Благоевград е центърът с най-бавен икономически растеж у нас и с най-ниска производителност на труд

Благоевград е центърът с най-бавен икономически растеж в страната и е сред тези с най-ниска производителност на труда. Инвестиционната активност остава слаба, въпреки че местната икономика е силно ориентирана към външни пазари. Пазарът на труда се възстановява относително бързо, но в малките общини има видими структурни проблеми, а заплатите остават ниски извън няколко воде­щи сектора. Центърът обаче има значителен потенциал за развитие благодарение на младото си и високообразовано население. 

Икономическият център „Благоевград“ се състои от четири общини – ядрото Благоевград и периферните Кочериново, Симитли и Рила. В сравнение с предишното издание на изследването от 2017 г. община Рила е новоприсъединена към периферията на център „Благоевград“. От периферните си общини ядрото привлича по 1,7 хил. работници дневно, 1029 от тях – от Симитли. Работата в Благоевград пък е от най-голямо значение за пазара на труда на Кочериново, където 36% от заетите пътуват ежедневно до работните си места в ядрото. От околните общини Кресна е най-близо до включване в периферията на центъра с малко над 6% пътуващи ежедневно за работа до Благоевград. Интересно е да отбележим, че центърът е разположен на територията на две административни области, като Кочериново и Рила са общини в област Кюстендил.

През 2021 г. общата стойност на произведената продукция в център „Благоевград“ достига 2,45 млрд. лв., или средно 27,5 хил. лв. на човек от населението. Въпреки малкия размер в абсолютно изражение на местната икономика тя се представя по-добре от повечето останали центрове, ако отчитаме броя на населението. „Благоевград“ обаче има най-ниския ръст от всички икономически центрове в страната – едва 49% в рамките на последните 10 години. Това отразява най-вече проблемите на местната индустрия през последните години – от затварянето на цигарената фабрика до дефицитите на работници в шивашките цехове.

Степента на концентрация на производството в ядрото на „Благоевград“ е сравнима с тази на други центрове, като то създава 90% от общата добавена стойност, а Симитли допринася за други 7,6%. Структурата на икономиката на центъра е по-особена, като към 2021 г. най-големият сектор е този на строителството с 23% от общата добавена стойност, следван от търговията (20%) и транспорта, складирането и пощите (18%). Относително големи по размер са и преработващата промишленост (7,8%), и здравеопазването (7%). Симитли е с отчетливо различен икономически профил, като там преработвателните предприятия играят основна роля и генерират цели 41% от добавената стойност. Производителността на труда в нефинансовия сектор в центъра е относително ниска – едва 16,1 хил. лв. добавена стойност средно на един нает. Прави впечатление, че част от най-големите работодатели в центъра са публични предприятия – Югозападното държавно предприятие наема над 1500 души, многопрофилната болница – 500 души. Компаниите с най-високи приходи пък са в сферата на търговията. Благодарение на важната ѝ роля център „Благоевград“ има значителни приходи от износ – 1,82 млрд. лв. през 2021 г., а средната стойност от 21 хил. лв. на човек от населението го поставя на трето място в страната след големия център около столицата и „Севлиево-Габрово“.

Към края на 2021 г. размерът на чуждестранните инвестиции с натрупване достига 88 млн. евро, или 991 евро на човек от населението. Почти всички чужди капитали в центъра са съсредоточени в община Благоевград – над 86 млн. евро, останалите 2 млн. са в община Симитли. Повечето от половината (45 млн. евро) са в търговията, транспорта и туризма, а останалите 36 млн. евро са в индустрията. През 2021 г. предприятията са извършили инвестиционни разходи от над 221 млн. лв. за придобиване на земя, сгради и машини, като 193 млн. лв. от тях са в Благоевград, а 20 млн. лв. – в Симитли. Фокус на инвестиционната дейност е индустрията – 62 млн. лв. разходи за придобиване на ДМА, както и секторите на строителството и търговията, транспорта и туризма с по 52 млн. лв.

Въпреки сериозния ръст в хода на ковид пандемията, който беше сред най-високите в страната, безработицата в центъра през 2022 г. вече спада до 5,5%. Не се наблюдават значителни разлики между общините при общия коефициент на безработица, но периферията среща проблеми с трайната безработица, като в Симитли делът на безработните с регистрация над година е 3,3%, в Рила – 1%. Относително висок е делът на неактивните лица, като той достига 39% в Симитли през 2021 г. и 38% в Рила. Заетостта е близка до средната за всички центрове – около 62% за населението на възраст от 15 до 64 години, а общият брой на заетите според преброяването от 2021 г. е 35,7 хил. души, сред тях 28,9 хил. души в община Благоевград, други 4,6 хил. – в Симитли. Размерът на пазара на труда остава на практика непроменен през последните 5 години, като наетите са намалели с 0,4% спрямо 2017 г. В център „Благоевград“ обаче структурата на заетостта се отличава значително от тази на добавената стойност, като най-много работещи – 23%, се концентрират в преработващата промишленост, 18% – в търговията, 16% – в строителството. Въпреки по-слабата икономическа динамика през последните 5 години заплатите в центъра са нараснали с 51% – до 1148 лв. брутно средно на месец. Разликите между отделните общини обаче са големи, като средното заплащане в Благоевград е 1214 лв. средно на месец, докато в Кочериново то е едва 791 лв. Сред отраслите със значително по-високи заплати са здравеопазването с 2163 лв. и културата, спортът и развлечението с 2137 лв. в община Благоевград.

Между двете преброявания центърът е загубил 11% от населението си, а общият брой на живеещите в четирите общини достига близо 89 хил. през 2021 г. Демографските показатели на „Благоевград“ са сред най-добрите в 16-те центъра, като делът на трудоспособното население на възраст от 15 до 64 години е 64,5% – по-нисък единствено в сравнение с центровете около столицата и Варна. Сред трудоспособните 45 хил. души са концентрирани в община Благоевград, а още 8,6 хил. – в Симитли. Много нисък – 21,4%, е делът на населението на възраст 65 и повече години, което прави центъра един от най-бавно застаряващите в страната.

За тези положителни тенденции несъмнена роля играят университетите в ядрото, които привличат значителен брой младежи, както и близостта и добрата инфраструктурна свързаност със столицата. През 2022 г. естественият прираст общо за центъра е  -7,8‰, но отношението между смъртността и раждаемостта е значително по-негативно в периферията: до –29‰ в Кочериново и до –23‰ в Рила. Центърът печели население от миграционните процеси, като общият механичен прираст е 2,3‰, а в Благоевград достига 4,4‰. Сред силните страни на център „Благоевград“ е образователната структура на населението – по данни от преброяването 27% от населението на възраст 7 и повече години е с висше образование, а само 23% – с основно и по-ниско. Центърът е и с най-ниския дял на неграмотните в страната – 0,5% от населението на възраст 9 и повече години, заедно с центъра около столицата и „Севлиево-Габрово“. Постиженията на учениците също са добри – със средна оценка „Добър“ 3,90 и 36,4 точки по математика след VII клас центърът се нарежда сред лидерите в страната.

Източник: Институтът за пазарна икономика