За търсачите на горски дарове от Краище или как нашите гъби превзеха Европа

Най-важното правило за успех, в който и да е бизнес, е да бъдеш коректен, отговорен и да гарантираш качество на стоката. Държиш ли на тези три неща – няма как да не просперираш. В това е убеден 52-годишният Али Рункьов от белишкото село Краище, който заедно със съпругата си Хатидже мениджират най-големия цех за преработка и консервиране на гъби в района.

Предприятието, строено по европейски стандарти, осигурява работа на 60 жени и мъже от общината, а дойде ли гъбарския сезон – няма семейство от околията, което да не си докарва допълнителни пари от бране и предаване на горски манатарки.

Гъбарството е основен поминък за голяма част от местните жители

Паднат ли първите пролетни дъждове, млади и стари хукват към гората в търсене на ароматните дарове.

„Гъбите сближават малкото ни село Краище с 2500 жители с държави като Швейцария, Германия, Австрия, Италия, тъй като нашата стока се изнася за тези страни. За нас гъбарството е основен поминък, тъй като в района няма други предприятия и производства”, уверяват съпрузите Али и Хатидже. 

Вече три години двамата денонощно се трудят в цеха в Краище - Хатидже изпълнява ролята на бригадирка и бди над жените, които преработват суровината, а Али се занимава с мъжката част - организира приемането и изкупуването на гъбите. Собственик на предприятието е пернишкият бизнесмен Константин Драгомиров, който рискувал да стартира бизнес тук. Като навсякъде, и тук началото било трудно, но бързо спечелил доверието на местните жители, които вече прескачат брокерите и предават директно на Али набраните горски дарове.

Предприятието е на път да се превърне в най-големия пункт за изкупуване на гъби в целия регион. И в момента работници на цеха обикалят с микробуси цялата област и изкупуват от хората набраните диви гъби.

След като продукцията стигне в предприятието, започва най-важната задача – сръчните ръце на работничките ги делят по качество.

„Компромис тук не се прави. Даваме от стоката проби за изследване в столична лаборатория, за да се проверят за наличие на радиоактивност. Че само за една такава гъба може да се наложи унищожаването на цял тир със стока”, разкрива тънкостите на занаята Али.

А гъбата на Краище се търси почти в цяла Европа

Камиони, натоварени с нея, пътуват до десетки европейски страни. Най-прецизни обаче са швейцарците, които държат гъбата, която купуват, да е разрязана на две, за да са сигурни, че никъде в нея няма червеи или гнилостни процеси.  Затова жените в Краище внимателно почисват със специални ножчета пънчетата от пясък и кал, след това с мокри кърпи почистват шапките на гъбите. До момента няма нито една върната пратка от чужбина заради лошо качество, доволни са Али и Хатидже.

Двамата опитни гъбари са категорични, че за да успееш в тая работа, преди всичко трябва да обичаш природата и планината. Те са убедени, че местните жители са успешни в гъбарството, тъй като село Краище се намира между три от най-красивите планини у нас  - Рила, Пирин и Родопите.

„Всички ние сме дълбоко свързани с планините и затова и най-малките деца разпознават безпогрешно ядливите от отровните гъби“, убеден е Али Рункьов.

В региона най-много виреят манатарките, пачият крак, рижинката, челядинката, овчият крак, масловките, среща се и смръчкулата. И сега хората в Краище с нетърпение чакат поредния пролетен дъжд, който ще изкара горските дарове на светло. Тук работният ден започва още по тъмно. През последните години в тукашните гори прииждат и десетки роми от цялата страна, които опъват палатки и изкарват месеци в планината в търсене на гъби.

"Смръчкулата е стигала цена от 35 лева за килограм, но се намира малко. Миналата година манатарката купувахме по 14-15 лева за килограм. Ние с жена ми Хатидже също години наред тичахме по гората от сутрин до вечер. Ходехме по над 12 часа, изминавахме по 20-30 км, че и отгоре. Гъбата е много лъжовна и затова човек трябва да внимава. Намериш някъде две-три гъбки, продължиш напред с надежда за още, но се окаже, че вървиш с часове, а нищо не си набрал. Има и дни, в които с късмет може да набереш и 100 килограма", разказва Али Рункьов.

Именно защото са лъжовни, често гъбите подлъгват търсачите на ароматните дарове доста навътре в планината, а пътят обратно е дълъг и объркан. „Гъбата може много лесно да те примами и да изгубиш пътеката към дома“, предупреждава опитният гъбар Али и допълва, че най-добре е човек да не се отделя от групата в гората. Разказва, че миналата година баба с двете й внучета прекарали цяла нощ сами в планината. За щастие ги открили на сутринта живи и здрави, макар да били уплашени и измръзнали.   

Иначе предприятието на пернишкия предприемач в Краище осигурява истинска конкурентна среда в този бизнес. Цехът дава шанс на местните гъбари да не се съобразяват с цената на брокерите, а директно да пласират стоката си при Али и Хатидже. А той винаги е готов да даде по-висока цена на берачите, тъй като и той близо 20 години това правил и знае колко труд и  мъка се изискват, за да успееш. А брокерите седят в гората или по селата и чакат наготово. Плащат някаква цена на гъбарите и после прибират процент за себе си при предаването на гъбите в цеха.

Преди да отвори врати предприятието, прекупвачите ходели до Банско и Сатовча да предават стоката, но правели и разходи за транспорт. Сега обаче хората могат да спестят тези средства и директно да предадат набраната продукция в цеха.

А предприятието наистина е модерно – производствената база разполага с необходимото модерно оборудване. Всички машини са нови, помещенията са лъснати до блясък. Част от гъбите се замразяват шоково, други се сушат естествено или изкуствено, някои от тях се бланшират.

Местните гъбари са категорични, че най-ценна и вкусна си остава манатарката

Макар и рядко, случвало се е някои от най-амбициозните търсачи на ароматни дарове, да попаднат и на трюфел.

Иначе и този бизнес си има своите трудности. Разходите на собственика не са малки - осигуровки и заплати на работниците, има разходи за ток и вода, за транспорт. Непрекъснато има проверки от различни контролни органи и институции. Но с качество и усърдие, предприятието се развива добре. А това е важно не само за собственика, но и за местните жители, защото безработицата в общината е висока и гъбарството е основен поминък за доста семейства.

„В  нашия край всички хора са трудолюбиви. Берем гъби, горски ягоди, боровинки, малини, билки. Децата още от малки се учат на труд и няма семейство, което да не може да направи богата трапеза на близките си“, признава Хатидже.

Всяка домакиня тук задължително затваря в буркани или пък в бидони гъбите като туршия. По-изкусните кулинарки приготвят апетитен пастет, а за конфитюрите от горски ягоди и боровинки на местните жени се носят легенди.