Птиците, които летят високо на театралната сцена

Едно талантливо "ято" младежи от Природо-математическата гимназия „Акад. Сергей Корольов“ - Благоевград прелетя смело, вдъхновено и запомнящо се над театралната сцена в залата на Камерна опера. Това стана в две поредни вечери в края на април. Но нито мястото, нито времето са от особено значение. Акцентът ни е върху тези 12 тийнейджъри от Театрално ателие „Птиците" и техния ментор Павлин Славов, който е режисьор на пиесата „Бум! Бум! Мъртъв си!" на американския драматург Уилям Мастросимоне.

Полетът им грабна не само погледите и гърлата на зрителите, изпълнили салона, а най-вече сърцата им. Защото актьорите не просто разказаха една тежка, сложна и драматична история, а разтърсиха публиката със своята отдаденост на сцената, всеки един от тях бе в луда надпревара със самия себе си. Те изцедиха всичко от себе си, за да направят най-важното - да предадат своята силна емоция и на зрителите. И успяха безусловно. Защото изцедиха немалко сълзи от своите почитатели, след като с пиесата си ги изправиха лице в лице с жестоката реалност, която често предпочитаме да игнорираме.

Актьорите от „Птици-XIV" затаиха дъха на присъстващите с един толкова актуален за нашето днес сюжет, който не оставя никого безразличен - агресията сред младите хора, много често непредизвикана. Главният герой в пиесата е Джош, който е в неистова битка със самия себе си. Младежът, който е бил затворен в капана на неодобрението на поведението му от страна на неговите родители и на подигравките на съучениците си, решава да излезе от него с оръжие в ръка. И извършва ужасяващо престъпление, оставяйки трупове след себе си.

След това обаче идва време за неговата лична Голгота. Чрез монолози и диалози с въображаеми персонажи, които е убил, зрителите влизат в неговите мисли, страхове и мотиви. Разбира се, че няма как такива действия да се оправдаят. Но се търсят и анализират корените на агресията, отчуждението и болката, които могат да доведат до такава трагична развръзка. Тази пиеса е и коментар, и предупреждение, и най-вече призив за промяна. В крайна сметка Джош не може да върне времето назад, не може да направи рестарт. И за да продължи да диша, трябва да се научи да обича себе си, да си прости за стореното зло.  

Младите актьори играха с такава отдаденост, че провокираха у всеки един в залата размисъл, неудобни въпроси, които може би до момента някои дори не са си задавали в забързаното си ежедневие. Постановката разтърсва, тъй като се оглежда с широко отворени очи в реалността, колкото и да е жестока тя. Но само така можем да направим нужните изводи и да се замислим за бъдещето.

С майсторската си игра театралите от „Птици-XIV" на принципа „Всички като един“ изправиха на крака публиката и разплакаха голяма част от зрителите. Направиха го, понеже играха страхотно. А това е резултат от месеци репетиции, ден след ден стиковка, часове след часове реплики. Истината е, че за Птиците тази постановка през цялата учебна година бе №1. Всичко останало бе далеч на второ място - и ученето, и езиковите курсове, та даже и купоните, а знаем колко ценни са партитата за днешните тийнейджъри. И получиха най-добрата отплата за всички свои усилия - аплодисменти, сълзи, признание. А това бе напълно заслужено и Птиците го съзнават. Те са наясно и с друго. За огромната роля на човека, който ги вдъхнови за този невероятен театрален полет - това е техният преподавател по философия Павлин Славов, ръководителят на Театрално ателие „Птици-XIV“. Добрата новина за всички нас е, че те и той ще останат заедно. До следващия висок театрален полет на Птиците. Вярвайте, те вече са разперили крилата си. Менторът им пък ще даде посоката на летежа. Пригответе се за полета им, тъй като и за него ще се говори дълго.