Преди 85 г. Кресна решава да изгради костница на загинали офицери и войници

Решението за изграждане на костница на загиналите в Първата световна война български офицери, подофицери и войници в храма в град Кресна е взето на 1 август 1937 година. На тази дата преди 85 години се отбелязват 20 години от избухването на тази война. Затова местните първенци се събират при кмета Величко Кулев и вземат историческото решение костите на загиналите около днешна Кресна (б.а - тогава м. Крива ливада, с. Гара Пирин и моста "Сали ага") офицери, подофицери и войници да бъдат положени в храм-костница.

Почетен председател на инициативния комитет е Неврокопски митрополит Борис Неврокопски, председател е свещеник Димитър Попов, а за членове на църковното настоятелство са избрани Пешо Бояджиев, Васил Гигов, Костадин Вангелов, Захари Тодоров, Тодор Марков и Янор Марков. Подгласници са Йордан Сапунджиев, Костадин Сандански и Костадин Андреев.

Основен ктитор на изграждането на костницата в бъдещия храм е Министерството на войната на Царство България. Със заповед №120 от 17.03.1939 г. министърът на войната, генерал - майор Теодоси Даскалов, разпорежда да се отпусне помощ от 50 000 лева на името на Председателя на комитета (б.а - вероятно свещеник Димитър Попов) за изграждането на костницата и в нея да бъдат прибирани костите на около 500 български войници, загинали в района.

Храм-паметник и костница "Св. Иван Рилски" в Кресна е изграден за рекордните две години и започва да функционира през 1941 г. Осветен е за служение от приснопаметния Неврокопски митрополит Борис.

Не е известно какви мощи са вградени в престола на Храм-паметник и костница "Св.Иван Рилски", но в олтара се намира частица от мощите на Свети великомъченик Яков Персиец (Иаков Персианин).

Храм-паметник и костница "Св. Иван Рилски" е единствената църква в Югозападна България, където се съхраняват кости на загинали български войни. Тя е паметник с изключително архитектурно и историческо значение за региона.