Кирил Пецев: Цялата олелия около коронавируса за тия десет милиарда ли се прави?

Винаги съм смятал, че в движението по течението няма нищо вдъхновяващо, освен вятърът в ушите. И не мога да си обясня как и защо уважавани национални медии и авторитетни хора, движейки се по течението на официалната политика, засилват истерията на страха. Въпросът е всички ли те се надяват част от вятъра вместо покрай ушите да попадне в прокъсаните им от измекярски виражи платна?

Веднъж се изкуших да споделя мнение за вируса и трудно мога да се спра да продължа, поради факта, че единственото нещо, което смятам за безспорно по темата е необходимостта от коректен тон. Коректно е да се каже, че има вирус, който не е стандартен и е персонално опасен, но също е коректно да не се подминават и мненията, че е далече от присъдата за масов убиец, не се проявява еднакво в различните общности и лекарствата за него са достъпни, естествено при здравеопазване, което е обърнато с лице към хората, а не към здравната каса.

Коректно е да не се запушва гласът на специалисти, които твърдят, че извънредните мерки са прекалени и намирисват на преднамерени действия, далече от здравословния проблем. Тези действия, поради дефицит на обществено доверие, се натоварват, не без основания, със съмнения за манипулация, целяща придобиване на извънредни права, не само за справяне с вируса.

За такова състояние на обществото говорим, когато имаме провалена държава. А най-верният признак, че имаме провалена държава е, когато нейните институции, вместо да гарантират правата ни, се превръщат в баскервилското куче. Тая метафора най-силно „лае” именно при извънредните мерки. От всичките държавни зверчета сега само съдебната система не ни ръфа /докога ли?/, но затова пък колекторските фирми, НАП, различните видове оператори на монополни услуги, ЧСИ-та, НПО-та, полиция и още кой ли не, не спират.

Не спират и неприятните изненади, които компрометират всичко филантропско /Българската банката за развитие от последните часове/.

И изведнъж отново стигаме до мъдростта на народа и приказките му за кожата на вълка и нравите му. И отново си идваме на думата. Парите. Десет милиарда нов кредит. И на стресиращия фон от галопиращ страх и напираща правителствена любов към народа изглеждат възможни, без да предизвикат към размисъл гласа на разума. И тогава защо да не се запитаме – цялата олелия за тия десет милиарда ли се прави? Затова ли ги ручахме жабетата? – биха попитали в Горна Джумая, днес Благоевград. Май за това ги ядохме.

Да знаете някой от монополистите на пазара да мисли за нещо друго, освен за печалбите си? Аз не познавам такъв. Може би „Виваком” и подобните и, „ЧЕЗ” и подобните им, „Нефтохим”, „Овъргаз” и какъвто и да е друг газ, хранителните мастодонти, разбиващи българските производители, и да не изреждам друго, че съвсем близо са кризите с чумата по овцете, птиците и свинете. Очевидно на порции ни сервират идеологически илюзии, които виждат света, създаден от твореца като банка.

В този свят човек се ражда, не за да живее, а да плаща, за да живее. Тия илюзии продуцират желания и предлагат всякакви начини за тяхното постигане , но само ако могат да се банкират. А когато желанията са непостижими, поради провалена държава, идва страхът от вируса, от чумата, от безработицата. И всички те дават сила на корупцията, която държи на власт измекярите на монополните интереси. На това казват либерална демокрация или всъщност диктатура на парата в държавата на моралната деградация.

Така светът, доминиран от парите, се превръща в един безсмислен пазар на илюзии, където нормалният човек се чувства като ашладисана пъпка на стар корен, който отново иска десет милиарда, въпреки че и сто няма да го съживят. Еми, да му ги дадем. Но не е ли работа на правителството да ги потърси, ако му стиска, от тия дето ни ръфат вече толкова години, някои цитарани по-горе, други те си се знаят. Какво толкова десет милиарда, нали? Ама надали.

*Коментарът е на Кирил Пецев, взет е от профила му във фейсбук с негово разрешение

*Заглавието е на ИлинденПрес