Засилен изборен туризъм в Пиринско, вижте къде има най-много новодомци

Усилен изборен туризъм стартира далеч преди местните избори в цялата страна, сочи изследване на Института за развитие на публичната среда. Право да гласуват имат всички избиратели, които имат постоянен адрес на територията на съответното населено място. Вот ще могат да упражнят и тези, чийто настоящ адрес най-късно през април е в даденото населено място. Изключение от тази тенденция не правят редица общини в областите Кюстендил и Благоевград. Анализът е направен в две посоки - брой новорегистрирани и брой дерегистрирани лица. Тези, които са се дерегистрирали, най-вероятно са го направили, за да изберат настоящ адрес в друго село или град. 

Според експертите на Института за развитие на публичната среда дерегистрираните от областните центрове се преместват към съседни по-малки общини. Така тези новодомци могат да повлият при избора на кмет на община, на общински съветници или на кмет на кметство. Колкото по-малко е населеното място, толкова по-голяма тежест има всеки един новозаселил се жител. 

Сред общинските центрове с най-голям ръст на дерегистрация са Дупница, където от януари до април тази година са дерегистрирани 429 жители на фона на 130 за същия период миналата година, в Сандански те са 287 в сравнение със 101 през миналата година. Фрапираща е разликата в дерегистрираните в град Петрич, където от януари до април тази година те са 238, а миналата година за същия период са само 85.

Според анализа в Благоевградска област има редица места, застрашени потенциално от изборен туризъм за вота наесен тази година. Сред тези селища е град Мелник, там населението по постоянен адрес е 181 души, но от януари до април са се регистрирали 49 новодомци. Всичко това е на фона на само един новорегистрирал се от януари до април миналата година. Подобна е ситуацията и в благоевградското село Горно Хърсово. Там населението по постоянен адрес е 565 човека, новорегистрираните хърсовци са 134 през първите четири месеца на тази година, а за това четиримесечие през 2022 г. няма нито един. 

С голям риск от изборен туризъм е и петричкото село Чучулигово, където постоянните жители са 170, но до април са се регистрирали още 30 души. Миналата година от януари до април нито един човек не е избрал да се мести в Чучулигово. Свръхинтерес към нови адресни регистрации се наблюдават в благоевградското село Дренково, симитлийското Градево и гърменското село Марчево. 

Изследването дава интересна информация и за възможността за изборен туризъм по общини. Любопитен пример в това отношение е община Кресна. Там населението по постоянен адрес към април 2023 г. е 4891 души, новорегистрираните жители през първите четири месеца на тази година в общината са 132, а за този период миналата година те са само 19. Това означава, че почти 7 пъти са се увеличили новорегистрираните хора в малката община. В общините Струмяни, Хаджидимово, Банско и Петрич тази разлика е три пъти, в Симитли е четири пъти, в Благоевград е два пъти.

Институциите имат достатъчно време, за да обърнат внимание на това дали част от извършените през последните няколко месеца общо за страната 68 931 премествания не са с цел подмяна на вота на местните хора наесен. Съгласно закона отговорни за адресната регистрация са кметовете на общините, районите или кметството. Те извършват проверка и контрол дали желаещите да се регистрират са представили необходимите документи. Задължителна част от тези документи са адресна карта за настоящ адрес, документ за собственост или договор за ползване на имота за жилищни нужди, декларация за съгласие от страна на собствениците на имота.