Юсуф Калеев от Кочан: Създадох моята малка България в Норвегия

Юсуф Калеев от Кочан: Създадох моята малка България в Норвегия
Юсуф Калеев, снимка: ИлинденПрес

В Сатовчанско Юсуф Калеев е известен с прякора „Норвежецът”. И това има своето обяснение – предприемчивият мъж от години живее в скандинавската страна, макар че почти през месец се прибира в родния край. Той е родом от село Слащен, но преди години направи огромна инвестиция в най-голямото сатовчанско село – Кочан. Тук Калеев построи истинска туристическа перла – хотелският комплекс „Кристал 88” е гордостта на общината, която посреща гости от цял свят. 

Дълъг ли е пътят от Слащен до Осло – за това разговаряме с Юсуф Калеев.

Как и кога решихте да построите модерният туристически комплекс „Кристал 88” в село Кочан?

Построих този комплекс на части – стъпка по стъпка. Не съм взимал банкови заеми за тази инвестиция, вложих единствено мои средства. В Норвегия имам строителна фирма и парите, които печеля в Осло, влагам в родния край. Построих този хотелски комплекс най-вече, за да има работа за тукашните хора. Дал съм препитание на 15 души – все млади хора от близките села. Макар да живея от години в чужбина, аз милея за България. 20 години работя в скандинавската страна. Чувствам се добре там, реализирах се, както аз, така и моето семейство. Но България си е България, сърцето ми е тук. Преди да построя този комплекс в Кочан, мястото беше просто един баир с една ливада. То беше собственост на бащата на съпругата ми. Навремето той ми каза: „Нищо друго нямаме, с което да ви помогнем. Но ето това място, ако го искате, ваше е”. Аз не се поколебах, защото теренът е с хубава гледка, панорамата е прекрасна и така реших да го облагородя.

Как решихте да емигрирате в Норвегия?

През 1998 година се занимавах с бизнес у дома, но нещата никак не вървяха. Всичко опитах - животни, земеделие...Нищо не потръгна. Затова се принудих да емигрирам - без език, без нищо. Имам един приятел от София, та той ме упъти. Каза ми: „Норвегия е хубава държава, подредена, отиди там”. И действително се оказа така. Норвегия е уредена държава – работиш - получаваш, не работиш – не получаваш. Най-важното е, че има закони, които всеки спазва. И в България работя по същия начин - спазвам всички закони и наредби, но понякога тук, колкото и да се опитваш да живееш по правилата, системата не позволява да ги следваш. Хората тук много страдат. Помогнах на близо 300 човека от родния край - намерих им работа, те се устроиха - апартаменти си купиха, коли си купиха, изкарват пари, които инвестират в България. Десетки нови къщи в Кочан и съседните села са построени с парите, които изкарват в Норвегия и аз съм щастлив, защото съм успял да им помогна.

Как се справихте в началото в Норвегия?

В началото, когато отидох в Норвегия, беше много трудно. Страдах като куче, по това време там нямаше много българи, нямаше към кого да се обърна за помощ. Бяха ми казали, че е емигрантска държава и след като дълго време не успях да си стъпя на краката там, отидох в полицията и се предадох. Там хората ме посрещнаха, настаниха ме в емигрантско общежитие. След това минах на интервю и започнах да уча езика. Децата и жената ги оставих тук, четири години не ги бях виждал. По онова време нямаше скайп, нямаше социални мрежи.  По телефона само си говорихме, но за малко, защото разговорите бяха много скъпи. През цялото време съм спазвал законите, не допуснах да направя нито едно нарушение.  Дълго време работех в една фабрика за сьомга. След това взех документи, но вече не ми се стоеше в селото да работя във фабриката за риба и отидох в Осло. Там се хванах да работя като строител. Когато съпругата ми дойде при мен, тя започна работа в столовата на централната болница.

Има ли сте бедно детство

Да, роден съм в село Слащен. Девет деца сме и живеехме бедно. Имахме една малка къщичка, на която прозорци имаше само на първия етаж. На втория етаж нямахме стъкла. Гледахме много тютюн. Баща ми имаше животни... Как ни е отгледал, представа нямам. Бяхме много бедни, затова още от малък знаех, че трябва много да се боря, за да се справя в живота.

Семейството ви подкрепяше ли ви през всичките тия трудни години в чужбина?

