Емил Илиев: Вярвам, че след 3 г. мечтата на хората в община Струмяни за отварянето на границата ще е реалност!

Емил Илиев вече трети мандат е начело на община Струмяни. Една от големите цели пред местната власт, която е и 40-годишна мечта на тукашните жители, е отварянето на границата с Република Северна Македония. Докъде стигна този толкова важен проект, защо е толкова значим за местната общност и кога ще се пътува през новото ГКПП „Клепало? Отговорите търсим в разговор с кмета Емил Илиев.  

Г-н Илиев, на какъв етап е реализацията на чакания над 40 години от местните хора проект за отваряне на границата със Северна Македония?

-Спомням си времето преди 12 години, когато започнах първия си мандат като кмет на община Струмяни. Тогава изглеждаше толкова трудно това да се случи. Но днес не съм просто оптимист, а реалист. Свърши се много работа по подготовката на този проект за ГКПП „Клепало”. Много важно бе да дадем гласност на това желание на местните хора, за да бъдем чути от държавата. Положи се много труд от местната власт и от двете страни на границата, от сдруженията на хотелиерите, благодаря и на вас, журналистите, задето ни помагахте за популяризирането на тази идея. Местните хора мечтаят за това повече от 40 години и в крайна сметка се стигна дотам, че този така важен за община Струмяни и за югозападния район на страната ни обект - контролно-пропускателен пункт „Клепало”, да бъде определен като стратегически по Програма ИНТЕРРЕГ България-Македония. Това означава автоматично, че 30% от бюджета на тази програма бе определен за финансиране за изграждането на граничния пункт. Министерският съвет със свое решение определи този обект като пункт от национално значение, което ще рече следното – съкратени процедури, подкрепа от централната и местната власт за изграждането на пункта и отварянето на границата между нашата община и община Берово в Северна Македония.

Има ли нещо, което би могло да препъне довършването на този мащабен проект?

-На този етап не виждам проблем. Може би трябва да направя една вметка по отношение на изготвяне на доклада за Оценка на въздействието върху околната среда. Но сме в добър синхрон с Министерството на околната среда, с РИОСВ-Благоевград. Комуникацията е отлична и стигнахме заедно до тезата, около която се обединихме - един доклад за изграждане на площадката за граничния пункт и за оставащите 7,5-8 километра от разклонението на пътя при Студената вода до границата с Република Северна Македония.

Местната власт  не престана за тези 40 години да напомня колко важен е този обект за съживяването на региона. Може ли да се каже, че това е заслуга на местната власт и по време на управлението Ви, и преди това?

-Разбира се, винаги съм казвал, че това е повече от 40-годишна мечта на хората от нашата община. Това е плод и на работата на местната власт и от двете страни на границата. И от хората в община Берово, и от жителите на община Струмяни, както и на съседните общини Кресна и Сандански. Радвам се, че на празника на нашата община редом до мен е и градоначалникът на община Берово Звонко Пекевски, който втори мандат е кмет. Двамата продължаваме да поддържаме и развиваме идеята за отварянето на граничния пункт.   

Обтегнатите отношения между България и Северна Македония  отразяват ли се на връзката между Струмяни и Берово и общата ви цел?

-Точно това исках преди да допълня. Тези така наречени обтегнати отношения между двете страни по никакъв начин не влияят върху разговорите и действията по отварянето на граничния пункт. Нещо повече – преди около три седмици затворихме поредния проект между Община Струмяни и Община Берово, по който осигурихме един високопроходим автомобил за снегопочистване, за гасене на пожари. Ние като две съседни общини, граничещи една с друга, имаме най-голямото желание да бъде отворен този пункт, за да може хората от двете страни на границата да продължат своето развитие и да комуникират така, както са го правили в миналото.

Поддържаме не чисто партньорски, но мога да кажа и приятелски, и братски отношения. Дори неформално, както казват македонците - „дружим”, за да покажем на централната власт и на двете държави, че този пункт е важен не просто като икономически лост за развитието на двата региона, но и като „зрънцето”, което ще подпомогне добрите взаимоотношения между България и Северна Македония.

Какво реално ще даде отварянето на границата на местните хора?

-Аз съм член на Смесената българо-македонска комисия за отваряне на този пункт. Много сме говорили за ползите от неговото отваряне. Искам да кажа, че на много от комисиите сме спорили. Желанието на македонската страна бе отварянето на този пункт да е категория с пълните права на един пункт - с преминаване на всякакъв вид превози и автомобили, за да е наистина нормален пункт за обслужване на хората и бизнеса. Проблемът беше от наша страна по простата причина, че по нашето законодателство категоризацията е малко по-ограничена, отколкото е тази в Северна Макдония. Затова ще е с регионален характер, през него няма да преминават тежкотоварни автомобили.

По отношение на ползите мисля, че няма защо да го коментираме. То е очевадно. Много пъти съм казвал, че благодарение на изградената преди 30 години инфраструктура от македонска страна на границата се построиха много хотели в община Берово, два петзвездни хотелски комплекса. Хората не само от Република Северна Макдония, но и от цяла бивша Югославия ходят в община Берово, включително и от югозападната част на България. За мен беше най-важно да бъде направен пътен възел „Струмяни”, който първоначално не бе предвиден при изграждането на АМ „Струма”, но след това се построи. Ако го нямаше, сега нямаше да говорим и за отварянето на ГКПП „Клепало”. Тези 45 км от центъра на Струмяни до центъра на Берово съкращат с 80 км  пътуването. Защото от Струмяни през Ново село до Берово и от Струмяни през ГКПП „Станке Лисичково” до Берово са 120-125 км. Това са общо 160 километра в двете посоки по-малко път. Това съкращаване на време, икономия на гориво, а и на нерви. Вървейки към една по-отворена Европа, всяка една входно-изходна точка дава допълнителна възможност за сближаване на народите от двете страни на границата и за правенето на бизнес.

Какво ще се случи със сградата, построена за КПП от македонска страна, тъй като е доста амортизирана?

-Затворихме и този казус. На последната среща във външното министерство на РСМ в Скопие окончателно изяснихме, че обслужването на хората и на пътния трафик ще бъде на две КПП-та. Едно от страна на Северна Македония, като ще се ползва изграденото съоръжение. Разбира се, че след 30 години то се нуждае от ремонт и освежаване. От българска страна ще се изгради нова сграда. В момента върви процедурата по проектиране на 8-километровото трасе, вече са приети ПУП-овете, предстои изграждането на 33-километрово оптично трасе за нуждите на комуникации и сигурност. До юни месец трябва да се предаде проектът, избрана е фирмата, работи се, идват на терен. Предстои изготвяне на ОВОС, което ще отнеме около 10 месеца. След това вече можем да мислим за строителните дейности по 8-километровия пътен участък до границата. Надяваме се, че в края на 2024 г. или в началото на 2025 г. ще стартират строителните дейности. За една година е напълно нормално тези строежи да бъдат завършени.