената сол. Ползва я и за  поръсване на филия, и за подправка на различни гозби.

„За децата е полезно да хапват и месо, защото то съдържа желязо. Всяка година си купувам по едно теле от местните фермери. Вече втора година се грижа за свои прасета. Първата година бяха две, а тази са три. Сама ги храня, сама им чистя. Свиква се с всичко. Давам им много трева. Не ги храня с изкуствена храна, нито пък им правя ваксини, за да е наистина чисто месото им. Дъщеря ми не е кихнала досега“, казва дамата, сменила Марсилия с Горно Лешко. От месото си прави и деликатеси – суджуци, луканки, мели си и кайма. Изчислява, че се труди общо по градини и животни около два месеца в годината. Никак не е много, а по този начин не й се налага да влиза в магазин. В началото на престоя си в селото си купува сирене, мляко и кашкавал от местните баби. Но вече се е научила как сама да си прави извара, сирене и кашкавал. Набавя си 10 литра мляко и прави 1 килограм сирене, 1 килограм кашкавал и 1 килограм извара. „Просто е за правене, излиза и по-евтино. А като прибавим, че е напълно истинско и в тях няма никаква химия, то не може да става сравнение със стоките в магазините. Българите се увличат по супермаркетите, което не е добре. Никога няма да забравя как една баба тук ми продаде буркан с домашно месо от прасе, а с парите отиде да си купи някакъв гаден салам“, казва Ралица.

Животът на село влияе положително на работоспособността й, на настроението й. А с желание и труд се постигат нещата. Поляните край дома й са пълни с билки и цветя. Ралица обича да събира билки. Но най-много обича да събира гъби, тя е трето поколение гъбар. По този начин релаксира. Категорична е, че българинът трябва да си припомни миналото и да е по-близо до земята, да щади повече природата. Ралица Каперска  се чувства по-добре от всякога на село. Здрава е, щастлива е, уравновесена и доволна от живота си. Намира вдъхновение от природата, бори стреса с досега до земята. За нея е страхотна възможност за младите хора да живеят на село, а да работят в града. И тя има този късмет. „Аз съм в рая, от дома си виждам планините Витоша, Влахина, Пирин и Рила. Тайната е да се адаптираш към този живот тук, после усещането е неповторимо. И тази уникална възможност в България все още съществува. Иска ме се след време в това райско място да открия Зелено училище за деца“, разкрива една от мечтите си Ралица.

Млади семейства смениха САЩ, Германия и Испания с китното село

Интересно е, че Ралица Каперска съвсем не е единствената „чужденка“ в селото, която е решила да смени живота си зад граница с този в Горно Лешко. Магията на населеното място е привлякла тук и нейните съседи Маргарита и Александър. Двамата са планински гидове и ски учители. Живели няколко години в Испания, но сега са тук с двете си деца. Те са първите заселници, които сменили чужбина с нашето селище. И са любители на домашното земеделие. Често обменят съвети как да отглеждат зеленчуците си с Ралица. Друга млада двойка са Сибила и Христо. Жената притежавала години наред туристическа агенция в Германия, а мъжът преподавал 10 години физика в САЩ. В съседното село пък има още едно младо семейство – Деница е от Враца, а Андрей е от Варна.

„Ние сме една задружна общност. Живеем ръка за ръка, общото между нас е, че сами си произвеждаме зеленчуците, че обичаме природата и се чувстваме прекрасно на село“, уверява Ралица Каперска.

В България строят без план и визия

Завършва архитектура във Франция, продава апартамента си в Марсилия, за да заживее на село. Ралица Каперска завършва Езиковата гимназия и заминава да следва архитектура във Франция. Още в трети курс става стажант в голяма фирма на известен архитект. 10 години развива таланта си там. През 2014 година се прибира в България. Продава своя апартамент от 100 квадратни метра в Марсилия, за да си купи имот в страната ни, в родния си край. Известно време живее в София. И веднага вижда разликите в архитектурата днес - докато във Франция се набляга и на историята при правенето на проектите, то у нас се строи без стратегия, без визия, без идея за композиция, прави се хаотично, безразборно. Строежът на една нова сграда не се съобразява с тази, която вече е построена наблизо, няма никакво отношение към околната среда. Никой не се опитва да намери синхрона между строителството и природата. Строят се някакви малки жилища, където няма пространство, няма панорама, няма въздух. Дори комунистическото строителство е по-добро от сегашното, смята тя.

Всичко това дразни архитектурния поглед на родената в Благоевград 43-годишна дама. Защото за нея направеното от архитектите остава в историята и то трябва да е такова, че да се гордеят с построеното поколенията след нас.

Източник: Вестник: "ТЕЛЕГРАФ"