Иса Сакали: Икономическият ни бум е заради труда, инициативността и смелостта да рискуват на брезничани!

Все по-често гоцеделчевското село Брезница е в устите на другоселците. И не само. Интересът на журналисти към населеното място също е факт. И има защо. В това селище, което е на 9 километра от международния път за Гърция, в последните години броят на предприятията расте непрекъснато. Налага се да се търси работна ръка от други села, защото фирмите са десетки, 20 са само шивашките цехове. За причините за превръщането на Брезница в „икономически тигър” разговаряме с кмета Иса Сакали.   

Г-н Сакали, защо точно Брезница се превърна в истински бизнес център, в който съществуват десетки предприятия, а не се случи това в най-близките ви села Лъжница и Корница?

Факт е, че тук вече има десетки предприятия, които не само дават работа на всеки местен човек, който иска да работи, но и привличат работна ръка от други населени места в община Гоце Делчев. Безспорно е трудолюбието на брезничани. Да, местните хора са трудолюбиви, това не подлежи на никакво съмнение.  Такива са обаче и жителите на най-близките две населени места - Лъжница и Корница. Същото важи и за населението в другите селища на Неврокопския край. Но разликата между брезничани и останалите, поне според мен, е в инициативността. Ако щете, в готовността да рискуваш, да поемеш отговорност и да подхванеш бизнес с банков кредит. Защото в селото, напук на приказките и писанията, няма милионери, пък и никой не се е родил милионер. Всичко е плод на работоспособността и инициативата на мислещи хора. И резултатът е налице. Брезничани забравиха да превиват гръб по тютюневите ниви, защото имат друга работа и отдавна не разчитат на доходи от тютюна.

Завиждат ли ви благородно жителите на другите села?

Някои може и да завиждат, но трябва да знаят, че всичко тук е постигнато с много труд, пот и себераздаване. Макар че в момента е тежко и на местните предприемачи и бизнесмени. Защото инфлацията не подминава и Брезница. Разбира се, че най-тежко това се отразява на обикновените хора, на тези, които разчитат само на пенсии или заплати. Спестяванията им се изяждат с всеки изминал ден при този драматичен скок на цените на почти всички храни и услуги.

Да се върнем на инициативата на брезничани. Каква е тайната на успеха?

Инициативата е в това да направиш нещо повече от това да ходиш на работа. Това е ключът към успеха, това е тайната на брезничани. Тази инициатива се проявява още в началото на 90-те години на миналия век. Тогава не са малко тези, които смело залагат дори къщите си, за да получат банков заем. За да имат собствен бизнес, с който да дадат по-големи възможности за учене и развитие на своите деца. Тукашните жители са всеотдайни към това, което работят, трудят се непрекъснато.

Колко са фирмите в Брезница?

Десетки фирми отвориха врати през годините. Селото си има и Промишлена зона заради този бум на бизнеса. Нещо, което нямат даже някои градове. В село Брезница сега функционират точно 20 шивашки цеха. Имаме и 2-3 дърводобивни фирми, няколко фирми за ремонт и поддръжка на автомобили, бензиностанция. Няма нещо, което да липсва в Брезница. Имаме си всичко, не се налага да пътуваме до Гоце Делчев, за да си купим нещо или да получим някаква услуга, които тук ги няма.

А какъв процент от тези предприятия са на местни хора?

Гордостта ни е, че всички тези предприятия са собственост на наши съселяни. Няма външни инвеститори. Икономическият бум осигурява около 1000 работни места в Брезница. Местната работна ръка е около 90%, не достига, за да захрани нуждите на икономиката. Поне стотина са работниците от други населени места.

Има ли гурбетчии Брезница? Къде инвестират парите си брезничани?

Не е като да няма и гурбетчии, но са малко и ходят най-вече на сезонна работа. Поработят в Западна Европа, а припечеленото инвестират в Брезница – кой в ремонт на жилище, кой в образование, кой в бизнес. Парите си местните хора по правило инвестират преди всичко в ремонти на домовете си и в построяването на нови къщи. Почти всички жилищни сгради в селището са санирани, никой тук не чака държавата да му оправи къщата.

Говори се все повече и за вилната зона над селото. Тя разраства ли се?

Вилната зона в местността Чарка впечатлява гостите ни. Изградени са красиви постройки, все повече са вилите, в които брезничани отдъхват и релаксират. Не подценяват местните жители обаче и силата на образованието, затова заделят доста пари и за изучаването на децата и внуците си в най-добрите университети. Някои купуват и нови автомобили. Но преди всичко са разходите за ремонт на къщи, построяване на нови и за образование на децата. 

Успявате ли да наваксате с развитието на инфраструктурата този бум на бизнеса в Брезница?

Стараем се да не изоставаме с инфраструктурата. Ръководството на община Гоце Делчев винаги е готово да ни помогне, за нас е много важо, че имаме разбирането на общинския кмет Владимир Москов и на екипа му. Преди време ремонтирахме училището, там учат над 400 ученици. Сега ремонтираме и разширяваме детската градина, защото има недостиг на места за децата, които са към 200. Ремонтирахме църквата, както и джамията. Поправихме и читалището. Две улици асфалтираме в момента, общата им дължина е 600 метра. Големият проблем са неасфалтираните улици в селото. Подменихме тази година и голяма част от водопровода в Брезница.

Кажете ни накрая що за хора са брезничани?

Хората в нашето село са добри, гостоприемни, дружелюбни хора. Солидарни са един към друг, помагат и на другоселци, ако се наложи. Емпатията им е за пример. Доказвали са го много пъти. Обединяват се около всяка една благородна кауза. Тази година събраха необходимата сума пари, за да може наш съселянин да си направи трансплантация на бъбрек. Единни и обединени сме. Това е причината за успеха ни. И смелостта на много от нас да рискуват и сбъдват мечтите си.