Инж. Дамянов: Няма да се откажем от битката с бракониерите в гората

Инж. Дамянов: Няма да се откажем от битката с бракониерите в гората
Инж. Дамян Дамянов, снимка: ЮЗДП

Инженер Дамян Дамянов е магистър по горско стопанство от Лесотехническия университет в София. Има над 34-годишен професионален опит на ръководни позиции в системата на горите. Започва като зам.-директор на Държавно ловно стопанство „Кормисош” , а от 1987 г. до 2009 г. ръководи Държавно ловно стопанство „Витошко-Студена”. Межу 2009 г. и 2012 г. е директор на ТЗАД „Южна България”. От лятото на 2012 г. е зам.-директор на Югозападното държавно предприятие в Благоевград, а от февруари 2015 година заема най-високия пост в ЮЗДП. 

 

Господин Дамянов, вие и вашите колеги се готвите за Седмицата на гората.  По този повод да попитам българинът научили се да пази гората?

Гората трябва да я пазим всеки ден. Натискът върху гората е повсеместен по много направления. Освен регламентираното ползване, което ние правим, има и доста нерегламентирано ползване, което, разбира се, с годините намалява, но все още има определени райони, върху които посегателствата са доста тежки. Тук прибавяме и натоварването с туризъм, с АТВ, с мотори, с лов, с джипове... И ако отчетем, че сигурно не повече от 30 процента от посетителите в гората спазват разпоредбите относно опазването от пожари, хигиена, движение по трасирани пътеки и пътища, вярно е, че всеки ден трябва да е ден на гората. Разбира се, не в посока, че всеки ден трябва да празнуваме, а с това, че грижата за гората трябва да е ежедневна.

И да се отнасяме с респект към гората и към всички горски служители

Това е въпрос на възпитание и народопсихология. Нещо, което сме свикнали да бъде държавно, много, много не го уважаваме. В края на краищата всички знаем какви са функциите на гората. Това е важен елемент от околната среда. През последните години се стараем да имаме редица положителни инициативи, всяка година се увеличават желаещите да залесяват горите, има ръст на участниците доброволци, на сдружения, на деца, ученици. Така че има промяна в отношението към гората. Но все още не сме достигнали онова ниво, на което трябва да бъде.

Какви са приоритетите ви за работа тази година?

Запазване обема на залесяването, който е във всички случаи над разчетите, които имаме. По план имаме около 2300 декара за залесяване за цялото предприятие. Ние ги надвишихме миналата година с 2000 декара, тази година надвишението няма да е по-малко от 1500 декара. Това, което е по- различно, че кандидатстваме по един проект за доставка, монтаж и пускане в експлоатация на линия, която ще произвежда контейнерни фиданки. Засаждат се семенцата в самите контейнери, които се следят от компютърна система. Контейнерите се намират в специално  помещение вътре. Отвън се подравнява двор от 1,2 или 3 декара, където съответно се обгрижват тези контейнери с физиологичен разтвор и с всичко необходимо по схема. Хубавото е, че тази система може да произвежда до едини милион фиданки. Освен това ще заменим страшно много ръчен труд. И още нещо важно – тази система гарантира над 95 процента прихващане, нещо, което сега на много места куца. Особено при по-тежките калеми. Това е едно ново нещо. Надявам се до два месеца да бъде одобрен проектът, получихме писмо, че нещата са наред, направихме доуточняващи параметри. Дано есента влезе в експлоатация, системата ще бъде монтирана в базата на село Локорско, там имаме изградено помещение и ще монтираме контейнерите.

Какви инвестиции планира ЮЗДП за тази година?

Ще продължим инвестициите в горски пътища с пари от нашия фонд. В инвестиционната програма е заложено оборудване с около 20 нови термокамери за превенция на горски пожари, имаме заложено закупуване на високопроходима техника, закупуване на специализирана техника - горски трактори, ще купим и допълнително оборудване, с което ще правим залесяване на горите. Около селата, където товарим, след дърводобивните фирми пътищата са в окаяно състояние. Имаме договорни отношения, но със собствени багери ще бъде по-лесно и ще си свършим докрай работата. А и няма да зависим от други. 

ЮЗДП ще излезе ли победител в битката с бракониерите?

Битакта с браконерите е безкрайна и епична. Не мога да кажа в чия полза е резултатът. Дори и на моменти да губим, никога не се отказваме. Това е една част от нашите задължения в крайна сметка. Има няколко тежки райони – Разлог, Петрич, Ихтиман, Самоков. Търсим първопричините за тези набези, като че ли те са най-вече икономически. Например в Разлог проблемите идват от там, че това, което се добива незаконно, се реализира в цеховете в региона. На другите места като че ли основният проблем е хем икономически, хем социален. В някои райони общините също имат свои гори, като такива администрациите поемат ангажимент за населението, ние също поемаме ангажимент. Накрая се оказва, че след като се добиват предимно дърва и се продават, значи ние не задоволяваме населението с достатъчно количество дърва. Но планирам тази година да го изчистим този проблем. Освен че заложихме да направим десет централни склада, ако има следващи такива зими като тази, да има откъде хората да си вземат дърва за огрев. За да не се притесняват, че ще има криза. Залагаме и увеличаваме количествата, които ще осигурим за добиване на дърва за огрев от населението. Да спрем тази незаконна продажба на дървесина, говорим най-вече за Ихтиман и Петрич.

Полицията помага ли ви в тази битка?

Да, работим добре с полицията и жандармерията. Когато силовите структури са на място, бракониерството за момент спира, след което отново се възобновява. Цифрите говорят, че имаме доста повече съставени актове, но щетите са по-малко. Това говори, че натискът, който упражняваме върху нашите служители да са в гората, да са по-стриктни, довежда до по-своевременно откриване на нарушителите. Разбира се, има и по-сериозни нарушения, свързани с промишления дърводобив – отнемат се лицензи, съставят се актове.

През последните две години в ЮЗДП бяха извършени доста кадрови рокади. Не се ли притеснявате, че превръщате тези хора в свои врагове?

Като действаш в една линия, не малка част от наказаните се превръщат във врагове, но в крайна сметка целта оправдава средствата. Но нашата цел е гората да се ползва законно, за да можем да я опазим. Мисля, че всеки който е освободен или наказан, много добре знае защо е станало това. Категорично не можем да говорим за тенденциозност, няма политически натиск, всеки един служител, който е наказан или освободен, знае причината за това. Лошото е, че от една страна немалка част от колегите работят съвестно, но като че ли повтаряемостта на еднакви нарушения показва, че някои от директорите не се притесняват, което е странно за разбиране. Ние не сме извън реалния живот, някои живеят като императори... Ние сме една отворена система, в която нищо не може да се скрие. Нарушенията са ясни - няма как отсечените дървета да бъдат изправени или да бъдат изкоренени. Потвърждение на думите ми е и намесата на различни екологични организации, на които благодаря. Те дават сигнали, които в повечето случаи се потвърждават, иначе натиск и недоволство винаги има.

Има ли недоволство срещу електронните търгове?

Откакто въведохме електронните търгове, там също има немалко недоволство, защото това е най-прозрачният начин за продаване на дървесина. Нито нашите служители, нито участниците знаят кой участва, кой наддава, всичко става в реално време. Естествено, че броженията са доста, и то най-вече в посока как да играем на търг като незнаем кои са другите участници, защото ако ги знаем ще се договорим. Борбата на всички фронтове е еднаква. Опитите са ни да се канализират нещата, да бъдат ясни, прозрачни и предвидими. Това не се харесва на много хора, но това е положението, фактите показват, че се движим в правилна посока. Има нови фирми, които играят на търгове, печелят, тоест реализацията на производствената програма показва, че интересът в търсенето съществува. Тоест – това, което правим, има смисъл.

Доволен ли сте от развитието на ловния туризъм?

След сагата с шейховете, продължава интересът по темата с ловния туризъм. Предприятието има доста сериозен сграден фонд, има много добри местообитания и условия за дивеч, ние работим в посока създаване на продукта, защото имаш ли пордукат, реализацията е сигурна и клиенти ще има. Но все още не сме на нивото, на което трябва да бъдем. В петте ловни стопанства работим, опитваме се да подобрим нещата. Закупуваме дивеч, сега ще разселваме яребици, балканска пъстърва, така че се надявам тези действия да доведат до по-добри резулатти. Това не може да стане скокообразно. След 2-3 години обемът на ловния туризъм ще се увеличи.

Какво ще пожелаето на колегите си по повод Седмицата на гората?

Здраве на цялата колегия, всичко хубаво, късмет и респект към гората. Преди всичко трябва да има респект към българската гора, защото това, ако го няма, както и уважението към професията, трудно ще се реализират всички наши начинания.

 

 

 

Още новини