Иван Василев: През изминалия сезон не само ловувахме, а помагахме на самотни хора с храна и лекарства!

Иван Василев: През изминалия сезон не само ловувахме, а помагахме на самотни хора с храна и лекарства!

Иван Василев е дългогодишен председател ня Ловно-рибарско дружество „Сокол 1911”-Благоевград. За него няма тайни в лова. Затова разговаряме със запаления ловец за изминалия ловен сезон, за африканската чума по дивите свине, за диспициплината на ловците. И, разбира се, за удоволствието от лова. И за още нещо - за проявената човещина в трудната една година от началото на епидемията с коронавирус.

 

Г-н Василев, беше ли по-различен последният ловен сезон за членовете на сдружението в Благоевград и Симитли?

Изминалият ловен сезон е значително по-различен от предишните, когато имаше изключително голяма популация от дива свиня, което за нас е основен дивеч. Миналата година /2019/2020/ бяха отстреляни около 550 диви свине в района на Държавно горско стопанство- Благоевград и в района на Държавно горско стопанство- Симитли, където ловуваме ние. През този сезон /2020-2021/ до 15 януари бяха отстреляни 268 диви свине, което е с над 50 процента по-малко. Основната причина за това е африканската чума, много свине мигрираха в други райоини на страната. Дори и научното становище на специалистите лесовъди, а и на ветеринарите е, че миграцията на дивата свиня е поради факта, че тези животни усещат присъствието на болестта и мигрират, като понякога изминават 300-400 км. Както и реално се получи. В Северна България, когато се появи африканската чума, в началото се говореше, че няма да мине Стара планина, пък се оказа точно обратното. 2018-2019 година имаше много диви свине, дори ловците се чудеха: Откъде дойдоха тези прасета? Те мигрираха и дойдоха тук и имаше много от тези животни. Но когато африканската чума стигна и при нас по-миналата година, на няколко места се намериха мъртви диви свине и изследванията показаха, че е чума. Установиха тази болест в Благоевград, Хърсово, Бучино, Железница, Градево и в други населени места. Взеха се обаче мерки от страна на Държавните ловни стопанства, от страна на ловното сдружение. Активно се изпълняваха мерките за биосигурност - умрелите диви свине бяха загробени по съответния ред, местата бяха дезинфекцирани. 2-3 години назад, след като тук се установи африканска чума, се взеха мерки за дезинфекция по време на ловни излети, гумите на автомобилите се дезинфекцираха стриктно, ботушите на ловците също, мястото, където се транжират тези отстреляни животни, карантията, която е от тях, и кожите бяха поставяни в специални ями, които по-късно се обеззаразяваха. И по този начин, както от страна на горските стопанства, така и от ловното сдружение, и най-вече от самите ловци, имаше едно много сериозно и отговорно отношени по този въпрос. Те спазваха всички изисквания. Дивата свиня, която беше налична в горските стопанства на сдружението, изчезна от някои райони източно от река Струма. Западно от реката все още има достатъчни запаси. Но източно от река Струма дивата свиня мигрира.

На годишната среща какви важни неща обсъдихте?

Тези срещи са ежегодни и се правят в началото на всяка календарна година. През годините, когато нямаше ковид, се провеждаше национално съвещание с председателите на УС и с щатните специалисти по лова. Там се поставяха много проблеми в ловните организации като цяло, тази година се прави по райони. Идват от ръководството на националното сдружение по места и правим такива събрания. Преди дни направихме среща със сдруженията в Благоевградска област. Председателят на националното сдружение беше тук, заедно с главния секретар, запозна ни със ситуацията в страната, основно с африканската чума, с проблемите, с някои основни въпроси, които трябва да бъдат разгледани на общите събрания, както на дружинките, а след това на общите събрания на сдруженията. Спомена се за голямата миграция на дива свиня, за появата в някои райони за син език по чифтокопитните животни като сърна и елен и че като алернатива, която и досега съществува, но сега трябва активно да засилим, разселването на дребен дивеч – див сив заек, яребица и фазан, в територии, където има местообитания за този вид дивеч. Трябва активно да засилим това нещо, тъй като ние имаме национални стопанства към националното сдружение за фермерно произведен дивеч. Това е по национална програма. Този дивеч ще бъде алтернатива евентуално на дивата свиня. Предприемат се мерки с новия парламент да се влезе в контакт с парламентарните групи, защото ние сме най-голямата неправителствена организация у нас, която има над 100 000 ловци, а и голям брой членове риболовци. В тази връзка да осъществяват контакт с парламента в подкрепа законодателната инициатива , която се прави от Министерството на земеделието, как да се прави да е в защита на дивеча, тъй като много проблеми се създават по отношение на дивеча. Например в селскостопанските райони с неправилната растителна защита хербицидите унищожават дребния дивеч. Също така стърнищата, когато се палят, унищожават този вид дивеч. Затова трябва да се засилят тези законодателни мерки, за да може да се спре това нещо.

 

Необходими ли са допълнителни мерки срещу африканската чума?

Какви други мерки? Те са регламентирани, има указания, ние всяка година обучаваме ловците, прожектират се филми специално за африканската чума, намери ли се мъртва свиня, веднага се уведомяват държавните горски стопанства, на място се отива и се проверява, и се взимат мерки. Африканската чума сред животните е заболяване, което не може така лесно да се изкорени. Но открие ли се огнище, веднага се взимат нужните мерки. В този район не се ловува, а се извършват претърсвания. Ние сме обучили нашите ловци и дружинки, в които има хищничари, на които им се издават разрешителни за лов по всяко време за отстрел на хищници - чакали, лисици, вълци и така нататък. Те влизат в районите и като се намери мъртва дива свиня, веднага уведомяват службите, за да се вземат мерки. По линия на горските стопанства много добре са инструктирани горските работници, служителите във фирмите за дърводобив. Самите горски стражари, които обикалят районите в горите, са добре запознати с този проблем.

