И транспортните работници у нас се оплакаха от бяло робство

„Бялото робство” не важи само за работещите българи и румънци във Великобритания. То е работното ежедневие на транспортните работници в страната ни. Шофьорите на камиони са превърнати в „бели роби“, и то от български работодатели. Нееднократно сме алармирали за нечовешките условия на работа в сектора, но никой не обърна сериозно внимание на проблема. Това се казва в декларация на Съюза на българските транспортни работници до медиите, подписана от председателя Александър Стамболийски.

За водачите на камиони няма „кампуси“ с мухъл, защото те спят в кабината, която е два на два метра. За сравнение дори за лишените от свобода би следвало да се предвижда по- голямо лично пространство. Нямат течаща вода, защото никой не е подсигурил места за санитарни нужди около пътя. Няма постоянно електричество, защото автомобилите не са пригодени за квартири. Няма постоянно отопление, защото не винаги са изправни отоплителните уреди в камиона. Няма топла храна, защото храненето в заведение или приготвянето на топла храна е неописуем лукс, които те могат да си позволят веднъж седмично.

„Всеки един от тези работещи започва работния си ден в ранните часове на деня и не е сигурен кога и дали ще завърши, а получава осигуровки и заплащане на минималната работна заплата за страната и командировки регламентирани само с „юнашката“ дума на работодателя. Всеки от тях е виновен за това, че работи, без да е възнаграден подобаващо за това и не получава дори минимално признание за положения труд. Всички обаче обръщаме очи към тях когато заради преумората от 15-часовите работни дни стане трагедия. Всеки ги гледа като пречка за джигитите на пътя, без да помисли, че същите тези хора са причината да има какво да си купим от магазина или са хората, докарали нашите близки при нас”, пише в декларацията.

Според международните шофьори у нас има лобистки натиск от страна на работодателите за внос на работници от трети страни с по-нисък стандарт на живот.

"Нека да погледнем първо в собствената си страна и след това да търсим отговорност на другите европейски страни за нарушените от тях трудови права”, е позицията на Съюза на българските транспортни работници.