Благоевград отбеляза 114 г. от Илинденско-Преображенското въстание

Благоевградската общественост почете паметта на загиналите по време на Илинденско-Преображенското въстание преди 114 години. Цветя пред паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ положиха евродепутатът Ангел Джамбазки, народният представител Даниела Савеклиева, зам.-кметът по култура и хуманитарни дейности в Община Благоевград Христина Шопова, зам.-кметът по икономика и финанси Иво Николов, председателят на Общински съвет Радослав Тасков, зам.-областният управител на Благоевград Георги Васев, представители на политически партии, културни институции и граждани.

Ритуалът започна с химна на Република България, а възпитаниците ПМГ „С. Корольов“ Димитър Борумов и Антон Велев припомниха славни моменти от историята, свързани с подготовката и избухване на Илинденско-Преображенското въстание. С литературната компилация, която представиха, учениците напомниха за клетвата, дадена от смелите мъже на България в името на свободата и независимостта на Родината, както и моменти от историята: „Заклевам се в Бога, вярата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и  безпрекословно ще изпълнявам заповедите му, че няма да издам никому нито дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам и всичко онова, което от днес нататък ще чуя и разбера по делото. В противен случай, нека бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, която целувам“.

Въстанието избухва на 20 юли (2 август по стар стил) в Битолски революционен окръг и на 6 август (19 ст. ст.) в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор (1878 г.) в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската национално-демократична революция от време на Възраждането.

Илинденско-Преображенското избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско.