Асен Балабанов: БСП да отговори на новите предизвикателства или ще продължава да губи влияние

Лявото е в криза. Не от вчера и не само у нас. Доста ще се затрудня, ако трябва да цитирам или посоча, кой и кога за пръв път е заявил, че традиционните леви партии в Европа изживяват период на криза на представителността, защото за нея се говори вече повече от десетилетие. Факт е, че въпреки всичкото това изминало време, не е намерен адекватен отговор на това предизвикателство в левия политически спектър. Можем да кажем, че донякъде дори е парадоксално, как независимо от очевидния провал на неолибералния консенсус около невидимата ръка на пазара и „свободната“ конкуренция, икономическата криза от 2008-ма не доведе до лява вълна глобално или поне на Стария континент. Няма да се спирам на причините за това, бих искал да отбележа само, че където лявото печелеше успехи в Европа през последните години, това се дължеше предимно на нови и антисистемни леви партии. С изключение на Испания, вместо да търсят пътища за обединение, или поне да извлекат уроци от успехите на обявените за крайни и популистки формации, системните леви парти направиха всичко възможно за провала на политически проекти като този на Сириза, наравно с десните такива.

Но да се върнем на България. Кризата в лявото и размиването на политическият спектър тук имат своите национални и местни особености. В крайна сметка обаче и тук данните са еднозначни, на поредица от избори от 2009-та година насам, като партия, БСП нито веднъж не е успяла да получи по-голям брой гласове от основния си политически опонент, независимо от поредицата политически кризи, които дори доведоха до предсрочни парламентарни избори на два пъти. Независимо че и към днешна дата левицата запазва ролята си на основна опозиция и втора политическа сила в страната, дори и във време на нова вълна от протести срещу управляващата партия, все още водената от БСП политика не привлича достатъчно привърженици, за да може да бъде сочена за сигурен победител на предсрочни или редовни избори. И така, какво прави правилно и къде бърка лявата политика у нас?

Докато определено можем да посочим за правилна подкрепата за протестите на медицинските сестри и на майките на деца с увреждания, то бих определил като грешка липсата на последователна политика по отношение на зелените проблеми у нас. Липсата на такава политика беше особено очевидна при казуси с широк обществен отзвук като застрояването на морските и планинските ни курорти, унищожаването на зелени площи в градски квартали, изсичането и опожаряването на горски и защитени територии и т.н. Защо е толкова важно отстояването на зелени политики да се случва именно от партия като БСП?

На първо място левицата все още има кадровия и организационен ресурс да се захване с такава нелека задача, т.е. не само например значителен брой депутати, но и кметове, общински съветници, партийни организации дори и в най-малките населени места на страната, което позволява своевременна реакция и намеса както на национално, така и на регионално и местно ниво. Което не може да се каже за традиционно зелените партии и организации у нас, които имат не само твърде малка електорална подкрепа и представителство само в най-големите градове на страната, а дори масово са позиционирани в грешния политически спектър. Нещо за което, трябва да признаем, немалка заслуга има и БСП с вече споменатата водена непоследователна или дори вредяща политика.

На второ място и значително по-важно не само за БСП, но и за България е това, че зелената проблематика става и ще става все по-водеща в политиката като цяло. Глобално се изправяме срещу кардинални предизвикателства като климатични промени, изчерпване на природни ресурси, замърсяване на околна среда, автоматизация на производствени процеси, и няма как да остане остров на спокойствието в тези тенденции. Всъщност продължаването на крайно анти-зелената политика, която доминира у нас от началото на прехода води неминуемо до екологична катастрофа за нашата, иначе разполагаща с прекрасни природни дадености, страна. Промените в климата, комбинирани с масовото изсичане на гори, къде легално, къде полунелегално или изцяло незаконно, изправят големи части от България пред сериозен недостиг на вода. Което от своя страна води до не само хигиенни и битови проблеми, а до невъзможност за развитие на туризъм, отлив на жители от едни населени места към други, застрашаване на земеделието, нова безработица и други. Или съвсем простичко казано- където няма вода, няма живот.

Струпването на хора в големите градове води до презастрояване, задръствания, унищожаване на зелени площи с цел строителство на жилища или пътни артерии, което отново води до влошаване на качеството на живот, а с това и на здравето на жителите на тези населени места. През последните години, големи и не толкова големи градове в България оглавяват европейските класации за населени места с най-замърсен въздух. Ето защо съвсем логично България през 2019 година бе посочена от СЗО като държавата с най-висока смъртност заради замърсен въздух в ЕС. Или съответно дори и без настоящата пандемия от респираторни заболявания у нас загиват твърде много хора. Без вода няма живот, ами без въздух?

За влошаването на качеството на въздуха напоследък сериозно допринася и особено печелившият бизнес за горене на отпадъци, за който за съжаление поне до момента БСП оглушително мълчи, наравно с отговорните институции. В родният ми Благоевград една подобна инсталация от 2012 година насам ежедневно трови въздуха на града, и въпреки многобройните протести, проверки и наложени глоби няма изгледи за промяна.

В заключение, ако си послужим с цветовете на политическия спектър – зелената политика е червена политика, и червената политика би трябвало да бъде зелена политика. Изброените от мен проблеми засягат еднакво най-масовата част от българското население, най-вече тази която не може да си позволи да живее в дворци и имения или да ходи на почивка за месеци по курорти или в чужбина при режим на водата. Ето защо такива казуси имат огромен потенциал за обединение на почти всички обществени слоеве. Това може да се случи само при водене на целенасочена и последователна лява политика, ориентирана стратегически към бъдещето. Като все още сравнително млад човек наблюдавам, че огромен процент от младите хора днес не разбират социалните проблеми на малцинствените части от населението, на хората в неравностойно положение или на зависимите работещи бедни. Също така голям процент от младите хора не вярват на системните партии, защото виждат в тях само желание за запазване на статуквото. Като все още влиятелна партия имаме възможността или да променим това, или да се свием и изчезнем.

Източник: socialisti.bg