Село Пирин и легендата за змея - на границата между реалното и мистичното

Село Пирин и легендата за змея - на границата между реалното и мистичното
Снимки: ИлинденПрес

В село Пирин нищо не е такова, каквото изглежда. На пръв поглед то не се различава по нищо от десетките родни селца, в които младите хора отдавна са избягали и в полуразрушените кирпичени къщи са останали само старците, които се топлят единствено със спомените.

Сгушено в прегръдката на връх Ореляк, на границата между Среден и Южен Пирин, тук рядко идва външен човек. Местните са свикнали със самотата и лятното слънце е едно от малкото неща, които могат да ги изкарат на раздумка на площада. Разговориш ли ги обаче, разбираш, че си попаднал в друг свят, в който реалното и мистичното се преплитат и границата между горната и долната земя се размива. 

"В нашето село навремето е живял змей. Ей там на оня баир му е къщата. Построил я за жена си Стана. Родил им се син, кръстили го Гинчо, който имаше закърнели криле на гърба си. Тук всички старци сме ги виждали", обяснява 83-годишният дядо Стефко. Лицето му се оживява, но очите му остават сериозни и искрени. 

"Елате, ще ви покажа дома на змея. Той отдавна е необитаем и никой не иска да влиза там", допълва старецът и хуква по една от козите пътеки в планинското селце. На самия му баир се извисява

стара кирпичена къща, чиято архитектура наподобява формата на кръст.

Всъщност тук всички къщи изглеждат по този начин, но тази е малко по-различна. В основата й са вградени две огромни скали, които човешка ръка трудно би пренесла. Местните разказват, че каменните блокове са донесени от змея, който построил къщата за себе си и за Стана - най-хубавата мома в селото.

Доскоро там живял Атанас Гинчов - потомък на змея, който също имал на гърба си закърнели криле. Заради не съвсем човешкия си произход, хората го избягвали и той си отишъл от този свят самотен. 

И днес няма човек в село Пирин, който да не вярва в тази история. Знаят я и мъжете, и жените. И всичките до един вярват, че тук някога е живяло същество от долната земя. "Ами ей там горе е земйовата дупка. И сега живее в тази пещера, макар че скоро не е излизал", признават местните баби и посочват с ръка някъде към висините.

"Та нали затова тук никога не пада градушка. Той гони облаците и пази селото. Пък и колко нощи къщите се осветяват от необикновена светлина. Озари ли се небето над селото, значи змеят е излязъл от бърлогата си. Но ние тука сме свикнали с неговото присъствие", продължават бабите. Разказват шантавата история хем сериозно, хем в очите им се долавя някакъв дволски пламък, а една от тях запява песента за змея.

Някога змеят се спуснал от връх Ореляк и

грабнал от хорото най-хубавата мома в селото - Стана.

Отвлякъл я той в пещерата, а след това построил къща в Пирин за нея и момчето Гинчо. 

Години наред местните се страхували от похожденията на змея, вяравйки, че той ще открадне за себе си и други невести. И днес старците в планинското селце разказват мистериозната история на Николинка, която змеят харесал и искал да залюби.

Още докато била малка, той обикалял дома й с намерение да я открадне. За да не допусне това, майка й намазала лицето на дъщеря си с отровна билка и то изгоряло. Змеят се отказал от нея, но Николинка останала цял живот с погрозняло лице. Тя починала някъде през 60-те години на миналия век и жителите на Пирин до един я помнят. "Скиташе се сама из селото и все говореше за змея. Разправяше, че той идвал да я наглежда, пък дали е било наистина така, не знам", повдигат рамене възрастните жени в Пирин.

В селото се разказва и втора легенда за мома, която сама намазала лицето си с отровна отвара, за да погрознее и да не бъде открадната. Дали заради това или заради нещо друго, но змеят се отказал да краде пиринските невести, прибрал се в своята пещера и оставил местните жени намира.

"Тук имаше и други потомци на халата, всичките бяха с малки крилца на раменете. Навремето пиринският змей водил люта битка с македонския змей. Всичко трещтяло и гърмяло. Било е страшно", продължават със странните сюжети местните старци. Разказите им звучат съвсем истински, просто защото всички вярват в тях.

От онези години до днес нищо не се е променило в Пирин. Тайнствената къща на змеевия род продължава да пази своите истории. Не са се променили и местните жители, които не спират да вярват в спомените на своите предци. Те не се оплакват от нищо. "Сами сме тук, младите избягаха, но сме добре. По празници ни навестяват и тогава всичко си идва на мястото", обясняват те.  

Селцето също е останало неподвластно на времето. Реката сякаш го пресича на две. Провира се между тесните калдъръмени улици и между старинните къщички с кръстовидна архитектура, чийто комини не спират да пушат дори и през лятото.

Разправят, че някога оттук минал Яне Сандански с коня си преди да бъде причакан в засада няколко километра по-нагоре по пътя за Гоце Делчев през Папаз чаир. Местните жители разказват как конят ровел с копита земята и пръхтял недоволно преди Яне да тръгне на път за важна среща в града. После, след като стопанинът му бил застрелян, жребецът побягнал и никой не успял да го хване и укроти.

По традиция един път в годината в деня на Свети Дух тук се прави голям селски събор на параклиса в близост до селото. Тук всеки дъб е наречен на някоя фамилия и на празника всички застават до своите зелени пазители. В нощта преди православния празник жителите на Пирин нощуват под родовите дървета за здраве и благоденствие.

През останалото време в селцето е тихо. Тишината се нарушава само от ромона на реката. Хората са самотни и чакат да мине времето. Те обаче вярват, че някъде горе в небесата под връх Ореляк бди змеят. Той гони буреносните облаци и само отвреме навреме излиза от пещерата, за да нагледа къщата, в която е живял с невеста Стана. Прелита над къщите и озарява всичко с необикновената си светлина.

 

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
    Няма добавени коментари!

Още новини