Димитър Урдев: Некомпетентността е най-големият проблем на Общинска администрация в Благоевград

Димитър Урдев:  Некомпетентността е най-големият проблем на Общинска администрация в Благоевград
Димитър Урдев, снимка: Фейсбук

Оставайки в Югозападния район за планиране, кметът Румен Томов и неговата администрация пропускат да усвоят повече публични средства по европейските програми, казва бившият общински съветник

Димитър Урдев е бивш общински съветник, изкарал три мандата в местния парламент. Познава добре проблемите на Благоевград и на местното управление. Извън политиката той се занимава с частен бизнес в различни сфери.

С Димитър Урдев разговаряме за опасността областният център да остане без достъп до големите европейски проекти, когато бъде отворен новият програмен период, за буксуващата икономика в града и за некомпетентността на общинската администрация

 

 Г-н Урдев, кое провокира гражданската ви активност напоследък?

Аз, като всеки един гражданин, съм убеден, че трябва да изразявам гражданската си позиция. Единственото, което за мен е тъжно, че не виждам и други мои съграждани, които да бъдат толкова активни. Защото е крайно време да се събуди гражданското общество и да търсим сметка, във всеки един момент, на всяка една власт, независимо дали е на местно или на централно ниво, отговорност за това какво тя прави. Не мисля, че казвам нещо, което моите съграждани не го мислят. Но фактът е, че само аз го казвам.

Последният ви коментар е за прословутите райони за планиране, където Благоевград е в един район със София град, а това е определящо за европейските фондове. Според вас това не е добре за нашия град. Обяснете защо?

По начина, по който са организирани териториално районите за планиране, ние сме причислени със София град. Това неминуемо води до увеличаване, чисто статистически, на доходите на глава от населението за целия регион, което не отразява реалностите. Не само за Благоевградска област, в същата ситуация са област Кюстендил, област Перник, област София. Проблемите са два – първият е, че от страна на публичния сектор голяма част от ресурса, които би могъл да се ползва от Общините, де факто се ползва за големите инфраструктурни обекти в София. Отделно от това, когато ние надвишим определен процент на брутен вътрешен продукт на глава от населението, ние попадаме в една друга графа, в която бизнесът също е ощетен. Защото, когато кандидатстваш за финансиране по някоя от европейските програми, ти ползваш само 25% грант съфинанасиране, а останалото е собствено финансиране. Докато региони, които са изключително по-развити от Благоевград като Пловдив, Варна, Стара Загора, Бургас, там грантът може да достигне до 70%. Това ни поставя в една неконкурентна среда, защото, ако бизнесът спре да инвестира, спре да се самофинансира в иновации, в нови технологии, в развитие, той става просто неконкурентен и умира. Мога да кажа, че последните 7 години това е една от причините в Благоевград да няма такъв ръст на инвестициите. Не знам дали си дават сметка управляващите на всяко ниво за причините. Каквито и промишлени зони да правим, каквито и предпоставки да създаваме, когато условията, при които ще се развива всеки един бизнес, са неконкурентни в сравнение с друг регион в България, мисля, че изборът на бизнеса е ясен.

Имаме ли полезен ход по отношение на районите на планиране? Какво можем да направим?

Първото нещо е, че трябва общинската власт да осъзнае, че има нужда от такава промяна, а не да изпада в еуфория, защото някой бил избран на някаква позиция в същия този район за планиране, без да разбира каква е ролята му там. Второто нещо е да предприеме необходимите стъпки, което означава, тъй като тези райони за планиране са създадени с решение на Министерски съвет, по най-бързия начин да се инициира искане за промяна, дали само ние като община, или съответно като област, тъй като това касае всички фирми в цялата област. Трябва да инициираме искане за такава промяна, за мен най-логичното е Благоевградска, Кюстендилска, Пернишка и Софиййска да бъдат отделени от София град и да бъдат приобщени към Северозападен район и да стане един голям Западен район за развитие. Защото по този начин ние ще отговорим на всички условия, още повече, че има достатъчно много страни, при които по този начин са организирани нещата. Давам за пример една Гърция, където Атина е самостоятелен район, а всички около гръцката столица са в отделен район. И те отговарят точно на този тип изисквания, така че да бъдат грантовете, до които биха имали достъп фирмите, достатъчно конкурентни и отделно от това регионите като развитие да имат достъп до публично финансиране, достатъчно и като обем, и като качество, за да могат наистина да променят стандарта на живот.

