ЦСКА, не канете деца да гледат това безобразие, те не го заслужават!

„Рим запушва уши, когато те слуша, светът ти се надсмива, пък и аз повече не мога и не искам да се червя заради тебе“. Това е много кратка част от прочутото писмо на поета и сатирика Гай Петроний до римски император Нерон, в което той осмива опитите на тиранина да бъде певец, танцьор, музикант и поет.

Може и да е крайно, но се сетих за него покрай безобразията, които свърши и вчера футболният отбор на ЦСКА в загубения мач срещу „Славия“. Загубата не е новина, след като преди две седмици тимът на „Спартак“ - Варна те е размазал с 3:0. Играйкането от времето на Гриша Ганчев се превърна в някакъв уродлив футболен Франкенщайн от симпатягите от трупата на „червените“, дето тичат за здраве по стадиона. Дружето Томислав Стипич, старши треньор на тези объркани и безпомощни хубавци, е забъркал такива „жганци“ /качамак/, че на нищо не прилича продукцията на подопечните му на терена. Сладкодумецът изговори между двата срамни мача куп бръщолевения, сред които и следното твърдение - как с „парафутболистите“ превърнали болката и разочарованието от погрома, нанесен им от „Спартак“-Варна, във вдъхновение и мотивация. Егати вдъхновението, ама че мотивация. Крахът вчера е надграждане към и под дъното след случилото се в морската столица. Тренирали били две седмици, разиграли някакви тактически трикове и в атака, и в защита, поне за това ни информираха. Един трик са научили със сигурност - да губят мачове, да ги бият като тъпан и да не им пука.    

Търпение трябвало да проявят феновете, време да се даде на тази разбита футболна команда, която предизвиква само усмивки. Та те не са в състояние да предизвикат яд, гняв в „червените“ фенове, защото са карикатури. Аз вчера „запуших“ уши и „затворих“ очи, по времето, когато тези несретници играха. Просто не гледах мача със „Славия“, този във Варна срещу „Спартак“ ме „нахрани“ достатъчно за дълъг период от време. Не съм нито мазохист, нито искам да намразя футбола. А такъв риск има за всеки привърженик на славния някога, ама толкова някога отбор на ЦСКА. Защото футболистите са апатични, примирени, сломени, хаосът в играта им може да разплаче всеки футболен естет, защото подобни картини не се виждат и в детските футболни турнири. Там поне има хъс, желание, раздаване.

Новото ръководство, новият собственик, който и да е той, са като пате в кълчища, нямат нито един верен ход. Нито могат да изгонят ненужните футболисти, които им тежат с 200 000 лева на месец, нито пък да привлекат навременна и качествена селекция от нови играчи. Ама щяло да има ударна селекция, щели да дойдат още 3-4 футболисти. Мерси, вече няма нужда. То всичко в първенството май приключи. В петия кръг си на 9 точки от първото място. А дали си втори или десети, все е тая, защото ЦСКА значи шампионски манталитет, битка до последно за първото място, а не развято бяло знаме още на старта на първенството. Точно поради тази причина е недопустимо поведението на играчите в мачовете със „Спартак“ и „Славия“. Защото може с времето наистина нещата да се позакърпят, отборът да заиграе като отбор и да радва феновете си. Но тези два мача са срамно петно, което не се чисти с никакъв препарат, за тях почистващ препарат няма открит, няма открит. Не помня толкова жалки да са били футболистите на ЦСКА като в мача със „Спартак“, а както стана ясно от прочетеното – и в двубоя със „Славия“. И пак да се върна на ръководство и собственик - както е тръгнало, ДНК-то на този велик в миналото клуб ще бъде заличено. Може пък това да е целта, човек никога не знае. Но е крайно време да престане това огромно разминаване между красиви думи и отвратителна /НЕ/ игра.

И нещо в края за финал, което обаче е много важно. От клуба поканиха деца, които обичат ЦСКА, на мача със „Славия“. Грешка, голяма грешка. Не го правете никога повече, преди да има отбор, който знае за какво излиза на терена и оставя там сърцето си. Защото има риск у някои от тези малки фенове да се изпари не само любовта им към техния отбор, но и въобще към футбола. Нека футболистите си играят нещо, което няма нищо общо с футбола, но нека на това да не стават свидетели децата. Те не го заслужават. С такава игра не се възпитава любов към тима. А приказките, че отборът трябва да се подкрепя в трудни моменти, са само за наивници. За тези, които чакаха играйкането да приключи, а сега и играйкането се изпари. Сега е време тази сбирщина от играчи, съжалявам, но не мога да ги нарека отбор, да подкрепи феновете си, които са в много тежка ситуация. Ситуация, в която любимият им ЦСКА е в ролята на боксова круша срещу тимове като „Спартак“ и „Славия“, които са всичко друго, но не и футболни страшилища. Макар че срещу „червените“ играчи изглеждаха като световни футболни колоси.

Така че, докато изтезават тези играчи на ЦСКА топката, не канете деца да ви гледат. Дори може от клуба да поискат да се удължи забраната за фенове за още няколко мача. Че карат ли я така, то и без това няма кой да отиде на стадиона, ако не иска да си причини сериозни материални, морални и духовни щети. 

Поне докато не спрат футболистите да „,убиват“ футбола и любовта на феновете към отбора.