Европейската прокуратура разследва българския европрокурор Теодора Георгиева

Днес европейският главен прокурор Лаура Кьовеши информира, че колегиумът на Европейската прокуратура е решил да започне административно разследване за възможни неправомерни действия от страна на българския европейски прокурор в рамките на текущо разследване на Европейската прокуратура.

Това съобщи прокуратурата на Европейския съюз.

Отговорността за оценката на данните в основата на това разследване във връзка с независимостта на проверявания прокурор се носи от ЕП, Съвета на ЕС и ЕК, се уточнява в съобщението.

Това е основно изискване за първоначалното назначаване на европейските прокурори и за способността им да изпълняват задълженията си по време на своя мандат, се допълва в текста, информира bTV.

Независимостта на всички прокурори на ЕС е една от основните ценности на Европейската прокуратура и е от съществено значение за изпълнението на тяхната мисия. Европейските прокурори се назначават от Съвета на ЕС, се добавя в съобщението.

Припомняме, че на 11 март Софийска градска прокуратура се самосезира във връзка с разпространен в интернет видеоматериал, в който се твърди, че показва бившия директор на Столичната следствена служба Пепи Петров-Еврото да разговаря с българския европрокурор Теодора Георгиева.

„Проверката е възложена на Комисия за противодействие на корупцията, като са дадени указания за установяване на лица, които биха могли да имат отношение към показаното във видеозаписа и сваляне на сведения от тях“, посочват от прокуратурата.

Видеото от скрита камера е разпространено на 10 март по имейл. В него се твърди, че кадрите са от ресторант „Осемте джуджета“, като е заснет разговор между Петьо Петров-Еврото и Теодора Георгиева.

На 19 февруари в МВР е постъпило искане от европейския главен прокурор Лаура Кьовеши да бъде назначена охрана на българския европейски прокурор Георгиева.

„Появата на това видео е доказателство на твърдението на АКФ, че съществува архив на Петьо Петров – Еврото с тайни аудио- и видеозаписи, които могат да се използват за шантаж, публично злепоставяне или упражняване на натиск върху български магистрати и други лица на високи публични длъжности“, коментираха от Антикорупционния фонд казуса.