Архитект Александър Баров - стъпки към небето и вечността

Като стъпки към небето и вечността са проектираните от архитект Александър Баров сгради. Той е специалист, който достига един от най-високите върхове на българската архитектура. А неговите земни стъпки започват с раждането му на 8 август 1931 година в Разлог. Талантливият младеж от Пиринско завършва архитектура във Висшия институт по строително инженерство (ВИСИ, днес УАСГ) през 1954 г. По онова време, в годините на социализма и аха да се докоснат българите до комунизма, Българската комунистическа партия буквално затрупва с награди архитект Баров. Партийците му връчват му какви ли не призове - Димитровска награда, Герой на социалистическия труд, Почетно звание „Заслужил архитект“, Орден „Георги Димитров“, Почетно звание „Народен архитект“.

Той обаче остава все така скромен, земен и изпълнен с енергия за работа. А съдбата го връща в Пиринско, в областния център Благоевград, за да проектира най-знаковата сграда - на бившия Партиен дом, където днес се помещават най-голямата читалня в Западна България, зала „Яворов“, както и филиали на двата университета - Югозападен и Американски. Негово дело са проектите на зала „Универсиада” в София, на сградата на посолството ни в Москва, на резиденция „Бояна” в столицата и на останалите постройки в района, на олимпийския спортен комплекс в Акра, столицата на Гана. Що се отнася до Гана, то това е национална политика – да помагаме с експерти на слабо развитите страни в Африка. Този комплекс е първият по-голям проект през 60-те години на миналия век. Идеен и технически двигател на проекта е арх. Александър Баров в екип с още близо 30 души. Само за две години те изграждат олимпийски стадион, спортна зала, стадион за крикет и хокей на трева, игрища за волейбол и баскетбол в столицата на Гана. Олимпийският стадион е проектиран за 120 000 зрители - 40 000 седящи и 80 000 правостоящи. Близостта на страната до Екватора и Атлантическия океан правят климата влажен и горещ, което е предизвикателство за родните специалисти. Поради тази причина строежът на съоръженията е по посока на духащите от морето бризове, осигуряващи естествена вентилация, а вертикалните и хоризонтални сенници са направени за отбягване силното слънце.

Най-значимият и известен проект на арх. Баров у нас е Националният дворец на културата - той проектира сградата, а архитект Атанас Агура - околното пространство. Александър Баров е проектирал още хотел „София“ (доскоро „Радисън“, а вече „Интерконтинентал“), правителствената резиденция Бояна и сградата на българското посолство в Москва, както и зала Универсиада в София, като точно това оказва влияние върху визията му за спортния комплекс в Гана.

Много негови нетленни знаци са вградени в модернизацията на страната ни. И не само в България. Ето защо името на архитект Александър Баров не бива да се забравя. Забележителните проекти на скромния творец показват несравнимо превъзходство и функционални възможности в сравнение с много чужди образци. Ателието на архитекта се намирало в красивата сграда до Народния театър, която била паметник на културата. Тук творческият екип на именития архитект сътворява проектите на НДК, посолството на България в Москва, градския център на Благоевград и още много други.

Баров заема различни ръководни длъжности през активния си творчески период. Талантът му не подлежи на съмнение и е един от най-търсените специалисти. В неговите проекти се откроява неговото респектиращо присъствие.

Той дава всичко от себе си, работи с огромно желание и сърце, за да има и Благоевград своята най-забележителна като архитектура и изпълнение постройка. Вратата на ателието му в София по време на изпълнението на проекта в Благоевград е отворена винаги за благоевградските архитекти, които идват, за да получат инструкции и чертежи как да се продължи строителството. Защото Баров сякаш е орисан да прави красиви и значими сгради в кратки срокове. Буквално някои от чертежите ги пише на хвърчащи листове, за да може замисленият строеж на Партийния дом да се завърши до идването на дипломатическия корпус в областния център на Пиринско през 1987 година. И успява да доведе до успешен край своята мисия в Благоевград. По същия начин и за кратко време се налага да проектира и Националния дворец на културата.

„Огромен ум и талант притежаваше архитект Баров. Но си остана скромен човек, готов винаги да помогне със съвет, много добре се държеше с младите си колеги. Вдъхновяваше ги, мотивираше ги да се развиват. Той наистина е един от безспорните върхове на родната архитектура, никой не може да оспорва неговите постижения. Баров бе изключителен и като професионалист, и като човек“, категорични са благоевградски архитекти, които са познавали Александър Баров.

Те са категорични, че трябва да се постави негова паметна плоча върху сградата, която е проектирал. За да не бъде никога забравен човекът, отишъл си от този свят на 10 ноември 1999 година. Защото е дал една от архитектурните емблема на областния център на Пиринско. И благоевградчани трябва да се гордеят с неговото дело, оставило своя отпечатък навеки и тук, и в страната, и в чужбина.