Бонка Ичкова: Учителите са в училището заради децата, не се дава свобода на преподавателите, затрупани са с бумащина и бюрокрация

Бонка Ичкова е областен координатор на Синдиката на българските учители към КНСБ в Благоевградска област. Тя е дългогодишен учител, който познава отлично проблемите и предизвикателствата пред образователната система у нас. Наскоро в София се проведе Синдикален съвет, на който присъстваха над 390 лидери на СБУ от цялата страна. Там основната тема бе свързана със социалния статус и престижа на учителската професия, както и с мотивацията да станеш учител. По всички тези актуални въпроси потърсихме отговорите от Бонка Ичкова в едно откровено интервю.

Г-жо Ичкова, как се определя престижът на учителя?

-Престижът на учителя е съвкупност от много фактори. Тук не става дума за отношението само на  обществото и държавата към учителя, но и самият учител как сам работи, за да има положително влияние над учениците.

Как се променя с годините тази величина?

-Променя се, за съжаление, заедно с всички промени в света и нашето общество - със сигурност престижът на учителя не е първостепенна задача на правителствата не само в България. На книга, на хартия, декларативно се казва, че образованието е приоритет, но в крайна сметка, ако погледнем по-дълбоко, нещата не стоят така.

Какво трябва да се направи и това не е ли задача на самия учител?

-Първостепенна задача на учителя е да работи за собствения си престиж, но първостепенна задача би трябвало да е и на родителите да работят така с децата си, че да имат уважение към човека, който ги учи. И при когото пребивават повече време, отколкото в семействата си. Имаме проблем, разбира се, че много деца са без семейства, родителите са в чужбина, имаме проблем с улицата, с неспазване на наредби и закони. Има и неспазване от самото семейство на нормите, които самото семейство може да изгражда у децата си. Не може в 22,30 часа малки деца да са на улицата. За това нещо нито държавата е виновна, нито учителят. За това е виновно само семейството.

Трябва ли да говорим повече по тази тема и откъде да дойде мотивацията за такава дискусия – за престижа на учителя?

-Ние непрекъснато предизвикваме такива дискусии. Основното е семейството, след това е училището, а накрая - цялото общество. Всичко, което гледат децата - агресията, която виждат в световен мащаб, всичко това не може да не влияе. Детето не е в стъкленица. Училището не е оазис, където външният свят няма присъствие. Ролята на училището и образованието е водеща. Като говорим и за приобщаващо образование, и за целеви групи, и за уязвими групи, полагат се много усилия. Наливат се много средства за уязвимите групи, но в крайна сметка как учителят може да мотивира едно дете, което живее в лоши условия, в семейство, където родителите са неграмотни, говоря за ромската общност, за тях не е първостепенна задача детето да получи образование. Аз съм имала ученици от тази общност, които са перфектни, така че не говоря за всички. Но много, много трудно се работи със съвременния български родител. Само изисквания и претенции, не разбира как това се връща с обратен знак след това. Да вземем всички тези ходатайства за оценки, а то е важно какви знания има детето, те ще му трябват, а не петиците и шестиците. Просто са сложни нещата, защото опират до хора. Учителят обаче не трябва да се предава. Той не бива да е нито бюрократ, нито чиновник.

Престижна ли е днес учителската професия?

-Аз страшно си обичам професията и не мога да се оплаквам, че не съм имала влияние, не съм успявала да убедя родителите да сме взаимно отговорни. Защото едно дете може да излъже, това не е престъпление, може да получи двойка, може да избяга от училище. Ролята на възрастните е да не позволяват това да се случи. Защото това е важно за безопасността на детето. Аз като класен ръководител никога не съм извинявала отсъствие на ученик само с бележка, ако не ми се обади родител. Защото може родителят да си поеме отговорност и да каже, че в дадения ден детето му няма да е на училище, но знае, че детето му не е на училище. Защото виждате какво става около училището – наркодилъри навсякъде, учениците са в такава крехка възраст, че се изкушават от всичко. Тези, които решават, че са лидери, си мислят, че с употребата на такива вещества ще станат още по-големи лидери. Факт е, че изкушенията са страшно много.

