Сбогом, Ботичели от Черниче! И не спирай да рисуваш!

Отиде си от този свят известният художник Николай Кашев. Той е роден през 1941 година в родопското село Лещен, но живее повече от 50 години в красивото симитлийско село Черниче, откъдето бе и неговата съпруга. Творецът бе уважаван общественик, учител и художник. За своите заслуги бе удостоен със званието „Почетен гражданин на Симитли“. 

Майсторът на четката, който носеше романтична душа, виждаше не с очите си, а със сърцето си. Затова и търсеше във всяко нещо романтиката – и в любовта, и в природата, и в работата, и в картините.

Знаеше много, мъдростта му бе пословична, а тези негови знания му помагаха да изразява себе си по най-добрия начин в творчеството си. Рисуваше с лекота, тъй като го правеше с душата си, с удоволствие и вдъхновение! И ще продължи да вае картини там, във високото, в синьото, в безкрайното! 

Изказваме искрени съболезнования на близките му!

Да е светъл пътят ти, Ботичели от Черниче!

Нека си спомним за него и с един журналистически материал, написан през февруари на 2013 година.

Николай Кашев вече 47 години е заврян зет по собствено желание в симитлийското селище Черниче. Населеното място преди 4 месеца бе обявено за „Евросело 2012 г.” в България, но до 1989 година е било типично социалистическо населено място. Но и тогава, и сега художникът, който е почетен гражданин на Симитли, е творил с цялото си сърце и душа. „Времената тогава бяха други. Почти 8 години работих като художник на три места за времето от 1965 г. до 1973 г. – в „Минстрой” в симитлийския квартал „Ораново”, в държавното индустриално предприятие „Места” в града и в РПК. Десетки пъти съм майсторил върху платното ликовете на социалистическите вождове на НРБ Тодор Живков-Тато и на СССР Леонид Брежнев. Ръката ми се е схващала, за да извая цялото политбюро на плакатите, но не съм се оплаквал”, спомня си 70-годишният творец. След завършването на учителския институт, специалност „Рисуване”, се хваща на работа в „Минстрой”.

Не минава без социалистическа пропаганда за всеки по-голям празник, но най-тежко му било в навечерието на празника на труда – 1 май. Тогава работел и денем, и нощем, за да направи необходимите агитационни табла, лозунги и плакати. С това изкарвал прехраната за семейството си. Но тайно ваел много икони. Иконописите правел скришно на тавана на къщата си. Показвал и подарявал творбите си само на най-близките си хора, за да не го издадат на властите. „Ако милицията научеше, че правя икони, не ми мърдаше „екскурзията” до трудовия лагер в Белене или на някое друго място. Не се срамувам от факта, че съм рисувал социалистическите водачи. Гордея се, че винаги съм го правил със сърце и душа, понеже занаятът не бива да се мърля”, разкрива Кашев.

Споделя, че лозунг на прегърнатите дружески Тодор Живков и Леонид Брежнев му открива пътя към българското образование. Измайсторил ги върху платно 2,5 на 2,5 метра за първомайската манифестация през 1973 г. „Двамата вождове на социализма бяха като живи. Директорът на гимназията в Симитли Георги Благоев, лека му пръст, се впечатли много. Като разбра, че аз съм авторът, ме взе за учител по рисуване през есента на същата година. Преподавах на учениците чак до 2005 година в СОУ „Св.св. Кирил и Методий”, разказва творецът. Художникът всеки ден е в ателието си за по няколко часа.

На 31 януари тази година при посещението си в евроселото премиерът Бойко Борисов се уреди с икона с разпятието и Исус Христос, земеделският министър Мирослав Найденов също получи такъв подарък, но с образа на свети Трифон. Двете творби са дело на Николай, който е известен сред съселяните си и с огромното си чувство за хумор. Никак не е случайно, че в края на 2011 г. той оглави новосъздаденото Сдружение на заврените зетьове в Черниче. Защото за него животът не е само работа и задължения, но и усмивка, и любов.

„Не съм суетен, не може да ме промени фактът, че две мои икони са отишли у премиера и министъра. Имам картини по целия свят – в щаб-квартирата на НАТО, в САЩ, във Франция, в Гърция…По-важното за мен е, че изкуството има своето място и в българското село, и в колибата, и в кошарата. Рисувам с цялата си душа и тук, и в съседното малко селце Сушица, където имам вила. Никога не съм се изкушавал да отида в големия град. Там е отчуждение и напрежение. А тук всички сме приятели, помагаме си, разбираме се. Което пък ме мотивира да творя непрекъснато”, разкрива майсторът на четката. Двете икони направил преди доста време, но от общината му се обадили вечерта преди посещението на държавните мъже и го помолили да спаси положението. Никога не прави точни копия на иконите, винаги са авторски, но пък задължително спазва канона. Уверява, че художник на село къща не храни. Макар да му се обаждат и от страната, и от чужбина да му поръчват картини, най-вече икони.

Годините не му тежат, бог му дава сили да работи всеки ден. Изпитва вътрешна потребност да влезе в ателието, да грабне четката и да застане пред платното. „И при мен зависимостта е такава, каквато е при наркоманите, при алкохолиците. Не помириша ли боя, не мога да заспя”, категопричен е Кашев. Кръстил е арт ателието си „Ботичели” на италианския художник Сандро Ботичели, който е сред най-големите живописци на Флорентинската школа. Николай знае наизуст картините му, от които се е учил на живопис. Най-впечатлен е от творбата на италианеца „Раждането на Венера”, която сам е изографисал в двора на къщата си.

„Ботичели е романтична душа. Знам, че животът е кратък, а изкуството вечно, както е казал Хипократ. Смятам, че художникът не вижда с очите си, а със сърцето си. Имам усещането, че някаква прашинка от Ботичели е у мен. Аз търся във всяко нещо романтиката – и в любовта, и в природата, и в работата, дори и в дадена гозба. Разбира се, в картините ми също. Вечеряш, но една свещичка да поставиш на масата, става друго, нали!? Винаги се стремя да доставям удоволствие на другите до мен, а не само на себе си”, твърди той. И продължава да последва мечтата си – да осигурява радост на хората с изкуството си. „Много обичам да подарявам картини, доста съселяни са украсили стените на домовете си с тях. Става ми драго, когато им гостувам и видя, че мои творби са на видно място в жилищата им. Това е истинският стимул за всеки творец, а не на всяка цена да продава и да се превърне в търгаш”, убеден е Ботичели от евроселото Черниче.