Защитаваме пред Европа прочутия воден кромид от село Баничан

Прочутият баничански кромид ще бъде сертифициран като уникален селскостопански продукт чрез схемата за географски означения за качество на храните. Идеята да бъде защитен уникалният сорт е на Румяна Джибова, серкетар на местното читалище „Изгрев-1930“, която с останалите самодейци от години работи за съхраняване на местните традиции и българщна.

Процедурата е доста тежка и ще отнеме около две години. Първо трябва да се получи подкрепата и разрешението на Министерството на земеделието и храните, а след това ще се кандидатства за сертификат пред Европейската комисия.

Жителите на гоцеделчевското село са категорични, че тук се ражда най-хубавият воден кромид – червен и бял. Той е с уникални вкусови качества – по-мек е, има съвсем лека лютивина, крехък и може да се яде като ябълка. Разбира се, всичко това идва не само от сорта, но и от климатичните и природни дадености на Баничан. Този регион е с най-много слънчеви дни у нас и това е доказано от изследване на НАСА. Освен това тук има и достатъчно вода, тъй като лукът изисква по-обилно поливане. Отглеждането и обработването на зеленчука е изцяло ръчно.

Регистрацията по схемата за географските означения ще гарантира изключително право на стопаните от Баничан за производство в целия ЕС. Това ще увеличи доверието на потребителите в продукта и ще има добър икономически ефект за производителите. Всичко това е част от кампанията на българския евродепутат Момчил Неков „Година на географските означения в България – Да защитим българския вкус“, която има за цел да бъде създаден регистър на българските храни и продукти, които могат да бъдат включени в европейските схеми за качествени храни и селскостопански продукти.

„Отговаряме на всички критерии и наистина можем да се борим с качеството и уникалност“, категорична е Румяна Джибова.

Пък и това ще допринесе за съхраняване на традициите в село Баничан, което е известно още със своя фолклор, многобройните щъркелови гнеза и уникалните църкви.

Всъщност кромидът е част от дълголетната история на гоцеделчевското село. Освен за храна, навремето той е използван широко и в бита на хората – с неговите люспи жените са боядисвали дрехите си. Кромидът е бил и основна разменна стока – в миналото хората пазарували не с пари, а в натура. Срещу кило воден лук получавали от други стопани картофи или пък царевица.

Идеята за регистрацията на този уникален сорт възникнала след като в продължение на шест месеца Румяна Джибова и Таня Качарова от читалище „Изгрев- 1930“ избродирали карта на село Баничан с шевици, които научили от ръкавите на ризите на местните носии. Уникалната географска карта съдържа всички основни реликви и символи на гоцеделчевското село. Сред пъстрите плетеници са изобразени и местата на нивите с кромид.

Картата е един истински урок по родолюбие и опит за съхранение на онези духовни ценностти, които са крепили нашите предци в миналото. Тя е изработена от близо 900 000 бода и около 5000 метра памучни конци. Пресъздава 23 символа и реликви на гоцеделчевското село.

Изработена е по проект  "Най-новата стара приказка “Културните символи на село Баничан", реализиран с участието и подкрепата на Национален фонд "Култура" по програма "Автентичен фолклор".

Ръчно везаната карта получи признанието на Българската картографска асоциация и Румяна Джибова наскоро получи отличие за принос в картографията.