Чарлз Дикенс: Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си

Чарлз Джон Хъфман Дикенс е роден на 7 февруари 1812 година в Ландпорт, Англия. Три години по-късно семейството се мести в Лондон. Детството му е почти идилично, прекарва времето в игри навън, но също така чете много. Баща му работи за кратко като чиновник, което позволява на Чарлс да получи частно обучение за няколко години в училище Уилям Гилс, в Чатман.

Бързо се сблъсква с действителността в работата на средната класа. Тя ще се превърне и една от главните теми в творчеството му. Самият Чарлз започва работа като чиновник в адвокатска кантора, но междувременно усвоява занаята на стенографията. Напуска кантората, за да стане репортер на свободна практика. През 1830 г. Дикенс среща първата си любов, Мария Бийднел, прототип на Дора в „Дейвид Копърфийлд”. В тази книга има елементи от неговия собствен живот. Родителите ѝ не одобряват писателя и я изпращат на обучение в училище в Париж.

През 1833 година Чарлз Дикенс публикува първата си книга A Dinner at Poplar Walk. След това става политически журналист. Скечовете и статиите, които пише, се издават в следващата му книга през 1836 г.. Успехът му на писател продължава да расте и на следващата година той публикува „Оливър Туист”. През 1836-а той се жени за Катрин Хогърт, дъщеря на издателя на Evening Chronicle. След кратък меден месец те се установяват в Блумсбъри. Двамата имат десет деца.

Първото пътуване на Чарлз Дикенс и неговата съпруга в Щатите е през 1842 година. Посещават и Канада. Потресен от робството, той инвестира в благотворителен проект за изграждане на къща, която да приютява изпаднали жени, където те се учат да домакинстват и могат да поемат нов път в живота. Филантропията на Дикенс става добре известна, често той е подпомагал финансово различни каузи анонимно.

През 1851-ва семейство Дикенс се местят в Tavistock House, където той написва много от произведенията си – Мрачната къща /1852/, Трудни времена /1854/, Малката Дорит /1857/. През 1856 година доходите от книгите му позволяват да купи къщата Gad’s Hill Place – често минавал покрай нея и мечтаел един ден да я притежава. Когато през 1857-ма Дикенс наема професионални актьори да изпълнят пиесата му „Замръзналата бездна”, написана съвместно с протежете му Уилки Колинс, писателят започва връзка с актрисата Елън Тернан. Тази връзка ще продължи до края на живота му. Развежда се с жена си, въпреки че по онва време това е било трудно и буквално немислимо, особено за известни хора като него. През 1869 г. показва симптоми на лек удар и това става причина да отмени планирани четения в Шотландия. На следващата година Дикенс преживява още един удар, докато е вкъщи. Умира на днешната дата през 1870 година. Погребан е в Уестминстърското абатство, макар не такава да била волята му - в завещанието си той казва, че не иска да бъдат издигани паметници в негова чест.

Ето някои негови известни мисли:

 "В обичащото сърце се крие най-голямата мъдрост.“

"Ще почета Коледа в сърцето си и ще се опитам да я запазя там цяла година.“

"Електрическата комуникация никога няма да замени лицето на човек, което само чрез изражението си окуражава друг да бъде смел и искрен.“

"Мисли за сегашните благословии, от които всички имаме много, а не за миналите нещастия, от които всички имаме някакви.“

„Болката при раздялата е нищо в сравнение с радостта при новата среща.“

"Няма нищо по-силно и по-сигурно в този опасен живот от простата истина.“

"Единственото нещо, което искам, е да бъда свободен.“

"Сами ковем веригите, които носим в живота.“

"Разликата между построеното и създаденото е следната: построеното може да бъде обичано само когато е завършено, докато това, което се създава, е обичано още преди да съществува.“

"Имай сърце, което никога не се втвърдява, нрав, който не се уморява и докосване, което никога не наранява.“

"Има мъдрост на ума, но и мъдрост на сърцето.“

"Ако нямаше лоши хора, нямаше да има и добри адвокати.“

"Първото правило на бизнеса е да постъпваш с другия така, както той би искал да постъпи с теб.“

"Никога не затваряй уста пред тези, пред които вече си си отворил сърцето.“

Животът ни се дава при изричното условие, че ще го браним до последната минута.

На този свят има полза от всеки, който облекчава товара на другите.

Ако нямаше глупави хора, нямаше да има добри юристи.

Благотворителността започва от дома, а справедливостта - от съседната врата.

Никога не трябва да се срамуваме от сълзите си.

По-добре бизнесмените да вършат делата си честно, отколкото да дават част от свръхпечалбите си за благотворителност.

Укротете своят апетит, скъпи мои, и вие ще победите човешката природа.

Тъгата и скръбта лесно се предава от човек на човек, но все още няма на Земята нещо толкова заразително, като смеха и веселото разположение на духа.

Всяка прекрасна цел може да се добие с честни средства. А ако не може, то целта е лоша.

Никога не казвай никога.

Жив човек, лишен от разум, е по-страшен отколкото мъртвец.

Хората, които не четат и не пишат, винаги имат неголяма, обичайно пуста стая, която наричат библиотека.

Жонглирането с истината във всяка игра не минава за играча безнаказано.

Човек не може истински да се усъвършенства, ако не помага на другите да се усъвършенстват.

Аз не познавам нито един американски джентълмен. Да ме прости Бог, че употребих тези две думи заедно.

Всеки род подаяния притежават неизбежната тенденция да водят приемащия ги до нищета.

Който не задава въпроси, той не слуша лъжи.

Любовта е най-интересната и най-простимата от всички човешки слабости.

За гордите натури, може би, няма нищо по-нетърпимо от гордостта на другите хора.