Качакова: България ползва едва 10% от водите на река Места, останалото се дава на Гърция

България не трябва да се поддава на натиска на гръцките политици и да подписва нов договор за водите на своите реки, особено в условията на такава драматична промяна на климата. Това призова в предаването "Говори сега" по БНТ експертът по екология Любка Качакова. 

Преди 10 месеца изтече един от двата договора, които България има с Гърция за снабдяване на земеделски земи с води от реките Места и Арда. Договорите са част от Споразумението за репарации след Втората световна война и след изтичането им Гърция отново иска да ползва български води.

Става въпрос за напояване на близо 20 000 хектара гръцки земи. Гръцки фермери вече излязоха на протести с обвинения към правителството, че не е подновило споразумението за ползване на Арда. За река Места в сила е споразумение за ползване на водата й до 2031 г. В замяна на договора с за водите на Арда Атина е отворила три гранични пункта на границата с България. 

Спогодбата от 1964 г., касаеща водите на р. Арда, са изпълнени от страна на България, дори са и преизпълнени. Притесненията на гръцките фермери са напълно разбираеми, водите на Арда поддържат изключително добре земеделието на Гърция. За толкова години обаче, гръцката страна можеше да построи язовир на своя територия, който да задържа водите на Арда след преминаването им в гръцка територия. Това каза бившият зам.-министър на околната среда и водите и експерт в областта на екологията Любка Качакова пред БНТ, цитирана от БГНЕС. Изграждането на дори един изравнител на язовир и самото строителство на един язовир е огромна инвестиция, но и означава загуба на хиляди декари плодородна земя. 

Това обаче не може да бъде никакъв повод за натиск от страна на гръцки политици върху България, категорична е Качакова. В условията на такова драстично изменение на климата би било немислимо да се подписва нова спогодба за нашите води за 65 години, или дори за 15 години. Тя призова българските политици да внимават какви ангажименти поемат. Политиците трябва да говорят последни, българските експерти и учени трябва да кажат от какво имаме нужда и какво излишно количество бихме могли да предоставим. В момента има натиск върху България до първи март да бъде подписана спогодба, такова нещо не може и не трябва да се прави, допълни експертът. 

По втория договор - за ползването на водите на река Места, българската НЕК е поискала възмездно ползване на водите, като страната ни получава допълнителни количества ток през зимата. Този договор изтича през 2031 г., обясни Качакова. Река Места е голяма болка за много поколения хидроинженери, защото ние ползваме едва 10% от капацитета й, а с договора от 1996 г. сме се съгласили да даваме на Гърция 29% от нея /фактически тя обаче използва 90% от водите й/. Това на практика блокира напълно развитието на всички проекти по поречието й още от 1970 г. насам, обясни експертът.

Качакова призова новото правителство да свика общо заседание на двустранната комисия между София и Атина за ползването на водите и въпросите да бъдат решени, като на първо място говорят експертите и учените. "Река Места няма друг подобен аналог в света - България инвестира в гори, язовири, залесяване, опазване, за сметка на това ползваме 10%, а Гърция - останалите 90% от нея", възмути се Качакова.

Това е река, от която ние използваме не повече от 10%. Когато 1995 година се подписва спогодбата за Мести, тя влиза в сила 1996 година. България поема ангажимент за 35 години да предоставя 29% от средния годишен отток на реката на база, забележете, милиард и половина кубически метра вода, който е изчислен на база оттока на река места за периода 1935-1970 година. Вътре в спогодбата е записано, че този милиард и половина трябва да бъде актуализиран в рамките на три години от подписването на спогодбата, защото в момента, в който ние подписваме тази спогодба, всички наши проекти по поречието, които са разработвани от 60-те години до 1995 година се замразяват. Големият проблем е този милиард и половина, който не е верен, защото отокът на Места в най-водните години не надвишават 900 милиона кубически метра”, обясни Качакова.