Това означава ли, че районът, към койте сме сега, ще ни лиши от свежи европейски средства?

Нещата са направени така, че в София като град начинът на финансиране е отделен на няколко етапа, градовете са разделени на групи. Примерно София град е първа група, първите големи 8 областни града са втора група, останалите областни и други градове са трета група. Ние де факто сме в третата група. Например за София град има отделени едни средства, които са сигурни и те са на база на глава от населението. Затова и за Благоевградска, и за другите области е проблем, че са в този район за планиране.  

В същото време за нас като област и като град няма отделени сигурни пари за финансиране. Ние се конкурираме с всички останали и отново със София град за същия публичен ресурс. А с управленския капацитет, които имаме в момента, мога да кажа, че в следващия програмен период, ако продължат така нещата, ще бъдат 7 загубени години за Благоевград и региона.

Доколкото имам спомен, предишният управленски екип направи някакви опити Благоевград да бъде отделен от този район за развитие. Но настоящата власт към момента мълчи?

Ако трябва да съм честен, не съм запознат какви действия е предприел екипът „Камбитов” по този въпрос. Както не съм чул и сегашният кметски екип да прави каквото и да е освен да изпада в еуфория. Положението е такова, каквото е към днешна дата. И ние, ако не предприемем стъпки по най-бързия начин това да се промени, ще останем в сегашната ситуация.

А другите общини защо са пасивни?

Този въпрос касае общините Благоевград, Сандански, Петрич и Гоце Делчев. За мен това е неразбиране на начина, по който функционират механизмите по разпределение на европейските средства.

Стартирахте петиция за отделянето на Благоевград от този район за планиране?

Петицията в момента се подготвя, има екип доброволци, с който работим, които се включиха в момента, в който обявих намерението си. Истината е, че аз по тази тема говоря от доста време, не е от днес. Говорил съм с много институции и с представители на сдружения, с бизнеса, с различни общини. Всеки от тях казва, че нещо трябва да се направи, но нищо не се случва. Но времето изтича и аз реших, че все отнякъде трябва да се започне. С една такава петиция на база европейските регламенти, ако, разбира се, тя събере достатъчна подкрепа и бъде подписана от достатъчно наши съграждани, но не само от Благоевград, а и от другите населени места в областта, както и от други области, ние можем да внесем въпроса за разглеждане директно в МС.

С депутатите разговарял ли сте, имате ли тяхната подкрепа?

Не съм говорил с тях, това е въпрос, който се решава от МС, не съм сигурен доколко те могат да помогнат в тази връзка, защото тук говорим за политическа воля за вземане на такова решение.

Няма ли политическа воля?

Ако имаше политическа воля, някой все щеше да започне да говори и да прави нещо в тази посока.

Хубаво е, че инициативата идва от бизнеса, от гражданското общество. Фактът, че не идва от местната власт какво значи? Пасивна ли е?

Всичко е въпрос на компетентност и на разбиране. Аз твърдя, че в момента по начина, по който функционира Общинска администрация, смея да кажа, че се подмениха едни хора, но не се промени нищо. Имаше много претенции за много неща към предишната Общинска администрация. Къде основателни, къде не, само времето може да даде най-добра оценка в тази посока, но подходът, който се възприе, че чисто по сталински кадрите решават всичко, е неправилен. За мен, ако ние искаме да променим това, не става въпрос само за човешкия фактор, а за начина, по който общинска администрация функционира като механизъм и организация. Последната година ние отново сме свидетели на това как търсим работа за човека, а не търсим човек за работата. Това е жалко.

Настоящият кмет дойде с много обещания за промяна, за ново начало, което една година по-късно не се случва. Какво е вашето обяснение?

