ИПИ: Над 1/5 от българите са бедни

Над 1/5 от населението на България живее в бедност, а почти половината от хората в страната нямат възможност да посрещнат неочаквани разходи. Това показва анализ на Института за пазарна икономика, базиран върху данни на Националния статистически институт.

Данните за бедността за 2024 година показват, че бедните в страната нарастват до 21,7% от населението, а основните характеристики на бедността са безработицата, ниското образование, по-високият брой на децата в домакинството, по-напредналата възраст, етносът.

Рискът от изпадане в бедност се изразява и в конкретни лишения за домакинствата. НСИ измерва ограниченията чрез 13 показателя за материални и социални лишения, сред които възможността за спестяване, почивка, поддържане на дома, покупка за жилище, автомобил, дрехи и обувки.

През 2024 г. около 46% от домакинствата, или близо 3 млн. души не могат да посрещнат неочаквани финансови разходи като неотложен ремонт на жилището или колата, внезапно заболяване, подмяна на перална или хладилник и други. Над 41% пък не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, над 39% – подмяна на стара мебелировка, а 19% – поддържане на нормална температура в жилището си. Всеки пети от хората над 16 г. се затруднява със закупуването на дрехи и обувки и няма дори и малка сума пари за лични нужди.

През 2024 г. 16,6% от населението живее в тежки материали и социални лишения – има ограничения в поне 7 от 13-те показателя. Спрямо 2023 г. това е с 1,4 процентни пункта по-малко.

Материалните лишения при децата също намаляват през 2024 г., но остават сравнително високи. НСИ оценява ограниченията при децата също по 13 показателя. Най-голяма част от децата – 23% – са лишени от почивка извън дома, 21% нямат екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.), а 19% не могат да участват в редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент и други. Всяко десето дете няма нови дрехи, два чифта обувки, едно дневно хранене, включващо месо или възможност за чествания на специални случаи (рождени и имени дни). Близо 7% от децата нямат подходящо място за учене и писане на домашни, а 14% нямат подходящи за възрастта книги (без учебници и учебни помагала).

Над ¼ от децата (28,6%) имат лишения по поне един от 13-те показателя, а за 2,2% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини.

Лишенията при децата имат сходни причини като риска от бедност за домакинствата като цяло –  основна роля имат образователната степен, заетостта и професията на родителите. Приблизително 10 пъти по-малък е делът на децата в риск от бедност, чиито родители са висшисти в сравнение с този при децата на хората с начално или без образование.

Тези данни отново показват, че голяма част от населението живее с материални лишения, домакинствата страдат от редица ограничения, а потребностите на много деца остават неудовлетворени.

Разрезите на бедността пък ясно сочат, че намаляването на бедността и лишенията минава основно през повишаването на образованието и заетостта. За целта ефективните мерки трябва да са насочени именно към по-пълния обхват на образователната система (включително чрез намаляване на отпадането), свързването на образованието с пазара на труда (основно при професионалното и при висшето образование), преодоляване на структурните проблеми на трудовия пазар (основно чрез повишаване на икономическата активност и уменията). По-краткосрочните мерки пък изискват по-целенасочена социална политика – основно чрез таргетирано и адекватно подпомагане на най-нуждаещите се, а не чрез разпиляване на ограничения ресурс при подхода „на всеки по малко“.