Археолози разкриват тайните на древна арменска църква в Мелник

Нови археологически проучвания започнаха на средновековната църква „Света Богородица Живоносен извор“ в най-малкия ни град Мелник. Останките на древния храм се намират в началото на пешеходния път за Роженския манастир, на около 200 метра от прочутата Болярска къща. Църквата е голяма базилика, от която в момента се вижда само южната ѝ стена. Целта на изследването е да се установи хронологията и характеристиките на храма, да се укрепят рушащите се зидове и да се възстанови достъпът до историческия паметник. Проучването се ръководи от д-р Методи Златков от Националния археологически институт с музей при БАН, партньор в тази дейност е Археологически музей-Сандански. Финансирането е осигурено от Министерството на културата и Община Сандански.

Известно е, че след разоряването на Филипопол (Пловдив) през 1205 г. цар Калоян преселил като наказателна мярка в Мелник изменилите му тамошни ромеи. Повечето от тях са от гръцки произход, но има и такива с арменски произход. В края на 80-те години на миналия век известният историк и археолог професор д.и.н. Виолета Нешева работи на терен и разкрива част от руините на църквата, както и множество жилищни сгради, в които живеели аристократите на селището. Според едно от гръцките сказания храмът е построен от гръцки военачалник от арменски произход.

Църквата е една от над 70-те, с които е прочут в миналото Мелник и една от шестте, посветени на Божията майка според епитропски списък от края на XIX в. По това време е била действащ енорийски храм на историческия квартал „Армения“.

Само митрополитската църква в града е по-голяма от нея по площ. В арменския храм имало два реда колони по шест в ред и много хубав таван. Имала е женско отделение, което е било над страничния кораб. Ценностите от нея обаче вече били отнесени в Роженския манастир. Изоставена и обречена на разруха, църквата в наши дни е в руини, които на места са с височина до 5-6 метра.

„Искаме да установим основните характеристики на храма - архитектурен тип,  строителна история и хронология. Ще изясним мястото ѝ в градоустройството на Мелник и значението ѝ в религиозния живот на града през вековете. Ще се извърши полева консервация на откритите архитектурни структури. Ще се опитаме да установим плана на църквата, нейната строителна история и хронология”, заяви д-р Методи Златков.

Археолозите ще научат повече и за църковно-манастирското строителство и архитектура на Мелник през вековете, защото е възможно в определен период от време храмът да е бил манастирски, ще се разбере повече и за историята на града и България.