Доцент д-р Арабаджиев: Подаваме ръка за лечението на пациенти с рак в Благоевград

Доцент д-р Желязко Арабаджиев е водещ онколог в България. Той работи в болница „Токуда Аджибадем Сити Клиник“ в София, където е началник на онкологичното отделение. Председател е на Българското научно дружество по имуноонкология. От днес до неделя доцент Арабаджиев и други известни онколози и имунолози провеждат „Scientorium Juvenorum - лятно училище за имунолози и онколози“ в Благоевград. Идеята е най-утвърдените родни специалисти да предадат своя опит и знания на свои млади колеги. На форума се обсъждат най-актуалните теми от имуноонкологията, която през последните години дава все по-голяма надежда за успешно лечение на онкоболните пациенти. За най-новото направление в тази област на  медицината, за ролята на изкуствения интелект и за връзката на доцент д-р Арабаджиев с Благоевград разговаряме с водещия специалист.      

Доцент Арабаджиев, защо решихте този толкова важен форум да бъде в Благоевград?

Най-важното е, че водещи онколози и имунолози ще предадат своя опит на млади български лекари. Позволете ми да се върна малко по-назад във времето, преди да отговоря на въпроса ви. Преди 5 г. създадохме Българското научно дружество по имуноонкология и имам удоволствието да съм първият председател на това дружество, което през тези години имаше доста активности, най-вече годишната среща. Тя се организира всеки ноември и е посветена на новостите в имунолечението на онкологичните заболявания, както и на различни организационни проблеми, свързани с онкологията в България. Имуноонкологията е съвсем ново направление в лечението на онкологичните заболявания. То стана възможно благодарение на откритията на двамата Нобелови лауреати – това са японецът Тасуку Хонджо и американецът Джеймс Алисън. Те през 2018 г. получиха Нобелова награда, защото откриха, че туморните клетки се крият от имунния отговор. По принцип имунната система реагира срещу всички чужди тела, включително чужди клетки в тялото, с имунен отговор и ги унищожава - вируси, бактерии, чужди тела и така нататък. Туморните клетки са много хитри и изграждат система от защитни механизми, които някак си замъгляват имунния отговор срещу тях. Благодарение на лекарства, които сега наричаме имунотерапия, които тези двама учени откриха, с тези лекарства ние разкриваме туморните клетки пред имунната система и тя реагира с много сериозен имунен отговор срещу тях и ги унищожава. Това направление се нарича имуноонкология, защото обединява както имунологичен механизъм за унищожаване на туморните клетки, така и съвременен начин за лечение на рака

От 2015 г. имаме в България пациенти, които се лекуват с имунотерапия и тя в момента заема може би над 40% от протоколите за лечение на почти всички онкологични заболявания и това продължава. Ние създадохме Научното дружество по имуноонкология по аналог на европейското такова. Преди 2 г. си дадохме сметка, че е необходимо да надградим чисто научната дейност на дружеството с някакъв обучителен модул. Разбира се, че той трябваше да бъде насочен към младите хора и ние измислихме тази несъществуваща дума Scientorium - да звучи академично и да е на латински. Идеята на „Scientorium Juvenorum - лятно училище за имунолози и онколози“ беше в една много свободна среда и отдалечена от градския шум, някъде в планината, да се събираме и да говорим за наука - свободно и без всякакви предразсъдъци, освободени от титли да водим един откровен разговор. Миналата година този форум беше в Банско, тази година решихме да изберем Благоевград по няколко причини. На първо място са моите лични пристрастия към този град, преди 44 г. съм бил тук, може би с някакви мои роднини предвид фамилното ми име, тогава бяхме в квартал „Вароша“. Пазя много хубави спомени от тези години. Второ и най-вече поради факта, че Благоевград е град на младите хора. От десетилетия, още като се започне от фестивала „Ален мак“, който привличаше страшно много млади хора, макар че бе политически украсен, но той привличаше много млада енергия. Като отчетем факта, че има тук два университета и два колежа – това са четири образователни структури. Към това трябва да прибавим и факта, че аз отдавна търсех начин да си партнирам с АУБ. Преди 30 години имах една голяма любов тук, тя ме караше да идвам от Варна, където съм роден и учех медицина, до Благоевград по 2-3 пъти в месеца. На територията на този университет бях толкова впечатлен как е организиран. Тогава българските университети не изглеждаха толкова добре. Така с времето моята любов изчезна, но остана любовта към АУБ. И най-накрая си дадох сметка за още нещо. В Благоевград има уникалната комбинация между университет, спокойствие, чист въздух, планина, но има и онкологична болница. Имам усещането, че трябва да дадем тласък на колегите си тук в Благоевград и кураж да полагат грижи и усилия за онкологичните пациенти. Вярно е, че София е много близо до Благоевград, много пациенти се реферират директно към софийските болници, но аз познавам колегите си в Благоевград, те са фантастични специалисти. Те полагат много усилия и искаме да увеличим този техен потенциал с едно солидно присъствие от над 20 експерти в Благоевград. Заради всичко това избрахме този красив град.