Непрекъснато говорим напоследък, че възнагражденията на учителите трябва да продължават да растат. Но заплащането достатъчно ли е като аргумент, за да се мотивират учителите?

-Не, това не е вярно, че са толкова високи възнагражденията. Това са митове и легенди. Има една тенденция да е 25% над средната за страната заплата, но и това е много относително. Учителят е натоварен със страшна бюрокрация. Той вместо да си гледа преките неща – да преподава, да възпитава. А в един момент от нашия закон беше изчезнала думата „възпитание”. Та това е човекът, който е лидерът - в класа пред децата, пред родителите. Ние сме се уморили да пишем анализи, статистики, наредби... Ако правиш контролно, после трябва да напишеш анализ, да го вкараш в статистика. Регионалните управления на образованието, извинявайте, техните експерти никаква експертиза не оказват на учителите. Те само идват да проверяват листчета, документации и бумащини и да упражняват контрол. Това е. Има млади учители, които носят в себе си даскалъка. Както стана дума и на нашия синдикален съвет - трябва да работим за това да звучи думата „даскал” гордо, възрожденски, а не обидно от рода на репликата: Тия даскали какво искат?! Та да се върна на младите колеги. Те просто се стресират в цялата тази обстановка, веднага им се прави план кога ще ги посетят от РУО, кога пристига експертът. Не мога да си помисля, че чиновникът трябва да управлява образованието, за мен учителят трябва да управлява образованието. По закон е дадена свобода, но на хартия не е вярно. А българският учител се справи добре и по време на пандемията от ковид. Защото в Европа учителите блокираха с онлайн обучението – по 15 минути на ден, книжки, рисунки. Но се налага да отбележим, че има страшно претоварване с учебен материал у нас. Това демотивира детето, когато то не може да се справи. Друг проблем са многото учебници по един предмет, това е всичко с пари, гласувани за образование. Написани от екипи, които въобще не са стъпвали в училище. Какво да изберат учителите? Това не е нормално. Ние как сме учили по един учебник по предмет! Защо е нужно всичко това? Критериите се занижават страшно много. Демографската криза също е причина за липса на конкуренция, за липса на амбиция. Демографска криза се бори със средства. Кой каквото ще да ми говори, без средства не може да се пребори демографска криза. Липсата на мандатност при директорите също е проблем. Всички партии преди избори подписват един меморандум, който касае мандатността на училищните директори. И в момента имаме ненормално много права, дадени на един директор. Така наречени работодатели, макар че за мен работодатели има само в частния сектор, където човек е създал нещо със собствени средства. В нашия случай директорът управлява една подсигурена тотално от държавата финансова система. Не казвам, че няма отговорности. Но вече стигнахме дотам, че всеки директор ползва лексиката: Какво искат, аз им дадох еди колко си пари! Той нищо не е дал. Дала е държавата. Не се управляват добре публичните средства. Отварям сайтовете на училищата, липсват финансови отчети. На ниво държава горе-долу успяваме да се преборим, но надолу нещата се изкривяват.

Не е ли прекалено консервативна образователната система?

-Да, консервативна е. Най-голямата й слабост е, че не се дава свобода на учителите. Смело мога да го кажа. Само им нареждат – правете тестове, контролни на точно определени дати. Няма значение дали децата в даден клас са усвоили материала или не са. Не го ли направиш, пишеш обяснения. Това е безумие. Целият този консерватизъм не идва от учителите, а от чиновниците в образованието. Това е проблемът.

Няма ли уравниловка в образованието по отношение на заплатите?