Всичко съм постигнал с подкрепата на съпругата ми и двете ми дъщери. С жена ми заедно сме плакали под дърветата в Норвегия, спали сме на открито. Беше много трудно, но човек не бива да се предава. Ако се откажеш – край, връщаш се в началото. Борба и надежда – това са двете важни неща, които трябва да водят всеки човек. С много труд постигнахме всичко. Едната дъщеря е при нас в Норвегия, а другата не иска да идва в чужбина и тя си е тук и мениджира хотелския комплекс.

Лесно ли се прави бизнес в Норвегия?

Ако спазваш законите, нямаш никакви спънки. Ако нарушаваш правилата – глобите са жестоки. Това, което държавата изисква, няма как да не го спазиш. Аако не се съобразяваш, няма да си там. Държавата подкрепя теб, но и ти трябва да подкрепяш държавата. Ако започнеш да криволичиш – просто ще те екстрадират, дори без предупреждение. Нямам задължения -  нито към работници, нито към институции, нито към държава. Навремето имах строителна бригада от 50 души, сега малко ги намалих.  

На колко хора от Кочан помогнахте?

На над сто семейства съм помогнал да си стъпят на краката в Норвегия. В Норвегия създадох една малка България. Пак казвам, в Кочан десетки къщи са построени от хора, на които съм дал хляб в Норвегия. И това ме прави горд и щастлив. Никого не съм оставил на улицата. Напротив, предварително им давам пари, за да пристигнат в Осло. Помагам от цялото си сърце и душа, защото искам парите, които печелят в чужбина, да бъдат инвестирани в родния ми край. За мен това е най-важно – всички българи да се помагаме и подкрепяме. Помагал съм и на българи от дурги краища – от Благоевград, Петрич...На никого не отказвам подкрепа.

Какво още искате да постигнете?

В Норвегия вече съм постигнал всичко. Но у дома, в България, имам още планове – искам още да се развивам, да създавам хубави неща и да осигурявам работа на хората.

Защо в чужбина българите успяват да се реализират, а у дома нещата не се случват?

Тук моделът не се променя – управляват ни едни и същи партии, едни и същи политици, които само се сменяват, но системата си остава една и съща. Трябва да се гласува доверие на младите, на ония, които са учили и работили в чужбина, защото те ще донесат модерните, европейски практики и у нас.

Има ли корупция в Норвегия?

Абсурд. Всеки норвежец е прекалено доволен от живота си, от държавата си, която се грижи за всички. И затова няма потребност и условия за корупционни практики. Хората ти дават поле за изява и действие. Искаш да отвориш фирма – няма проблем, държавата те подкрепя, стига да си плащаш задълженията и да спазваш условията. Всичките ми работници в Осло са застраховани. Освен това имам гаранция от банката. Тя знае, че на 15-о число трябва да платя на работниците, ако нямам средства – банката ще ги плати, а след това ще си вземе парите от мен. В Норвегия работниците са страшно защитени. В България масово строителите работят без защитни униформи, на калпави скелета. Ако в Норвегия се случи подобно нещо – ще те вкарат в затвора. Аз там от сутрин до вечер съм с каската. Както аз, така и работниците ми, са със защитно облекло. 4000 лева струва униформа на моите работници в Осло. В началото беше много трудно, но ако искаш да отвориш фирма нямаш никакви пречки. За да спечелиш един строителен обект – трябва да подготвиш дебела папка с документи. Не трябва да имаш задължения към работниците, към държавата, трябва да имаш препоръки от предишни обекти, на които си работил. Моята бригада е строила най-голямата детска градина в Осло. В Норвегия е абсурдно да спечелиш поръчка под масата.

Имахте ли трудности да започнете бизнеса с хотелския комплекс у дома?

В началото имах пречки. Като копаех никой не искаше да наближи. Всичко почистих наоколо. Като почнах да строя взеха да ме наобикалят. Но нещата потръгнаха и тук. Имаме оправен общински кмет, който е много разбран и помага с каквото може.

Животът ви е много интересен

Ако трябва да разкажа всичко, ще стане цяла книга. В началото в Норвегия беше много трудно. По едно време мислех да се прибирам. Беше ужасно, спях по пейките, под дърветата...След това се предадох в полицията. Но в същото време си повтарях: „Ако се прибера, какво ще правя в България?”. Настаниха ме в емигрантско общежитие. Там бяхме много народ – три блока пълни с емигранти. Отидох един ден при шефа на общежитието и му казах: „Дай нещо да работя. Аз не мога да лежа по цял ден като иракчаните и пакистанците. Ще копая градинките, ще чистя наоколо”. Той ме гледа една минута безмълвен и след това възкликна: „ Досега никой не е изявил такова желание”. И ми даде зелена светлина. Лъснах всичко, направих целия лагер аптека. Тоя човек като заподскача от радост – доволен, че някой от общежитието работи. След това ми каза, че аз ще отговарям за реда на цялото общежитие. Така му спечелих доверието.