През изминалия ловен сезон са отстреляни и 9 сърни , те се стрелят подборно, отстреляни са и хищници. Имаме отстреляни 3 вълка, 18 чакала, 118 лисици, 11 белки, скитащи кучета има отстреляни. Като цяло в сравнение с предишни периоди и това е отстъпление в отстрела. Винаги отстреляните вълци са били над 15.

Къде ловувате вълци?

Вълците са отстреляни по време на ловните излети, понеже за високите райони не издаваме разрешителни за хищници. Има решение на Управителния съвет и на Общото събрание да не се ловува в ловностопанските райони, които са високо в първата зона на ловните сдружения, а в ниската част и в полето да се ловят хищници, тъй като като цяло лисиците и чакалите са около махалите и в ниската част на ловищата. Тези махали, които са много високо в планината, там вече няма хора, а няма ли хора, лисици и чакали не обикалят там, защото няма с какво да се хранят.

Как се отрази пандемията на ловците и въобще на лова?

Както в целия живот и при нас по същия начин. Щом като в едно семейство има болен и карантина…Много ловци бяха също болни или под карантина, така че ограниченията и върху нас рефлектират. Искам да кажа, че ние активно участвахме в дарителската кампания, Управителният съвет на нашето сдружение взе решение и всеки ловец дари 5 лева, като събрахме сума от 7000 лева. Парите дарихме на Центъра за спешна медицинска помощ в Благоевград, с тях се закупи защитно облекло, предпазни маски и други необходими неща за медиците. Също така създадохме група доброволци от всяка дружинка, които участват на територията на дружинка по списък, който представихме в националната организация. Те са утвърдени като доброволци на територията на съответното сдружение, като всяка дружинка си знае задълженията, примерно да подпомагат възрастни хора по селата и махали да им се носи храна, лекарства, като ние в това положение поемаме разходите за транспорт.  Също така тези доброволци са включени в групите за отстрел на хищници. Националното сдружение ни е предоставило защитни маски и ръкавици. Отиват по-младите, по-опитните, тях сме ги включили в  групите за отстрел на хищници, предоставили сме им ръкавици и маски. Така че много наши ловци се включиха в доброволческите отряди за подпомагане на населението по време на ковид пандемията. Защото, ако тогава не окажем съдействие, кога друг път!? Това са все наши близки, роднини, познати от района. Например Бучино се включиха, защото село Лисия е към Бучино. Там има махали високо в планината, където има по един, двама старци. Доколкото знам, когато беше дълбокият сняг, от групата в Бучино бяха ходили, там има двама животновъди, да им занесат хляб, бяха ходили с високопроходима техника. Знам, че бяха ходили и в Логодаж, Обел, Клисура, Дренково и бяха занесли храна и лекарства на възрастните хора, които живеят в махалите на тези населени места. Председателите на дружинките си знаят най-добре обстановката, те преценяват, те знаят които са хищничарите, те споделят в кой район има хора в нужда. В края на краищата това е човещината.

Пандемията уби ли желанието на ловците да ловуват или пък напротив, накара повече хора да търсят спокойствието на гората?

Много интересен въпрос. И аз съм си го задавал. Разговарял съм с ръководителите на дружинките, в някои групи се чувства това нещо, че пандемията ги спира, особено по-възрастните. Но като цяла страстта, хобито надделява. Като се спазва дистанция, няма страшно, условията позволяват това нещо. Дишаш повече кислород, релакс е да излезеш сред природата и да упражняваш своето хоби.

Чужденци идват ли да ловуват?

Не, на територията на нашето сдружение не идват да ловуват. По линия на международния ловен туризъм, където и ние имаме право, идват, но той се прави по заявки и специални правила. Ние сме имали през годините, тази и миналата не сме имали ловци от чужбина. Иначе са идвали за отстрел на фазан, фермерно отгледан фазан, тъй като ние отглеждаме фазан, яребица и кеклик. Не останаха количества от птиците, тъй като ние си ги разселваме и ги предоставяме на други ловни сдружения – в Сандански, Петрич, Гоце Делчев. Взимали са някои ловни стопанства като Сатовча, Витошко-Студена. За едър дивеч в областта знам, че се ходи в Сатовча, в Държавното ловно стопанство „Дикчан”.

Жените ловци справят ли се добре в лова?

Имаме жени ловци в нашето сдружение. Увеличава се интересът на нежния пол към лова. През последните години има голямо желание и жените активно участват в ловните излети. При това - наравно с мъжете, по нищо не отстъпват.

Бракониерите създават ли проблеми?

Има една приказка, че във всяко стадо си има и мърша. Така че има и бракониери, в края на краищата ние на всеки правим превенция, която е основно задължение на председателите на дружинките. Те се знаят там, много пъти съм казвал, че дружинките си знаят кои са склонни към бракониерство. Само с тяхна помощ можем да изкореним това позорно явление. Но трябва да допълня, че през годините ловната култура се повиши много. Доволен съм от това, че на много места хората с голямо благоразумие се отнасят към тези проблеми и на годишните събрания, които провеждаме, този впрос се повдига и казват, че не е като в годините назад – масово, но все пак си има и гнили зрънца. Падне ли първият сняг, току се чуе, че са излезли ловци у да видят дали има някъде следи. Като цяло с голямо пренебрежение се отнасят ловците към проявите на бракониерството и за щастие през годините няма случаи. Дано, както казват, благоразумието да надделее над емоцията.

 

Коментари

    Няма добавени коментари!

Напиши коментар:

Въведете кода от картинката!

Още новини