Отец Тодор: Всеки греши волно или неволно, човешко е да съгрешим, божествено е да простим! Милосърдието извисява човека до Бога!

Отец Тодор Николов е ръкоположен за свещеник на 14 октомври 2013 година в село Медковец. Вече 10 години той е истински духовен водач, който проповядва Божието слово. С благословението на Неврокопския митрополит Серафим от 2017 година служи в Неврокопска епархия. Семеен е, има две деца.

Отец Тодор обслужва храмовете в общините Гърмен и Сатовча. Не спира да отдава време и сили не само за християнската вяра, но и за организирането на каузи за ремонтирането на църкви в региона. С този всеотдаен свещеник водим разговор за вярата, за духовното, за човешкото, за греха, за прошката. 

Отец Тодор, с какви чувства и емоции посрещате Рождество Христово?

На Рождество Христово целият християнски свят чества един от най-големите празници. Този свят ден се свързва с раждането на Иисус Христос. За мен този празник е неподправена и истинска радост. С раждането на Иисус започва нова ера за човечеството. Този ден за мен е и семеен празник, сплотява семействата. Не бива само да възпяваме раждането на Христов в църквата, но в нашите сърца да има мир и любов. Да си пожелаем Бог да ни закриля, да ни дава мъдрост и напътствия. Нека има повече мир и разбирателство между нас. Не само в такива празнични дни да проповядваме за любов между хората, а всеки един момент да имаме тази любов в себе си. А раждането на Иисус е радвало хората вчера, радва хората днес, ще радва хората и утре.

Колко важни са смирението и покаянието за християните?

По време на Рождественския пост пречистваме душите си - изповядваме се, причестяваме се. Но всеки ден трябва да имаме усещането за сплотеност и обич. Както да не забравяме, че всеки ден, даден ни от Бога, е благодат. Тези дни са за смирение и покаяние. Преди Бог да даде на Мойсей Десетте Божи заповеди, му казва първите два дни народът да почисти както дрехите, така и домовете си, а на третия ден ще слезе и ще им се яви, за да им даде заповедите. Това физическо очистване на тела, на дрехи, на домове е важно. Но за нас, християните, много по-важно е да очистим нашите сърца и души. Това духовно очистване е осъзнаване на нашите грехове и изпросване на прошка за тях. Точно то е в своята същност е и смирение, и покаяние. Човек греши волно или неволно. Човешко е да съгрешим, божествено е да простим!   

Кога миряните се обръщат към Бога? Търсим ли го предимно, когато ни е трудно, отче?

Със съжаление ще кажа, че в последно време повечето миряни идват в храма, когато страдат. Тогава търсят упование в Бога. Искрените християни са в храма и в трудни, и в лесни времена. Някога ученици попитали Иисус Христос за един страдащ човек, а той им отговорил, че човек ще се спаси чрез пост и покаяние. Моето наблюдение е, че човек, когато е здрав, има стабилно семейство и е финансово добре, то Бог не му трябва. Но дойдат ли проблемите – в семейството, във финансите, в живота, тръгваме да търсим спасение в Бог и започваме да се питаме: Защо ни се случва това? Така че вярата на хората сякаш става по-силна в трудни за тях времена. Човек трябва да се учи от грешките си и от грешките на другия. Да не спира да търси упование в Бог, да общува с ближните си. Защото Иисус Христос е главата на Църквата, а нейното тяло са хората. Господ е казал, че където има двама, трима, събрани в негово име, то и той е там. Затова и молитвата е много важна. Тя е онзи тайнствен разговор между Бога и човека.

Достатъчно милосърдни ли сме в това забързано, задъхано и динамично време, отец Тодор?

Милосърдието винаги го е имало в християнството, има го и днес. Това милосърдие е закодирано в човека. Трябва да подаваме ръка на падналия, на болния, на слабия, на гладния, на нуждаещия се. Милосърдието извисява човека до Бога. Но когато едната ръка дава, другата не бива да знае. Това ще рече да не се гордеем, че сме дали, а да сме смирени.

Има ли някоя Божа заповед, която е първа сред равни?

И Десетте Божи заповеди са еднакво важни, Те са основополагащи за всеки един християнин, който иска да бъде част от Църквата. Длъжни сме да спазваме Божите закони – не кради, не убивай, не прелюбодейства, почитай родителите си. Те на практика ни показват как трябва да живеем. Не спазваме ли тези заповеди на Бог, получаваме житейски изпитания, които са ни пратени от Господ.

Ще отправите ли своето послание към хората навръх Рождество Христово?

Нека хората да са живи и здрави, да имат винаги такава радост, както радостта от раждането на Иисус Христос. За да може тази радост, която имаме, да я предаваме на нашите близки. Нека приемем смирено радостта на светлия празник Рождество Христово и празнуваме не плътски, а Божествено, не мирски, а духовно! Бог става човек! Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки! Нека приготвим пътя Господен в живота и душите си!