Аз си го обяснявам много просто. Вотът, който се случи преди 1 година, беше наказателен, той беше с цел да отстрани от управлението един човек, а не беше фокусиран към това да направи анализ кои са слабите страни и кой е човекът, който предлага по-доброто от това, което е в момента. И аз истински се надявам с оглед на това, че ще има избори в Благоевград, затова съм и активен, че който и да стане кмет, кампанията, която ще се води, в нея ние, гражданите, трябва да поставим основни въпроси, които нас ни вълнуват и които касаят основните проблеми. За да се води този дебат в тази посока. Аз не искам да се води кампания против този или онзи, това е грешно. Знам, че това е по-лесната кампания, знам, че да осмиваш някой е по-лесно, много по-трудно е да генерираш идеи и да покажеш смисъла на тези идеи, до какво те ще доведат и как е възможно въобще тези идеи да се реализират.       

Оптимист ли сте, че това нещо може да се случи?

Това зависи от всички нас, не зависи само от мен. Но самият факт, че се опитвам да го направя, показва, че явно съм оптимист. Винаги и във всичко, с което съм се занимавал, съм подхождал с идеята, че трява да сме оптимисти и че бъдещето зависи от нас.

Какво се промени през последната една година в Благоевград при кмета Румен Томов?

Трябва първо да сме реалисти. От една страна периодът е преходен, да очакваме, че някакви големи средства могат да влязат в Благоевград, няма да е честно. От друга страна обаче аз не виждам посока, в която да се работи така, че след година, когато се отвори новият програмен период, не виждам да има идея какво ще се прави. За мен това е по-страшното и по-тъжното.  Защото, основното, към което трябва да се стреми една кметска власт, е качеството на живот да бъде по-добро в този град. Това е свързано с много неща и когато ти не осъзнаваш какво е необходимо, за да се случи това нещо, то няма и как да се случи. Аз не виждам никакви индикации в тази посока. Няма дебат, аз наблюдавам отвреме навреме и заседанията на Общинския съвет. Примерно това, което се случва на сесиите - става една група съветници, задава въпроси към администрацията и няма никакъв отговор. Никой нищо не отговаря, стоят отсреща, усмихват се приятно и няма нищо. За мен това е тъжно.  След това – начинът, по който комуникира администрацията с ОбС. Тук не говорим за лицата Румен Томов или Андон Тодоров, тук говорим за кмета и за председателя на ОбС като институции. Там лични отношения не може да има, когато се срещнат на улицата може да изразят един към друг лични отношения. Но когато са в качеството си на представляващи една институция, това е недопустимо. Истински се надявам добрият тон в тези взаимоотношения да бъде върнат заради нас, всички останали граждани. Защото ние страдаме най-много от това.

Така или иначе се задават кметски избори. Ще бъде ли тежка тази битка? Какво е вашето усещане?

Надявам се да не е битка, да бъде изява на различни идеи, като целта за мен е една, въпросът е пътят, по който ще стигнем дотам. За мен ще бъде тежка по няколко причини. Община Благоевград страда от липсата на достатъчно човешки капацитет за развитие. За мен  проблемът е, когато в едни такива избори се вкарат чисто личностни взаимоотношения и дотолкова се нагнетят, че на следващия ден след изборите няма сила, която да ги накара да си подадат ръка и да започнат да работят заедно. Защото ние не можем да си позволим да бъде игнориран никой в този град. Всеки един, който има идеи, който има желание и иска да работи, трябва да бъде привлечен, за да работи. А не всеки един, който дойде на власт, да си мисли, че от него започва новото летоброене. Когато си готов да зачеркнеш всеки преди теб, няма как да очакваш нещо по-различно след теб. Това, което правим днес, трябва да сме готови да понесем отговорността за това, което ще ни се случи утре.

Защо младите хора, новите лица отказват да се ангажират с развитието на Благоевград? Почти сигурно и на тези избори ще видим до болка познати лица.

