Джек Лондон: Функцията на човека е да живее, не да съществува

Джон Грифит Чейни e прочут в целия свят като Джек Лондон. Той е американски писател който пише почти всичко - романи, документални книги, разкази, стихотворения, пиеси, есета. Роден е на днешната дата през 1876 година. Изумява всички със своята продуктивност, успява да напише над 20 романа, има много разкази и кратки истории. Постига световна слава още приживе с таланта си да разказва любопитни и приключенски сюжети. Джак завършено начално училище, а след това пое серия от работни места, свързани с тежък физически труд.

До 13-годишна възраст той е работил 12 до 18 часа на ден в консервна фабрика. Джак също така работи и на борда на кораб. Там той преживява приключения, вдъхновили някои от първите си истории. През 1893 г., при насърчаване на майка си, той участва в конкурс по писане, като разказва една от историите и печели първа награда. Това състезание го вдъхновява да се посвети на писането. В крайна сметка той напуска училище и заминава за Канада, за да опита късмета си в златната треска в Клондайк. Този път на север допълнително го убеждава, че той има много истории за разказване. Той започва да пише всеки ден и се продават някои от неговите разкази за издания като “Overland месец” през 1899 година.

Джек Лондон публикува първите си два романа - “Дъщеря на снеговете” и „Круиза на Dazzler”, през 1902 г. Година по-късно, на 27-годишна възраст, той постига търговски успех с най-известния му роман “Дивото зове”. Този кратък роман приключение е създадена през 1890 г. и разказва за златната треска в Клондайк.

През 1906 г. Лондон публикува втория си най-известен роман „Белия зъб”. Книгата постига незабавен успех и оттогава е адаптиран във филми и телевизионни сериали. Джек Лондон напуска този свят на 22 ноември 1916 година.

Ето интересни цитати от негови книги и мисли на писателя:

„Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.”

„Никой не може да насилва своята природа, без тя да си отмъсти.”

„Не живея заради това, което светът мисли за мене, а заради това, което аз мисля за себе си.”

„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“

„Кокалът, подхвърлен на кучето, не е милосърдие. Милосърдие е, ако споделите кокала с кучето, когато сте гладни колкото него.”

„Мъжът рядко цени както трябва жената, поне докато не се е лишил от нея. Той не си дава сметка за недоловимата топлота, излъчвана от женския пол, докато е обкръжен от нея; обаче отнемат ли му я, започва да усеща все по-голяма празнота в съществуването си и да изпитва някакъв смътен глад за нещо тъй неопределено, че не може да каже какво е то. Ако другарите му нямат повече опит от самия него, те поклащат със съмнение глави и му дават силно очистително. Но гладът не минава, а се засилва; той загубва интерес към всекидневието си и става мрачен, а един ден; когато тази празнота е вече непоносима, изведнъж настъпва миг на прозрение.”

„Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.”

„Човекът с тояга е законодател, господар, комуто трябва да се покоряваш, макар и да не е необходимо да търсиш неговата обич.”

„Ограниченият ум забелязва ограничеността само в другите.”

„Предпочитам да съм пепел пред прах. Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене. Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета. Функцията на човека е да живее, не да съществува. Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа. Трябва да използвам времето си.“