След това какво се случи?

Адвокатите ми дадоха негатив и трябваше да се връщам в в България. Въпросният шеф на общежитията обаче писа жалби до министерството. Той беше категоричен, че не трябва да ме екстрадират. Каза ми: „Няма де се прибираш, ще изчакаш още 6 месеца”. Аз през цялото време ходех на училище и учех езика. По това време излезе някакъв закон, който даваше възможност на такива като мен да вземат зелена карта за 6 месеца. Започнах работа във фабриката за риба. Не съм нарушавал законите. Като минах тия шест месеца, трябваше пак да ида в полицията. Един албанец там ми каза: „Не ходи в полицията. Щом си българин, нямаш никакъв шанс, ще те върнат в България”. И аз го послушах. Викам си – няма да ходя в полицията, пък каквото стане. И четири години бях така – през това време научих езика, работих, плащах си данъците. Като дойде жена ми при мен, ме усетиха и казаха и двамата да се връщаме. С адвоката ми умувахме как да оправим положението.  Един ден запалих колата и директно в министерството в Ннорвегия. Казах му – имам заем за кола, трябва да си го върна. Работил съм честно, плащал съм си данъците. ..Човекът отвори компютъра и видя, че всичко ми е точно – нямам никакви нарушения, никакви грешки. На другия ден ми звъни същият човек от министерството и ми каза: „Ти и съпругата ти вече имате документи”. И така започнах като строител, после отворих моята фирма. Никога не съм спирал да работя в Норвегия, моята фирма строи най-голямата детска градина в Осло. На откриването на тържествената церемония бях поканен и аз, редом с краля на Норвегия.

Извън работата как минва животът ви в Норвегия?

Много работя, в почивните дни играя футбол. Норвежците са особени хора – не се интересуват от другия. Ама това, че имаш нова кола или нова къща – за тях няма никакво значение. Поздравяват те, усмихват ти се и толкова. Аз в Осло не си познавам съседите. Ако си в България – всяка вечер ще се събираме не маса - на ядене и пиене. Уредена държава е Норвегия, но като България няма друга. Добре се чувстам в Осло, но сърцето ми е у дома. Обичам си народа. Държа си на България и ще се върна един ден.  

ОЩЕ СНИМКИ ОТ ХОТЕЛСКИЯ КОМПЛЕКС КРИСТАЛ - 88 ВИЖТЕ ВЪВ ФОТО НОВИНИ

ИЛИ ТУК: http://ilindenpres.bg/photo/24-kompleks-kristal-88-v-kochan-perlata-na-obshina-satovcha/

 

 

Коментари

Екипът на Илинден Прес Ви информира, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни думи и квалификации, както и обиди на расова, етническа или верска основа. Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Илинден Прес от потребителите. Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Илинден Прес. Преди да пишете коментари, прочетете нашите правила за участие във форумите.
  1. Лейля
    На този господин му свалям шапка.Един достоен човек, достоен за уважение. Всичко което е казал е вярно.Той помогна на много Кочанци, и не само Кочанци...Пожелавам му да бъде жив и здрав и да продължава напред и нагоре ...
  2. До Юсуф
    Браво! Кефиш ме с това че името ти е истинско, майчино а не фалшиво, възродително. В България човек с твоето име не може да успее по този начин освен ако не си част от грабежа наречен корупция. Или пък ако си помак за да успееш е нужно да си смениш вярата името..Ако дойдеш примерно в Гоце Делчев и се опиташ да правиш строителна фирма с тебе е свършено, първо ще те рекетират мутри - журналисти после останалите. Ясно е че ти си избягал от това, и си пробил. Истински викинг! Халал да ти е!
  3. Илихан Цингарев
    ПОМАК ЗВУЧИ ГОРДО .\"Създадох моята малка България в Норвегия \" на това се вика ПАТРИОТИЗЪМ .Свалям шапка на такива борбени хора. Помак успял в Норвегия , представя родната България пред света по най - добрия начин. Браво.Юсуф - Успех в твоите бъдещи начинания.
  4. do vsi4ki
    iskreno vi blagodARQ TOVA E ISTINA I JELAQ ZDRAVE I KASMET NA VSI4KI

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини