Елиас Канети: Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е

Прочутият писател Елиас Канети, носител на Нобелова награда за литература през 1981 г. за цялостно творчество, е роден в Русе на 25 юли 1905 г.

Родът на баща му, който е сефарадски, се мести от Одрин в Русе през 19-и век, където развиват успешен търговски бизнес. Майка му е от сефарадския род Ардити, които са сред основателите на еврейската колония в Русе в края на 18-и век.

Писателят прекарва детските си години в Русе, а семейството се мести в Манчестър през 1911 г. Но само година по-късно след смъртта на баща му те отиват да живеят в Лозана и после във Виена, Цюрих и Франкфурт. След 1938 г. се мести отново във Великобритания, след като на континента започват гоненията срещу евреите. Последните 20 години от живота си прекарва в Цюрих, където и умира на 14 август 1994 г.

Основни теми в творчеството на Канети са смъртта и агресията. Тези идеи той въплъщава в пиесите си „Сватба“ (1932) и „Комедия на суетата“ (1934). През 1935 г. писателят публикува създадения още през 1931 г. единствен свой роман „Заслепението“, който остава незабелязан от критиката и е преоткрит едва в годините след Втората световна война.

Значими негови късин творби са записките му „Провинцията на човека“ (1973), характерологичните му етюди по образец на Теофраст „Подслушвачът“ (1974), есеистичният сборник „Съвестта на думите“ (1975), автобиографичните книги „Спасеният език“ (1977), „Факел в ухото“ (1980) и „Игра с очи“ (1985) и записките „Тайното сърце на часовника“ (1987). Отива си от този свят на днешната дата през 1994 година в Цюрих.  

В чест на писателя родният му град Русе учредява през 2005 г. националната литературна награда „„Елиас Канети“.

Ето някой негови откровения и мисли:

Всичко, което преживях по-късно, вече се бе случило някога в Русчук...

Аз съм тук. Мен ме няма. Новото преброяване на човечеството.

Ами напълно е възможно Бог не да дреме, а да се крие от страх пред нас.

В дистанциите човек закоравява.

В дневника си човек разговаря със самия себе си.

В процеса на писане има нещо безкрайно.

В сравнение с църквата всички владетели са малки дилетанти.

Властта днес е по-могъща от когато и да било, но и по-проклинана, от когато и да е.

Властта завърта главата дори и на тези, които въобще не я притежават; само дето по-бързо изветрява оттам.

Властта на по-дълбоко, животинско ниво, е по-добре да се нарича насилие.

Всеки въпрос е нахлуване.

Всеки човек е център на света, точно така - всеки; и светът именно затова е ценен, защото е пълен с такива центрове.

Всичко, което може да се яде, става обект на властта.

Градовете загиват, хората лазят по-надълбоко.

Действай така, както сякаш не би могъл повече никой друг път.