Георги Кафтанов: Отчаяние и мизерия мъчат земеделието, държавата нехае

Георги Кафтанов е роден и живее в село Ново Делчево, община Сандански. Повече от 15 години се занимава с оранжерийно производство на домати и краставици. Завършил е Земеделската професионална гимназия в Сандански, а след казармата се захваща със земеделие и сам създава ягодово стопанство. По-късно се ориентира към оранжерийните салати. В момента семейството му има 6 дка оранжерии. Председател е на Сдружението "Югозапад 2013", което обединява зеленчукопоризводители от Благоевградска област.

Защо се стигна до кризата с работна ръка във вашия бранш?

Кризата с липсата на работна ръка, на квалифицирани кадри се засилва от година на година навсякъде. Но в нашия бранш положението е тревожно. Много от нас разчитат на помощта на свои роднини на полето, тъй като няма достатъчно работници. Младите и работливите са в чужбина. При нас идват хора над 50 години, които имат по-ниска производителност на труда, някои пък нямат понятие от нашата работа. Трудът не е лек – жега е, влажно е в оранжериите, става се много рано. Секторът ни се задъхва от липса на работници. На мен ми помагат съпругата и родителите ми, не мога да си позволя да наема хора, тъй като няма как да им дам добра заплата. Възнагражденията за заетите в сектора са около 500 лева на месец, не са високи, но зеленчукопроизводителите няма как да плащат повече, тъй като не формират кой знае каква печалба.

Казахте, че печалбата ви е много ниска. Коя е причината за това?

Масовият внос на зарзават, заради който българската стока залежава. В момента на зеленчуковата борса в петричкото село Кърналово родните краставици се продават на едро за 50 стотинки, а розовият домат – за 1 лев. Вносната стока е с по-лошо качество, но подбива цената на нашите зеленчуци. Трябва държавата да ограничи този внос поне в пиковия сезон, когато има много родна стока, да намери механизъм да насърчава производството на български плодове и зеленчуци. А не само да ни товарят с разни такси и тарифи, да плащаме за специална опаковка, за специални етикети. Това за нас са излишни разходи върху цената на продукцията си, които я оскъпяват и по този начин тя не може да е конкурентна на цените на вносните зеленчуци.   

Говори се за внос на работна ръка. Може ли да наемете македонци, гърци, албанци?

Няма кой да дойде при нас, тъй като не сме в състояние да им плащаме високи заплати. Няма да се навие нито един чужденец. Въртим се в омагьосан кръг от години – държавата нехае за бранша ни, ние се чудим как да оцелеем, няма реализация на стоката ни, няма печалба, няма високи заплати. Българите пък се научиха да чакат наготово, разчитат на социални помощи. Други искат огромни заплати – над 1000 лева, което е непосилно за нас. Търсят много пари за малко работа.

Описвате много мрачна картина за родното оранжерийно зеленчукопроизводство. Има ли надежда за по-добри дни?

Проблемът е, че всичко в България е сбъркано. Затова все повече бягат зад граница. Внася се поголовно чужда продукция. Скоро няма да има родна продукция по пазарите, защото няма да има кой да я произведе. Отчаян съм. Гледам 6 декара оранжерии, на места тревата е 2 метра, но нямам нито време, нито сили да я махна, нито мога да наема работник да го стори.

Кои са конкретните ви предложения?

Да не се чудят какви изисквания да измислят за нас, а в същото време никой да не следи за вноса на зеленчуците и плодовете. Стига вече производителите тънат в мизерия, а търговците да печелят на наш гръб. В момента държавата е абдикирала от нашия бранш. Дано това се промени.

Не е тайна, че много хора заблуждават, че са производители. Как се борите с този проблем?

Ние няма как да се справим, необходимо е държавата да реагира и контролните органи. По пазари и тържища е пълно с фиктивни производители, които предлагат зеленчуци и плодове. А на практика те обикалят борсите и купуват стока от истинските производители. Това се знае от години, но нищо не се прави, за да се реши този проблем веднъж завинаги. Много търговци, които стопанисват търговски обекти, пък не са регистрирани по ДДС, за да не плащат данъци. Те отчитат едва по 20-30 лева оборот на ден, останалите продажби не се отчитат никъде. В нашия сектор всичко е с главата надолу. Каруцата е поставена пред коня. За нас най-важен е пазарът, и то вътрешният пазар. Но големите търговски вериги искат сделките да са по ДДС, а това оскъпява нашата продукция. Тогава те си внасят директно от Гърция зарзават, на чиято цена ние няма как да сме конкурентоспособни. По този начин българската качествена стока залежава, а гръцката, която често е със съмнително качество, се предлага и продава на потребителите. Положението на малките производители може да се облекчи, ако ДДС падне на 10%. Това може да накара колегите да се сдружат, да регистрират тези сдружения по ДДС, защото ще имат гарантиран пазар. Защото най-важно е да ни се гарантира реализирането на продукцият.

Преди време се заканихте, че сте готови да блокирате границата с Гърция и да проверявате каква стока се внася у нас. Може ли да го направите?

Всичко се знае, трябва просто да се спазва едно просто правило – при пик на родна продукция да се ограничи вносът. Ето сега български домат ще има до края на юли, нека спрат малко гръцките домати. Често тази стока от южната ни съседка е бракувана, но се купува от наши прекупвачи и се продава в България. А тя е  стояла 1 месец в хладилна камера, няколко дни на склад, още няколко дни, за да стигне до родните тържища. Целта ни е да има засилен контрол по границата, за да имат на трапезата си нашите сънародници вкусни български плодове и зеленчуци, а не вносни с неясен произход и съмнително качество.