Кога имунологията у нас ще настигне темпото, което има в другите европейски държави и света?

Този въпрос е очакван от мен и е един от малкото въпроси, на които отговорът ми винаги е доста оптимистичен. Казах ви, че имунотерапията навлезе в световната онкологична практика за лечение на солидните тумори от 2011 г. Вече 13 години пациентите по света се лекуват с имунотерапия - първо при злокачествения меланом на кожата, там за първи път терапията направи невероятен пробив с изключително подобрена ефективност. След това премина през рака на белите дробове, на дебелото черво, на пикочния мехур, хранопровод, карцином на гърдата и още няколко туморни локализации, които не са толкова популярни. За щастие в България през последните 6 години всички правителства, които преминаха, всеки един министър на здравеопазването насърчава достъпа до иновативни терапии за рака, включително и имунотерапии. Има Национален съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, който разглежда заявките за нови лекарства и реимбурсирането им от Здравната каса. Този орган за мен работи изключително ефективно. Всяка година се разрешават в онкологията поне 5 или 6 нови индикации за лечение с модерни лекарствени продукти, които са изключително скъпи, но държавата намира пари, за да плаща тези лекарства за пациентите. От една страна, имаме относително бърза процедура по одобрение на новите индикации на новите лекарствени продукти, от друга страна – имаме пълното разбиране на бюджета на Здравната каса, който покрива 100% лечението на онкологичните пациенти. Ако трябва да бъда кратък в отговора, то мисля, че към момента над 85% или 90% от леченията за солидни тумори в България са абсолютно едни и същи с тези, които имат пациентите в Германия, Франция, Испания. Ако трябва да съм честен, има някои развити западни държави като Великобритания, които разрешават едно-единствено лекарство от съответния фармакологичен клас за съответната терапевтична индикация.

В България имаме възможността да избираме между всички регистрирани лекарства. Отново подчертавам, че българските онкологични пациенти получават лечението напълно безплатно, ако са здравноосигурени. Имунотерапията промени значително прогнозите на пациентите с онкологични заболявания. Защото ние имаме два критерия, по които оценяваме ефективността на тази терапия. Едната е свободната от прогресия преживяемост, това е периодът, в който започва имунотерапията и пациентът продължава да има полза от това лечение. Това в миналото е било няколко месеца, в момента надхвърля една година. И общата преживяемост с рак се увеличава, защото всеки един пациент, всеки един човек загива, но пациентите с онкозаболявания заради тежестта на болестта се предполага, че загиват по-рано. Благодарение на новите лекарства вярваме, че те живеят по-дълго и в някои от случаите те живеят толкова дълго, колкото и ако нямат рак. Това е нашата цел - да подобрим качеството на живот на пациентите с рак, ако можем да ги излекуваме, това се случва в по-ранните стадии на болестта, а в по-късните - да удължим времето на живот с това онкологично заболяване както едно хронично заболяване или някаква хипертония, или нещо подобно.

Един въпрос тревожи обществото ни от години. Защо много млади лекари отиват да работят в чужбина?

Когато завършвах медицина през 1998 година, младите лекари искаха да работят в България, имаше някакви затруднения това да се случи, особено в по-големите университетски болници и нямаха възможност да работят в чужбина. Просто такива бяха условията. След като станахме част от Европейския съюз и с автоматичната процедура на припознаване на дипломите от медицинските университети настъпи очакваният процес на заминаване на много лекари в Западна Европа. Много повече наши специалисти заминаваха за Европа, отколкото оставаха тук. Макар и университетски преподавател, аз не съм много запознат с макросъстоянието на този процес, но съдейки по моите специализанти, по младите докторанти, които обучаваме, от студентите по медицина, сякаш ми изглежда, че в момента процесът по емиграция на младите лекари се забавя. Дори мога да кажа, че много повече лекари остават в България. Това има своето основание, защото по-малко лекари се приемат, има много частни болници, които създават много добри условия за младите лекари, държавните болници също се подобриха като бази и възнаграждения. В областта на онкологията има толкова много положителна динамика, толкова много оптимистични процеси, включително и възможностите за работа в частни и държавни здравни заведения. Наистина младите хора проявяват интерес към медицинската онкология, лъчетерапията и остават тук.  Може би ще дойде момент, когато ще имаме достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри и специалисти по здравни грижи. Лятното училище има точно тази цел - да събере най-будните, отявлените млади учени, имунолози и онколози, за да ги приобщи бавно, но много сигурно към обществото на експертите, които сме се доказали с имената си в професията.

Изкуственият интелект навлиза ли вече и в онкологията и имунологията?

Ако бях по-млад с 20 г., сигурно щях да бъда много ентусиазиран и щях да знам много повече за изкуствения интелект. Сега се усещам, че бавно започвам да изоставам от последните технологии, включително в медицината. Но пък от друга страна - започнах да използвам често определен вид изкуствен интелект, който компенсира недостига на време. Младите хора се интересуват ужасно много от новите технологии, изкуственият интелект ще стане толкова важна част от нашия живот, че няма как да подмине медицината. В момента изкуственият интелект вече е заложен в разчитането на образи от скенери, при поставянето на патологичната диагноза. Едно е сигурно - колкото и да навлезе в нашия живот и в медицината изкуственият интелект, лекарят и медицинската сестра никога няма да отпаднат, защото някой трябва да валидира решението на изкуствения интелект и някой трябва да носи отговорност. Аз много пътувам по света, имам късмета да посещавам най-големите събития по онкология, член съм на Европейското дружество по онкология. Сега, само след месец и половина, имам доклад на годишната среща в Барселона. През последните две години, макар че в началото бе леко екзотично, няма голяма онкологична среща, в която да не присъства темата за изкуствения интелект. Когато бях в Чикаго през юни, имаше 6 или 7 презентации от големите онкологични центрове за различни аспекти в използването на изкуствения интелект - подбор на пациенти за клинични изпитвания, скринингови програми, оценка на резултати от профилактични прегледи. Изкуственият интелект скоро ще бъде много достъпна част в нашия живот и няма как да подмине онкологията

Как подбирате младите учени, които стават част от това лятно училище?

Много ми харесва този въпрос Това прави лятното училище едно уникално събитие за българските условия в областта на онкологията Това е специализирано събитие - не търсим масовост, не целим хората да дойдат на разходка до Благоевград и  да видят какви хубави ресторанти и заведения има тук, ние търсим будните хора, които ще могат да поемат от специалистите знания, ще поемат щафетата и след няколко години ще бъдат водещи онколози и имунолози в България. Уникалността на това събитие е, че всички тези около 20 човека са кандидатствали с мотивационно писмо. Организационен комитет разглежда всички писма. В онкологията у нас има много научни събития, някои от тя са по-масови, други пък са твърде затворени. Това, което ние правим, е да селектираме една група от млади учени – онколози и имунолози, които да заживеят своя общ живот като едно ядро. Така, както аз видях студентите в АУБ преди 30 години - те живееха тук, общуваха денонощно...

И сега това е така.

Сигурен съм. Радват се тези студенти на личните си истории, на учебните си истории, завързват приятелства, любов, с техните преподаватели са в силно приятелски отношения. Затова в моето съзнание символиката на това днес да сме в АУБ е изключително голяма. От днес светът е олимпиада и нейното мото е: По-бързи, по-високи и по-силни! Ние искаме днешните ученици в лятното ни училище да бъдат нашите олимпийци. Засвидетелствам своето уважение към местната власт, защото е създала такъв хубав град и се радвам на такова гостоприемство. Искам да засвидетелствам и желанието си, ако можем, да участваме в грижите за онкологичните пациенти в общината с консултации, ако това е желано, с някаква методологическа помощ, с ръководства, които пишем.

От две години съм член на Борда на Мисията за рака - това е един много сериозен плюс на Европейската комисия, тази Мисия е създадена от Мария Габриел през 2021 г. в отговор на желанието на ЕК да се бори с намаляване тежестта на онкологичните заболявания в ЕС. През 2021 г. ЕК открива пет мисии, една от които е тази за рака. ЕК обяви конкурс през 2022 г., на който се явиха хиляди експерти в тези области и аз имам голямата чест да бъда селектиран в експертния борд на Мисията за рака. Мисията има за цел да намали раковите заболявания при 3,5 милиона души чрез европейски противораков план. Мисията ще оказва експертна подкрепа на този европейски план и оттам ще оказва влияние и в българския противораков план. Една от целите е да се създадат така наречените всеобхватни онкологични центрове и да се подобри мрежата от онкозаведения в съответната държава. И ето тук е ролята на специализираната болница по онкология в Благоевград - тя започва да става доста голяма. Чрез Мисията за рака аз бих искал, както и в колаборация с държавните органи и общинските такива, да създам предпоставки за изпълняване целите на съответната Мисия, така че да се намали броят на болните пациенти от рак в България. Ще говоря за това и с ръководството на община Благоевград. Европа финансира страшно много проекти в това отношение, от които и Община Благоевград може да се възползва.