За мен такова клеймо дали е позато лице, дали е изхабен, дали е ново лице, нищо не решава. Отново казвам, за мен е важно да видим кой какво предлага, кой с какъв план за развитие ще участва. Медиите са тези, които да помогнат на гражданите и да извадят на преден план онова, стойностното, във всеки един от кандидатите. И този, който не е готов да предложи нищо, да го зачеркнем всички заедно и да кажем „Стига толкова”. Дайте да видим кой какво предлага и по какъв начин можем да накараме администрацията да работи в услуга на хората, как тя да не бъде пречка в една идея, която искаме да се реализира в Благоевград, а тя да помага за това нещо. Да не се налага да правим специално гише за големия бизнес, който да бъде обслужен. Това няма никакво значение, с какво човекът, който се грижи за себе си и семейството си, е по-различен от един, който дава хляб на 20 човека. 

Съдбата на аквапарка също ви вълнува? В задънена улица ли е този казус?

За мен всичко е ясно в аквапарка. Не мога да разбера защо администрацията повече от една година си е заровила главата в пясъка и не взима решение. Има достатътчно документи и обследвания по този въпрос. Проверете решенията на предишната комисия, на която аз бях председател, там в продължение на няколко месеца въпросът беше обследван в детайли, бяха дадени при различните възможности за прекратяване на договора какви ще са последствията за Община Благоевград. И там много ясно е казано всичко. Това, че някой го чете като дявола евангелието, не е мой проблем.

Има ли скрити причини за бавенето на решението за аквапарка?

Неразбирането, некомпетентността, само това, нищо друго. Навярно някъде има и други интереси, но за тях нямам информация, не мога да коментирам . За мен основната причина е липсата на компетентност. Това е въпрос, по който бях инициатор да се възложи правен анализ и оценка на външна фирма. Защото, когато влизахме в детайли, колкото по-дълбоко влизахме в темата, аз виждах как всеки един от страната на Общината, който трябваше да ни осигури юридически съпорт, той вдигаше лъце и бягаше, не искаше да поеме никаква отговорност. Ако за нещо съм благодарен на предишния кмет Атанас Камбитов, то е, че той застана зад мен и ми каза, че ще направи това, от което имам нужда, за да бъде изчистен този въпрос. Факт е, че няколко пъти се опитвах да го вкарам на заседания на ОбС, но с това не успях да се справя.   

Липсата на компетенции ли е най-големият проблем на настоящата власт?

То не е само на настоящата власт, в годините назад това също е факт. По дадени теми имаше светлина в тунела, като цяло винаги имаше някакви проблеми, но в момента е много ясна изразена тази липса на компетентност.

Защо буксува икономиката в града?

В Благоевград в последните години много обичаме да даваме като оправдание защо бизнесът страда и защо няма реален бизнес това, че беше закрита цигарената фабрика. Това не е проблемът на града. Цигарената фабрика по начина, по който функционираше в последните 25 години, тя беше неефективна от гледна точка на икономически субект. Много добре си спомняме в годините как всеки, който дойдеше на власт, назначаваше нови хора. Персоналът бе толкова раздут, че фабриката бе неконкурентна на пазара. Който и да беше собственик на „Благоевград БТ”, от тези 1200 човека да беше запазил дейността й с 300 човека, пак можеше да изпълнява същите функции и същия обем дейности. Трябва да сме честни, за да можем да дадем рецепта за това как да продължим по-нататък. Трябва да направим истински анализ, той трябва да започне от това, че в последните 30 години Благоевград се развива благодарение на студентите. Имахме много студенти, които движеха икономиката на Благоевград. В рамките на 2-3 години ЮЗУ от 20 000 студенти падна на около 6500 студенти. Начинът, по който се прави обучението, прилича на задочна форма на обучение. Почти никой не остава да спи в Благоевград повече от няколко дни през семестъра. Това намалява приходите на голяма част от местните хора – квартири, малки заведения, магазини, нощни клубове. В момента това липсва, това е причината Благоевград да се намира в това икономическо състояние, което е в момента.   

Какъв е коментарът ви за идеята на кмета Румен Томов да обособи Индустриалната зона в града?

Индустриалната зона по начина, по който се опитва да я реализира настоящата Общинска администрация, няма никакъв шанс да се случи. Това ще бъде едно обикновено национализиране на земята на нашите съграждани, което ще доведе до дълги съдебни битки. За мен това показва, че настоящото ръководство няма намерение да прави Индустриална зона, а по-скоро иска да си прави пиар. Защото, ако тя иска, има как да стане. Има как да се реализира, така че да бъдат доволни и гражданите, и бизнесът. Не  е проблем липсата на Индустриална зона. Вижте района между главен път Е-79 и автомагистрала „Струма” - колко много фирми в годините реализираха разни неща. Липсата на визия в Общинската администрация относно начина на развитие на Благоевград е най-големият проблем. Ние трябва да се дръпнем няколко крачки назад, да започнем да работим по Общия устройствен план, да зонираме, да кажем къде ще има развитие на Индустриална зона, къде ще има развитие на жилищно строителство, къде ще бъдат зелените площи и да поговорим от гледна точка на инфраструктурата, от която има нужда при реализиране на едни такива проекти. Знаете ли до какъв голям проблем в момента се сблъскват голяма част от хората, които имат намерение да реализират някаква инвестиция, но не могат, защото някой вече е направил нещо и по този начин спъва по-нататъшното развитие на района.

В какъв смисъл?

Например аз като частно лице тръгвам да направя ПУП на една земеделска земя. Искам да я вкарам в регулация, да реализирам моя частна инвестиция, в резултат на което правя ПУП и правя парцеларни планове за път, ток, вода, канал. Правейки тези неща, тази инфраструктурна мрежа, която се изгражда, има сервитут, аз я правя с такъв капацитет, че да обслужва само мен. Ако някой до мен иска да направи отново подобно нещо, само и единствено при моята добра воля да му разреша могат да му се случат нещата. Защото аз мога да не му разреша да се включи към тази инфраструктура - нито към тока, нито към канала, нито към водата, защото той няма право в рамките на този сервитут, който аз вече съм запазил, да прави отново. Как за всеки имот да има самостоятелен път, ток, канал? Това е несериозно. Тук е ролята на Общината да направи планиране и да каже на собствениците кой какви намерения има и какво искат да направят. Но Общината не иска да го прави това нещо, защото всеки един, който иска да го направи, трябва да отиде при чиновника, а той да му съдейства. И знаем какво води след себе си всичко това. Много можем да говорим и за начина, по който се управляват общинските дружества. Много сериозна тема е това. Но нека отворя една друга тема - за новата църква на пазара. Това е едно наглед богоугодно дело, което Общината иска да реализира, това е проект, който във времето много се е бавил. Извинявайте, но това ще се превърне в поредната глупост, която сме на път да реализираме. Не може един такъв значим проект да се реализира, без да има планиране за това, без да са направени изчисления за транспортната схема, по какъв начин инфраструктурата може да поеме експлоатацията на един такъв обект след това. Смятам, че на пазара трябва да бъде направен един по-малък храм, това да не бъде централният храм на Благоевград. И задължително да се направи един голям подземен паркинг на няколко нива. Тук навлизаме в друга тема, в начина, по който е създадена „Синята зона”. При кмета Костадин Паскалев тази зона започна да функционира, основният замисъл бе това общинско дружество да генерира средства, с които да се изградят паркинги. Направете една проверка какви приходи, колко средства тя е реализирала, които в момента можем да използваме за тази цел.

Оптимист ли сте, че Благоевград скоро ще тръгне в по-добра посока на развитие?

Ако не бях оптимист, нямаше да ги говоря всички тези неща. С всеки, с който говоря, той е мой съмишленик. Надявам се повече граждани да бъдат активни, защото Общинската администрация трябва да разбере, че в деня, в който тя встъпи в длъжност, тя няма права. Всичко това, което й е вменено като права, всъщност са нейни задължения. От гледна точка задоволяване нуждите на населението, нищо повече. И ние трябва да сме активни в отстояване на това Общинската администрация да изпълнява наистина тези свои задължения. Нищо друго.

Възможно ли е да ви видим като кандидат-кмет?

За мен е важно с гражданската си активност да направя така, че да няма значение за мен и за моите съграждани кой ще бъде кмет на Благоевград. Искам всеки един да осъзнае, че ставайки кмет, той ще има само задължения и никакви права, да осъзнае всеки един, че като бъде кмет не може да  очаква облаги, защото ще има граждански активна общност, която всеки момент ще следи всички стъпки и за това вече съм подготвил свои инициативи и предложения.

  

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини