За Здравчо, Жули и една Къща за...приятели в Добринище

Пандемията от коронавирус спря туризма в продължение на цели два месеца. След извънредното положение браншът постепенно се изправя на крака. Най-посещавани в момента са къщите за гости, защото хората предпочитат да не се събират с много други туристи в големите хотели.

В град Добринище обаче има една по-особена къща. Тя е по-скоро Къща за приятели, а не за гости. Що е Къща за приятели ли? Тя е почти същото като къщата за гости, но има още нещо...Собствениците са тези, които могат да превърнат една обикновена къща за гости в една не толкова обикновена къща за приятели. Само от стопаните им зависи да накарат своите гости да се чувстват като у дома си. Да направят така, че за няколко дни престой да се превърнат в техни приятели. Точно това умеят съпрузите Жулиета и Здравчо Галчеви в Добринище. Защото за тях всеки гост не е просто клиент, който идва и си отива. А е човек, към който трябва да се отнесат добре и с внимание, за да дойде отново и отново, но вече не като клиент, а като приятел. Затова на съпрузите днес реклама не им трябва. Защото имат много приятели, които са им редовни клиенти. Как успяват да „грабнат” сърцата на своите гости?

„Не сме дребнави, не сечем стотинката, не теглим всичко на кантар. Ще направим закуска, ще поканим гостите на вечеря, Здравчо ще направи салата, ще сготви пържоли, ще налее и ракия, и вино, и бира”, разказва Жулиета. Разбира се, че това не се пише на сметката на гостите. То е от сърце и душа от домакините, които просто обичат да имат гости, които да обгрижват. Здравчо е категоричен, че туризмът е най-доброто препитание в курорта. Но трябва да си искрен, честен, да правиш нещата със сърце и душа. Да не те мързи и да си търпелив. Да си широко скроен човек.

„Възстановяме се постепенно от празнотата и в дома ни, и в душите ни по време на извънредното положение за коронавируса. Голяма мъка бе, ние сме свикнали да сме с други хора, без значение откъде са и какви са. Отказахме доста заявки от март до май, нямаше как, сърцето ни се късаше, но срещу ръжен не се рита. А имаше толкова много сняг в Пирин планина, щеше да е чудно за туристите да карат ски през март и април. Но всичко се срина. Затворихме, това бе най-тежкото време за нас от близо 20 години, откакто сме отворили дома си за хората. Поне внуците – две момчета и две момичета, бяха при нас, та ни даваха глътка въздух, тук имаме градина, тя ни спасяваше да не сме затворени между четири стени”, разказва Здравчо. Излизали и в планината на разходки, като непрекъснато спазвали изискванията на здравните власти.

Някога започнали с една стая за гости, почти насила. Двамата съпрузи си спомнят първите си посетители - Ани и Тони от София, които идват редовно при тях, поддържат връзка през всички тези години. Бившият работник в телефонния завод по онова време се трудил и като закупчик в РПК. През 1992 година от Туристическата камара направили оглед на къщата му. Още тогава имало много туристи в Добринище, а нямало достатъчно стаи. Одобрили дома му и така се започнало. Здравчо никога няма да забрави как за 20 дни посред зима направил ремонт на сградата, за да посрещне група от над 10 гости за Коледа. И да изпълнява всичко, което поискали – разходка В Пирин, изкачване в Рила, печено агънце, печено прасенце, ходене до интересни забележителности в региона. Толкова били впечатлени гостите, които не били случайни хора, че оставили накрая на семейството „цял куп” пари.  

„Затова тук няма недоволни хора, с повечето от посетителите стават като роднини, че и нещо повече – като братя. Идват всякакви човеци – с различен социален статус, откъде ли не – от Европа, Азия, Южна и Северна Америка, Австралия. Правим всичко за кефа на нашите гости – даваме им да готвят български гозби, да се облекат в български носии, водим ги на пикници в гората. Трябва да знаеш как да „погъделичкаш” всеки един, да му доставиш удоволствие. Летният и зимният туризъм са на ниво и е пълно с народ почти непрекъснато”, уверяват Здравчо и Жули. Те вече имат 9 стаи за приятели с 22-23 легла. През пролетта и есента е по-слабо откъм туристи, но пак има хора през уикендите. Здравчо ги води в Пирин планина, в Ковачевица, в Лещен, в Огняново, в Баня, в мечия парк на Белица, в конните бази наоколо, във въжения парк в Добринище, в планината да карат АТВ-та. Все повече атракции има за туристите. Спят често и на палатки в гората. Развиват и духовен туризъм - посещават параклиси, църкви, светилища, оброчища.

„За да имаш успешен бизнес в туризма, трябва да имаш добро отношение към гостите си и любов към професията. Една усмивка понякога е достатъчна, нужно е внимание да обърнеш на всеки. Лакомията не води до нищо добро”, издава още от рецептата да имаш къща за приятели Здравчо Галчев.  

При него и съпругата му е по-лесно да се спраят в сложната ситуация в момента, защото бизнесът им е семеен, нямат работници. В хотелите е по-трудно – може да няма достатъчно гости, а разходите за поддръжка и персонал си вървят с пълна сила. Те цял живот надграждат, всичко са направили с ръцете си, помагат им роднини и приятели. Покрай тях с този бизнес се захванали и техни съседи, две трети от съгражданите им разчитат на доходи от туризма.

Никога не са имали капризни, надменни гости. С всички се прегръщат, когато идват, така се и изпращат. Здравчо гордо казва, че е главата в семейството, но с ръка на сърцето признава, че Жули е шията. Тя е счетоводител, сервитьр, управител, докато той е само готвач и параджия. Спомня си как в началото на туристическата му дейност англичани поискали за закуска хемендекс, а той хал хабер си нямал що е това. Можел да прави само печени кюфтета и пържени яйца. Спасил го баща му, лека му пръст, който бил готвач. Сега готви смело, често експериментира. Защото и готвенето трябва да го правиш с желание и любов, тогава няма как да не ти се получи.

Най-хубавото е, че двамата са доволни от своя бизнес, за тях всеки гост е като техен брат, с много от тях си ходят на гости, чуват се редовно, помагат си. „Това е най-важото – показва, че сме си свършили работата. Скоро бях в София при позната зъболекарка, която ни е редовен гост, тя ми оправи зъбите, идва всяка година тук”, казва Здравчо.

Същата стоматоложка в момента е отседнала в Къщата за приятели на Галчеви. „Сега сме за 18-а поредна година при Здравчо и Жули, те са страхотни хора, за нас е чудно всяко идване при тях. Домакините са много естествени, приемат ни като част от семейството си. Тук сме у дома си, това не може да се обясни, може да се почувства”, твърди столичанката.

Понякога Здравчо пее на гостите си, той е част от Мъжка фолклорна група „Десилица” към читалището в Добринище. Любима песен му е „Йовано, Йованке”, но преди време с помощта и на свои авери написал своя песен. Ще познаете ли как я кръстил? Няма да се изненадате - нарекъл я „Приятели”. Нищо случайно, нали! И може да я чуете на живо от нейния автор, ако имате път към Добринище. И ако решите, че искате да отседнете в Къщата за приятели на Здравчо и Жули. Няма да се разочаровате...