Медиите в Северна Македония с гняв: Лесно запалима държава

Медиите в Северна Македония вече не крият гнева си след адския инцидент, погубил 59 млади живота. И ако вчера изданията бяха насочили фокус основно към фактите и журналистите със свито сърце брояха жертвите и ранените, днес нищо не може да спре гнева им, който е трупан години наред. Днес журналистите задават въпроси и чакат отговори. Публикуваме материал на Сърджан Иванович в изданието slobodenpecat.mk, който обобщава ситуацията в съседната страна. 

Някой спомня ли си в тези трагични моменти инцидента, който стана преди 30 години в дискотека "Силекс"? Помня, защото бях там. Бях на 17 години и бях навън с приятелите си в дискотеката, разположена в зоната на трибуната на тогавашния Градски стадион в Скопие. Някъде преди полунощ (след 23 часа) избухва пожар и хората започват да бягат по стълбите, за да се спасяват. При блъсканицата загина момиче.

Обществената реакция беше брутална, затова компетентните органи направиха проверка, като установиха поредица от нередности в обекта, в който се намираше дискотеката, след което тя беше затворена.

Три десетилетия по-късно ни порази трагедия с 59 жертви и 155 ранени. Също в дискотека, не в Скопие, а в Кочани. С тази разлика, че дискотеката в Скопие изглеждаше като "Студио 54" спрямо бунището в Кочани, за което не е нужно разследване, експерт или опитен човек да ви каже, че е некачествено. Вижда се дори отдалече.

Какво се случи с нас през тези 30 години? Простият отговор е бедствие, а сложният би бил, че имахме две самолетни катастрофи с много жертви, един кораб потъна, военен хеликоптер се разби, имахме две катастрофи с автобуси и две дискотеки се запалиха. Общото между всички тези бедствия е провалът на институциите и корупцията. Техническите неуредици у нас обикновено се решават с подкупи, плащани в джобовете на "органите", затова и само защо вече 30 години подред броим убитите и ранените.

„Ще извършим най-строг контрол на всички дискотеки и клубове“, каза премиерът Християн Мицкоски в деня на инцидента. Нещо подобно се каза и след пожара в "Силекс" и след трагедията край Ласкарци с преобърнатия автобус и след всички други бедствия, които сполетяха тази нещастна държава, в която по перверзен начин засиленият контрол само засилва корупцията, така че всяка следваща трагедия е по-черна от предишната. Премиерът каза още, че е готов да провери вината си на избори, сякаш липсата на изборни цикли е наш проблем? Вместо да гласуваме, може би трябва да видим чии партийни последователи и местни лидери знаеха, че в техния град работи дискотека "Пулс", която, макар и да прилича на голям кокошарник, беше популярно място за младежта на Кочани.

Засега единственият, който чувства морална отговорност, е кметът на Кочани Люпчо Папазов, който казва, че е познавал повечето от загиналите деца, както и семействата им. Няма да е зле да обясни дали познава хората, които стопанисват дискотеката. Папазов да каже дали изобщо е влизал в сградата, за която се твърди, че някога е била склад за килими, а след това е превърната в дискотека. А може би е чувал или просто е подозирал, че подобно съоръжение с недостатъчен капацитет има валиден лиценз за експлоатация? Защо не реагира? Защо не го докладва?

Имаме много въпроси и ще търсим отговори на тях в следващите дни, а сега най-важното е ранените да се възстановят. Но и това не зависи много от нас, защото най-тежките случаи вече са прехвърлени в чужди болници. В Сърбия, България, Гърция и Турция, като се очаква част от ранените скоро да бъдат преместени в болници в Хърватия и Румъния, като се водят преговори и със Словения, Унгария и Австрия. Същите тези държави ни гасят пожарите всяко лято, когато ни пращат пожарникари вместо лекари, а и са там, ако ни свърши ток, петрол, ваксини и т.н. Благодаря им от сърце за всичко.

Македония е доста тъжно място, където системата позволява на някои да заобикалят законите и да забогатеят от отчаянието на другите. Само два дни преди пожара в Кочани чухме за канцерогенните деривати, внесени с помощта на корумпирани държавни служители. Знаем и за онкологията. Всичко знаем, нищо не правим. Вярно е, че на всеки избор наказваме предишните, но е очевидно, че това не променя системата. Трябва да намерим друг начин. 

Автор: Сърджан Иванович

Източник: slobodenpecat.mk