Ах, тази интеграция: За чудните перипетии на един калайджия по Великден

Моя близка ме помоли днес да отидем до нейната родна къща в близко селище до Благоевград, в която не живее никой в момента, защото съседите й се бяха обадили,че някой е влязъл там. С още един общ приятел, тримата отидохме и заварихме разбити прозорци на първия етаж, което ни наведе на мисълта, че нечий нещотърсещ дух ни е споходил. Разбира се, след това видяхме и Нещотърсещият. Калайджия. Калайджията, по всичко изглежда, се притесни при съвсем уместния ни демократичен въпрос, на който смисълът бе какво точно прави вътре? След кратък размисъл той си призна, че е влязъл в къщата, примамен от свободния си избор на свободната си личност да прави каквото сметне за добре, вследствие на което е паднал жертва на многото предмети вътре и решението да продаде няколко от тях.

Ние с леко чувство за вина, разбира се, веднага му казахме, че не сме против свободната воля и свободното движение на пари, стоки и капитали, но че все пак тези предмети не са негови...Анализирайки ситуацията, калайджията, след известно колебание, изрази желание да се предаде на нашата компания, при което ние в общ глас заявихме, че това не е в либералния дух на 21 век и че ако иска да бъде в мир със себе си и света, може спокойно да се интегрира в местното РПУ сам и пеша.

Помогнаха му двама полицаи, които съвсем любезно си предложиха услугите да го насочат. Ние, оглеждайки нововъведенията на пришелеца в къщата, видяхме, че човекът е бил много на зор и ненамирайки тоалетна, два пъти е ходил по голяма нужда в хола и един път в кухнята. Добре, че има книги в библиотеката, та човечецът се е забърсал, че иначе някоя екзема ще го хване. Е, вярно, че в спалнята имаше следи от лек пожар, но пък човекът няма да мре от студ цяла нощ я! Добре се е сетил да запали огън върху дюшамето. Умно! Нямало е нужда да носи дърва от двора. И бая вещи не открихме, ама кои сме ние да се противопоставяме на свободната калайджийска пазарна икономика?!

Полицаите ни уведомиха като отидохме в РПУ, че са отдавнашни почитатели на свободния дух на този калайджия и добре че е станало така, за да могат да го изпратят на  преквалифициращи курсове в Бобов дол за 3 години. Те казаха още,че цялото село вече знае за това и e изключително радостно от възможността този човек да завърши тези курсове и заслужено да си почине от малко нахалните си съселяни.

Та на Великден стават чудеса и хубави неща! Не може само лоши новини като тези от Раднево да ни се случват. Важното обаче е да не се отказваме в опитите си за интеграции, преквалификации, демонстрации и т.н. А на който не му се нравят тези просветни дейности, може да си опита късмета нейде из Европа.

Автор: Януш Малчев