Фермерският пазар в Благоевград получи награда за сграда на годината за 2023. Отличието бе дадено на Националния конкурс "Сграда на годината", който е най-престижното събитие в сферата на инвестиционните проекти.
Hoминaциитe тaзи гoдинa бяха в 16 ĸaтeгopии c yчacтиeтo нa нaд 80 жилищни, oфиc, тъpгoвcĸи и пpoизвoдcтвeни cгpaди, xoтeли и пpoeĸти, cвъpзaни c ĸyлтypaтa, oбpaзoвaниeтo, здpaвeoпaзвaнeтo и paзвитиeтo нa гpaдoвeтe.
Победителите бяxa определeни от 35-членно експертно жури с председател инж. Николай Найденов - зам.-министър на МРРБ. В него участват председателят на ДНСК, представители на браншовите организации КАБ, САБ, КИИП, БААИК, КСБ, БСУР, ректорът на УАСГ, главните архитекти на общините София, Пловдив, Бургас, Стара Загора, представители на лидерите в бизнеса.
Особено внимание при журирането тази година бeшe oтдeлeнo нa зелените практики - енергийни характеристики на сградите, екологичност на материалите, въздействие на строителството и експлоатацията върху околната среда, устойчиво използване на природните ресурси, подпомагане на кръговата икономика.
Пазарът в Благоевград бе построен в мандата на екскмета Илко Стоянов. Проектът е дело на архитект Димитър Паскалев. Ето какво написа той в своя профил:
Малък проект с Голямо значение, защото представя пазарите в нова светлина - като живо и многофункционално обществено пространство, като елемент от градската дневна. Получих много поздравления от архитекти (това не е особено характерно за гилдията) и за пореден път се убедих, че има жажда точно за такива леки, дискретни и ефирни проекти в градовете, уморени от претруфеност, еклектика и лош вкус.
Надявам се това да едно скромно начало за преосмисляне на пазарите, които обичайно са в централни градски зони, но не могат да се използват за нищо друго. В оригиналния си европейски средновековен вид пазарите са площадни пространства. В нашата действителност общинските пазари се управляват от търговски дружества, които умеят да отдават търговска площ (вместо да организират събития), поради което търсят начин да застроят пазарите с павилиони. Съответно тези павилиони се населват с търговци, а фермерските пазари остават на заден план. Например дългогодишната битка на ХРАНКООП за преосмисляне на пространството на пазар Римска стена в София продължава да гази дълбоко в калта на криворазбраното управление, в което павилионите се превръщат в ресторанти и дюнерджийници, а пазарното пространство - във фуудкорт. Женски пазар беше ремонтиран... и застроен с павилиони.
Но ако градските управи разпознаят, че пазарните пространства имат и други потенциали, за други употреби (квартални площади, пространство за игра, културни мероприятия, спортни събития и др.), то вече има първият такъв прецедент. Надявам се Благоевград да повлече крак и скоро да видим такива трансформации в други български градове!