Айзък Азимов: Животът е приятен. Смъртта е мирна. Само преходът помежду им е проблемен

Айзък Азимов е сред най-добрите писатели на фантастични и научно-популярни творби през миналия век. Американският творец е от руско-еврейски произход, роден през 1920 година в Русия.

Азимов написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи - всички без „Философия“. Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.

Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за „Фондацията“; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“, две награди „Небюла“ и други отличия.

Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса, описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.  На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айдък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.

Любопитно е, че Азимов е клаустрофил - харесват му малки, затворени пространства. В първия том на своята автобиография той си припомня желание от детството да има будка за списания в Нюйоркското метро, в която би могъл да се затвори и да слуша тътена на минаващите влакове, докато чете. Азимов има страх от летене и използва самолет само два пъти през живота си – веднъж по време на работата си във Флотската въздухоизпитателна станция, и веднъж при връщането си вкъщи от военна база. Рядко пътува на по-голямо разстояние, донякъде заради антипатията си към самолети, която затруднява извършването на далечни пътувания. Тази негова фобия вдъхновява няколко от художествените му произведения, като детективските разкази за Уендъл Ърт и романите за Илайджа Бейли. В по-късните си години Азимов открива, че му харесва пътуването с круизни кораби и на няколко пъти става част от „забавленията“ по време на круиза, изнасяйки научни беседи. Физическата му сръчност е много лоша. Никога не се научава да плува или да кара велосипед, но все пак успява да се научи да кара кола. Азимов умира на днешната дата през 1992 година.

Ето някои любопитни негови мисли:

По-важно е да познаваш самото нещо, отколкото името му.

Добрите акробати не си гледат ноктите по средата на скока.

Не позволявай на това, което смяташ за морално, да ти попречи да вършиш това, което е правилно.

Всеки е свободен да вярва в каквото иска. Аз съм против това, да се насилват всички, да вярват в едно и също нещо.

Самите Богове не могат да се преборят с глупостта на хората.

Животът е приятен. Смъртта е мирна. Само преходът помежду им е проблемен.

Въпреки всички развити технологии човечеството ще страда от скука – зараза, която разширява интензитета си всяка година. Това ще има своите ментални, емоционални и социологически последствия, и смея да кажа, че психиатрията ще бъде по-важна от медицината, най-престижната специалност през 2014-а.