-Има. Но всичко е много субективно. Кой ще определи възнагражденията? Директорът. Аз съм работила в Националната хуманитарна гимназия „Свети свети Кирил и Методий”, където не е имало субективизъм. Всичко е ставало така, както трябва. Директорът е достатъчно интелигентен по този начин да разтовари своите отговорности – като ангажира повече хора. Но в много училища много еднолично се определя кой става и кой не става. Трудно е, когато се работи с хора. Давам пример с учителите по физическо – там има голяма отговорност, защото има риск от контузии. Разбира се, той е разтоварен от гледна точка на бумащината. Нама класни и контролни при него. Има покриване на нормативи, децата кръшкат, не обличат екипи...

Не трябва ли по-отрано да се профилират децата в зависимост от техните възможности и желания?

-Родителите решават, че от всяка дете ще става професор. Как може да накараш един родител, когато се търсят определени професии, че детето му е добре да получи занаят. Благоевградската професионална гимназия има сключен договор с фирма, която работи на европейско ниво, прави продукти за износ. Но родителят отсича, че неговото дете ще учи в друга гимназия. За мен това е еснафия, не мога да го нарека по друг начин. Да кажат родителите: Вижте моето дете къде учи! Всичко идва от семейството за насочеността на детето. Учителят дава мнението си, но родителите се сърдят. Други деца се нуждаят от ресурсни учители, но има родители, които не се съгласяват и с това. С агресивните деца трябва да работят психолози. Не е достатъчно финансирана системата, за да се позволи такива специалисти да са на разположение на децата. Всяко правителство казва, че му е приоритет образованието. Като процент от БВП и образованието, и културата са на много ниско ниво у нас. Сега пуснаха програми, които не са лоши – говори се, че ще може децата да ходят и на културни събития безплатно, сега ги водят на планина и море.

Можем ли да приемем, че един от големите проблеми на образованието е, че у родителите няма респект към учителите?     

-Да, това е така. Пак не важи за всички, но често това води до допълнителни затруднения в работата на учителите. Родителите трябва да са на страната на учителя, а не само да имат претенции, с които системата да се съобразява. Не само да се заклеймява учителят от някои родители. Има и неразбиране от страна на родителите, че при проблем с детето му е нужно да съдейства да се разреши този проблем, а не да го отрича и да обвинява учителя и институцията, че едва ли не са измислили въпросния проблем. 

Изпитва ли образованието глад за качествени кадри?

-На Синдикалния съвет имаше ректори на висши учебни заведения. Те отчетоха, че в последните години във всички университети в педагогическите специалности влизат студентите с най-висок бал. СБУ и председателят Янка Такева положиха много усилия тези специалности да са приоритет на университетите – да са с по-ниски такси, за да се насочат натам повече млади хора, мотивирани, а не просто да учат висше. И наистина там се отчита ръст. Няма проблем с кадрите. Възможно е да има такъв в София и по-големите градове. В нашия регион за едно учителско място се явяват по 15 кандидати.

Да не влизам в конфликт с университете, но се оказва, че средното образование е на много по-високо ниво като подготовка от висшето. Разликата е, че във висшето образование преподователят емоционално не е свързан със студентите. Там изпитите минават и това е. Във висшето образование са наблъскани много излишни предмети, няма я тази връзка между преподаватели и студенти. Ние някога имахме истински практики. Не може млад човек без практика да се научи. Практиката учи. Има млади учители, които са много добросъвестни, има наставничество, помага се от по-възрастните колеги. Аз на всеки млад човек съм помагала. Сега много често младият колега наистина не е подготвен. Много от тях идват нафукани, че трябва да покаже на децата колко много знае. Но той не е там за това. А да покаже на учениците, че има отношение към тях, да им предаде знанията си. Само тогава печелиш играта, иначе я губиш. Учениците не са в училище заради учителите, а учителите са в училището заради децата. Това трябва да е осъзнатото чувство у всеки един преподавател. Само тогава ще има успех в работата си с учениците.