Горчиво вино ще пият в Илинденци заради слаба реколта и ниски цени

Материалът е на вестник "Телеграф". Заглавието е на Информационен сайт "Илинден Прес".

Стопаните обраха гроздето в един от най-лозарските райони на Пиринско - село Илинденци. Хиляди декари са се ширнали край населеното място, стотици от тях пък са засадени с прочутия бял сорт грозде „Керацуда“, който вирее само тук и в съседната община Кресна. Тук най-широко разпространеният сорт е „Широка мелнишка лоза“, от другите червени сортове са застъпени „Мерло“, „Каберне“ и „Мелник 55“. От бялото грозде по лозите край селото натежаваха доскоро сортовете „Булгар“, „Сандански мискет“ и „Мускат отонел“.

Прибирането на реколтата обаче мина без фанфари и усмивки в село Илинденци. И за това има не една, а две сериозни причини, които ще направят „по-горчиво“ виното тази зима. Първата е невижданата суша по тези места, където допреди 2-3 седмици не бе паднала капка дъжд от далечната дата 19-и май. Това се оказа като сушилна за плодовете. Някои сортове, които не са толкова издръжливи на суша, се свиха като стафиди, в тях не остана почти никакъв сок. Но оптимистите сред лозарите видяха и нещо добро в тези толкова високи температури и сухи дни - жегата не даде никакъв шанс на маната и на други болести да се развият и да ударят лозовите насаждения. Затова и голяма част от изсъхналите гроздове си останаха по пръчките в лозята, стопаните дори не ги обраха, за да не работят за лудо.

„Добивите са много по-ниски, при някои са 50% от миналогодишната реколта, при други - 60-70%, а при трети – 30-40%, но това зависи от сортовете грозде. Аз миналата година набрах 1,7 тона каберне от три декара лозе, тази година от същата тази земя набрах едва 600 килограма грозде. Плодът натрупа висока захарност – 27-28 градуса, това изпича гроздето и трябва да се разреди в съда, защото има риск да ферментира много бавно и да се наложи да пиеш вино не през зимата а чак през месец май догодина“, твърди Бойко Ибришимов, лозар и кмет на село Илинденци.

Според него трябва да си слуга на лозето, за да станеш цар на виното. Защото нито едно признание не идва даром, а след много труд и усилия. Лозето е като малко дете. Изисква ежедневни грижи. Но няма как да се получи, ако не го правиш с любов и мерак. Точно като при любовта на родителите към детето. Лозар се раждаш, лозар оставаш за цял живот, то е като глътка въздух, не може да се откажеш, смята Ибришимов. Затова и на местните стопани никак не им е приятно, че реколтата е наполовина. Защото народът е казал: „Лозето не ще молитва, а иска мотика”. Без труд няма как да има добър и качествен плод. Лозето понякога се оре по 4-5 пъти, част от стопаните нямат техника, а плащат надница на тракторист. Други лозари сами си го копаят, слагат тор, подрязват, поливат. В последните години торовете доста поскъпнаха, но нищо не може да ги откаже от тяхната любов към лозето. Всяко лозе иска и много вода.

„Както ние, хората, пием често вода, тока и то иска живителна течност. Оставиш ли сухи насажденията, не чакай много и добра реколта. Проблемът е, че в нашето село почти никой няма поливна система. Разчитаме на природата и когато тя не е благосклонна към нас, то ние сме безпомощни“, признава пред „Телеграф“ кметът на Илинденци.  

Другата причина за липсата на много и широки усмивки по лицата на лозарите в района е изкупната цена. На практика гроздето през последните 3-4 години си е все на едни ценови нива. В същото време инфлацията скочи драстично, всичко друго се увеличи. Но не и този плод, който дава течен еликсир, от който някога са пили боговете. Изкупните цени на гроздето са като миналогодишните. Няма как да вдигнат цените, защото няма кой да купува. Ако включат труда си и всички разходи, то реалната цена ще е около 3,00-3,50 лева за килограм. Но тогава продукцията им ще е непродаваема. Сортовете „Мерло“ и „Каберне“ вървят по 1,50 лева за килограм, а сорт „Широка мелнишка лоза“ се търгува от 1 лев до 1,20 лева за килограм. Прочутият сорт бяло грозде „Керацуда“ също върви по 1,50 лева за килограм, колкото и другите бели сортове „Булгар“, “Сандански мискет“ и „Мускат отонел“.

Винпромите отдавна имат собствени насаждения и не дават добра цена. Пък и почти не купуват. Стопаните са принудени да продават на дребно на хората, които обаче нямат достатъчно пари да плащат скъпо. Идват купувачи не само от Пиринско, но и от Перник, Кюстендил и София, които ползват гроздето за производство на вино и ракия. Лозарите искат държавата да помогне на бранша, защото насажденията намаляват с всяка изминала година. Да има адекватни помощи и подкрепа. Да има някаква гаранция, че поне част от продукцията ще се продаде.

„Реколтата е качествена, макар че високите температури през лятото буквално изгориха насажденията по южните склонове край селото. Аз от 4 декара лозе берях по 4 тона грозде, сега набрах едва 1 тон. Преди години си направих и винарна, грижа се за 120 декара лозови масиви. Те са разположени в две местности край село Илинденци – Калъчовец и Щавен. В началото ползвах лозя под наем, но хората се отказаха от тях и ми ги продадоха. Защото не е лесно да си лозар у нас. Изисква се много всеотдайност, много работа, много лишения“, казва Йордан Парапанов, който седем пъти е носител на титлата „Цар на виното“ в Илинденци. Труди се на полета с цялото си семейство, защото е трудно с работната ръка. Някои предпочитат да заминат за чужбина, някои не искат да полагат тежък труд на полето, а някои искат да са на бюро и да получават високи надници. Парапанов няма работници. Никой не иска да е на нивата в студ и пек. Само по време на беритбата наема хора. Предпочита да не продава грозде на загуба, а прави от него вино, което продава, тогава печалбата е по-добра. Каквото се изкара от продажбата на еликсира, голяма част от него се инвестира в механизация. Купил е машини за контурна резитба, пръскачки, култиватори, трактори.

Лозарят съветва, че гроздето е хубаво да се бере, когато има захарност от 23-25 градуса. Съдовете задължително да са измити перфектно. Целта е да не остане никакъв мирис в тях, никакви остатъци от стара реколта. Млякото и гроздето искат хигиена на 100%. Затова много стопани се отказали от дървените бъчви, тъй като не могат да се измият толкова добре, както бидоните.

Повечето лозари в Илинденци са категорични, че до края на живота си ще се грижат за лозята си. Никога не са си помисляли да се откажат от лозарството и винарството. „Защото виното е любов, любовта е вино. С пийването на течния еликсир прогонваме грижите на ежедневието, става ни по-леко и се зареждаме с позитивна енергия. Ако във виното се търси истината, то ние сме я намерили. Глътката хубаво вино е като целувката на обичана жена”, уверяват майсторите на божествената напитка в село Илинденци.

Източник: ВЕСТНИК "ТЕЛЕГРАФ"