Легенда: Момина кула край Гоце Делчев е построена от сестрата на Крали Марко

Ценни находки от древността, много митове, сакрални места, красиви природни кътчета. Всичко това е уникалното „вчера, днес и утре” - минало, настояще и бъдеще, на община Гоце Делчев. Още преди векове градът, който до 1951 г. носи името Неврокоп, впечатлява с наследството си от античността и със съвременния си облик. В османските регистри турският пътешественик, поет и историк Евлия Челеби го описва като “бял и хубав”, с много ханове, училища, красиви къщи и чешми, църкви и джамии. В града имало над 590 дюкяна. Неврокоп се превръща в огнище на църковно-просветните и националноосвободителните борби на българите. През 1894 г. става седалище на Неврокопска епархия. Градът е присъединен към свободна България на 19 октомври 1912 г.

Кметското ръководство се опитва да върне блясъка на позабравените чудеса в района. И да се заговори не само в страната, но и по света за древните кули и крепости, за античните селища, за манастири и църкви, за села, кито пазят къщи на повече от два века.  

Сред най-големите забележителности е късноантичната и средновековна крепост „Момина кула”. Тя очаква търсачите на екстремни изживявания и исторически находки още на входа на общината откъм Банско. Крепостта е вдигната в един от най-тесните и живописни участъци на река Места, в пролома Момина клисура, между източното подножие на Пирин и западното подножие на Дъбрашкия дял на Западните Родопи.
Момина кула е на 15 км. от Гоце Делчев и само на 1 км. от отклонението за с.Буково. Крепостта е малка, около 600 квадратни метра, но привлича погледите на преминаващите по международното шосе за Гърция. Размерите й разкриват, че функциите ѝ са били на наблюдателна и стражева кула с малък гарнизон, който е бдял над древния път по долината на Места, която се вие в подножието на крепостта. Има един-единствен възможен подход към входа на крепостта, изграден от умел средновековен архитект, има и естествената защита на голямата отвесна скала – така отбраната е възможна с минимум усилия.

Масивен зид минава по периферията на хълма. Южната стена е дебела над 1 метър и е запазена на височина до 6 метра. Съхранени са големи части от източната крепостна стена. От вътрешната й страна са запазени внушителни части от помещение (вероятно крепостна кула). Открит е и некрополът, който се намира на върха на разположеното южно от крепостта възвишение. Източното подножие на възвишението "Момина кула" е заето от многобройните останки от подградието на крепостта. Фрагменти от стени се намират по изоставените ниви и овощни градини, както и по залесения източен склон на възвишението.

 Все повече са нашенците и чужденците, които катерят планината, за да видят крепостта и да се потопят в миналото. Много от посетителите тръгват по стръмната пътека, примамени и от мита за млада и красива жена, застигната от тежка съдба. Във фолклорния епос историята присъства в множество вариации, а тук е свързана с възникването на топоса „Момина кула” край село Буково. Според легенда, кулата е построена от юначната сестра на Крали Марко. Тя била толкова силна, че носила камъните чак от връх Нисторица. Има и друг древен сюжет - „Момина кула” е построена от сестрата на цар Иван Шишман – Кера Тамара, която успяла да избяга от султан Мурат Първи. Има и трети мит, който се носи от поколение на поколение сред местните хора. Някога турски бей решил да вземе българка за жена. Тя трябвало да смени и вярата си. Момата обаче отказала и побягнала нагоре към гората. Преди да я настигнат преследвачите, пратени от бея, момата се хвърлила от кулата в пропастта и загинала. Оттогава е името Момина кула. Връзката на тези легенди с реални исторически личности може да се използва като културен мост към средновековното и възрожденското наследство на региона. За целта обаче крепостта „Момина кула” трябва бъде социализирана и рекламирана. Развитието на археологическия обект ще даде големи възможности за обогатяването на съществуващите туристически маршрути.