Овощар: Все повече череши отиват за ракия, че няма пазар, поршетата ги карат търговците!

Кирил Димитров от години отглежда около 100 декара черешови насаждения на полето между Кюстендил и Дупница. Реколтата тази година е нормална като количество, въпреки че от ранните череши доста не се опрашили и количеството е по-малко.

„Проблемът е, че се изсипаха доста дъждове, които напукаха плода. А напукан плод никой не иска. Продължат ли тези валежи още една седмица, то и средно ранните череши ще се съсипят. Затова голяма част от ранните череши ще минат през казан и ще станат ракия. В последните години това ни спасява - търсенето на череши за ракия. Защото няма добра цена, няма реализация, няма пазар“, твърди овощарят. И не сме ние, които караме скъпите коли, те и печалбите са за търговците, за нас е само работата и мъката, допълва той.

Кирил Димитров плаща на берачите по 70 стотинки за килограм череши, с останалите плащания тези разходи се вдигат до 1 лев, а изкупвачът, който е италианец, дава по 1,20-1,30 лева за килограм. Като прибави и похарчените пари за транспорт, за да закара продукцията да изкупвателния пункт, то сметката става „пито-платено“, печалба почти няма. В същото време по магазини, пазари и сергии ената на вкусния плод не пада под 5 лева за килограм. Така печелят прекупвачите и търговците, но не и производителите. 

Според производителя, който отглежда още 40 декара сини сливи и 10 декара ябълки, от година на година става все по-трудно. Помощите, които получават, стигат само за компенсация на разходите. Затова и много овощари вече са намалили драстично отглежданите площи с черешови насаждения. Самият той също смята да намали работата. Реализира около 30 тона от черешите, останалите 30 тона си остават по дърветата.

Много от производителите преди години предавали черешите си на предприятията за преработка на плодове и зеленчуци, но фабриките отдавна са унищожени и няма къде да предлагат реколтата си. На практика един италианец държи целия пазар на череши в Кюстендилско, а като монополист не си дава зор да вдига изкупните цени.

„Въртим се в омагьосан кръг, само тичане и мъка за нас. Намаляваме производството, ако така продължава, то след години ще ядем само вносни череши“, твърди Кирил Димитров.