Дени Дидро: Хората престават да мислят, когато престанат да четат

Дени Дидро е известен френски философ, просветител, писател, художествен критик. Основател и редактор на „Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите”. Роден е на днешната дата през 1713 година. Заради атеизма и антиклерикализма си е низвергван. Стои по-близо от другите материалисти метафизици от 18 в. до идеята за самодвижение на материята. Изказва догадки за съществуване в неживата природа за способност за биологическа еволюция. Приема, че съзнанието на законодателите е решаващ фактор в историческото развитие. Развива реалистични естетически възгледи.

Дени Дидро първоначално учи и се подготвя за свещеник, но след престоя си в Парижкия колеж „Аркур“ променя възгледите си. Поради това родителите му го лишават от издръжка. Докато посещава Салона на свободомислещите, се запознава с Жан-Жак Русо. След като публикува съчинението си „Писма за слепите за назидание на зрящите”, Дидро е осъден и престоява няколко месеца в затвора заради силно материалистическите възгледи, изразени там. Многократно бива преследван от властите заради деистките си убеждения и прогресивни идеи, които личат и във „Философски мисли”. Характерна за него е и критиката към тогавашното френско общество, деспотизма на кралския двор и реакционната роля на Църквата. Всичко това го кара да издаде анонимно романа „Бъбривите бижута”.

В периода 1751–1772 г. работи върху „Енциклопедията”. От 1751 г. до завършването ѝ издава по един том всяка година. Веднага след излизането на първите два тома „Енциклопедията” е забранена, но това трае само четири месеца поради бързата намеса на Мадам дьо Помпадур. Въпреки това за Дидро е невъзможно повече да публикува във Франция и затова през 1752 издава сборника „Избрани съчинения” в Холандия. При пътуване до Русия прекарва остро простудно заболяване и от туберколоза. Умира на 70-годишна възраст – на 31 юли 1784 година.

Ето някои по-известни мисли на френския философ:

„Знанието за това какви трябва да бъдат нещата, отличава умния човек; знанието за това какви са нещата в действителност, отличава опитния; а знанието за това как да бъдат изменени към по-добро, отличава гениалния човек.“

„Истината обича критиката – от нея тя само може да спечели; лъжата се бои от критика – от нея тя само губи.“ 

„Където и да отидеш, твоята съвест ще те намери.“

„По-добре е да се изхабиш, отколкото да ръждясаш.“

„Широта на ума, сила на въображението и активност на душата – ето това е то геният.“ 

„Не се впускай в обяснения, ако искаш да бъдеш разбран.“

„Ние винаги оставаме самите себе си, въпреки че нито за минута не оставаме едни и същи.“ 

„Хората престават да мислят, когато престанат да четат.“ 

„Този, който доброволно си признава незнанието на това, което не знае, ме подтиква да му вярвам за това, което се опитва да ми обяснява.“ 

„Чудеса има там, където вярват в тях, и колкото повече вярват, толкова по-често стават.“

„В човешката природа има две противоположни начала: самолюбие, което ни тегли към нас самите, и доброжелателност, която ни тласка към другите. Ако би се скъсала една от тези пружини, човек би станал зъл до лудост или великодушен до безумие.“

„Само страстите и само великите страсти могат да издигнат душата за велики дела. Без тях настъпва краят на всичко възвишено както в нравствения живот, така и в творчеството.“

„Всичко, което е обикновено, е просто; но не всичко, което е просто, е обикновено. Оригиналността не изключва простотата.“ 

„Въображението! Без това качество не може да бъдеш нито поет, нито философ, нито умен човек, нито мислещо същество, нито дори просто човек.“

„Да кажете, че човекът се състои от сила и слабост, от разбиране и заслепяване, от нищожество и величие, това означава не до го осъдите, а да определите неговата същност.“  

„Да се стараете да оставите след себе си повече знание и щастие, отколкото е имало преди, да подобрявате и умножавате полученото от вас наследство – ето над какво трябва да се трудим всички ние.“

„Търсим любовта на другите, за да имаме допълнително поводи да обичаме себе си.“ 

„Добрият стил се крие в сърцето.“  

„Дори да се съгласим, че гениалните хора по правило са и доста странни или както се казва: няма велик ум без капка безумие, ние няма да се отречем от тях, а ще презираме онези векове, които не са създали нито един гений. Гениите са гордостта на народите, към които са принадлежали; рано или късно им издигат статуи и виждат в тях благодетелите на човешкия род.“

„Най-щастлив човек е този, който подарява щастие на най-голям брой хора.“

„Дори и лъжата да бъде полезна за определен период, то с течение на времето тя неизбежно се оказва вредна. Обратно, правдата с течение на времето се оказва полезна, въпреки че за момента може да носи вреда.“

„Животът на един човек трябва да бъде нещо повече от просто приятен. Всеки вол на пасбището има приятен живот.“ 

„Думите трябва винаги да бъдат верен израз на чувствата и мислите.“   

„Изкуството се състои в това да се намери необикновеното в обикновеното и обикновеното в необикновеното.“  

„На този свят винаги има разплата. Има двама генерални прокурора: единият е този, който стои до вашите врати и наказва за провинения срещу обществото, а другият – самата природа. На нея именно са й известни всичките пороци, измъкващи се от закона.“