Отец Димитър: Любовта към Господ е любов към хората, само смирени се докосваме до надеждата на Възкресението!

Отец Димитър Илчев служи в Санданска духовна околия. Един от най-преданите и отдадени божи служители в региона. Наскоро той поде благородна инициатива - старото църковно училище в санданското село Лешница, построено през далечната 1924 година, да бъде възродено в пълния му блясък. Вековното школо отново ще посреща деца, а в едно от помещенията му ще се подреди своеобразен музей за историята на населеното място.

Решихме да поговорим точно с него - за Великден, за вярата, за Исус, за миряните, за живота, за мира и войната, за смирението и покаянието.

Отец Димитър, в очакване на Великден сме, а в Украйна се води война. Защо ние, човеците, допускаме това най-голямо зло?

Нищо не ни оправдава, че се допусна тази война. Това ни дава повод за дълбок размисъл. Още повече за нас, българите, много е близо да нас и географски, и исторически това зло. Лошото е, че такива неща не спират по света, почти непрекъснато някъде има военен конфликт, загиват невинни, това е страшно и недопустимо. А сме в навечерието на празника на празниците – Възкресението Христово. Войната е резултат от липсата на вяра във Възкресението. Повече сме обзети от материалното, а духовното остава встрани. Ставаме консуматори – и в духовен, и в материален аспект. Свикваме само да получаваме. Пренебрегва се ближният. Възкресението е точно това, което дава дълбок смисъл на човека да живее с надеждата, защото надеждата за вечен живот прави човека богоязлив. Ако има вяра във Възкресението и надежда за вечен живот, тогава човек е кротък, благ по сърце, миролюбив. Самият Христос завещава: „Моят мир ви давам”, това е мирът в душата и мирът около нас. Всичко това сякаш е пренебрегнато от съвременния човек и страдаме всичко заедно. Влизаме в лабиринт, в който си задаваме въпроса: Къде е справедливостта? Отговорът е кратък и ясен – във вярата във Възкресението Христово.

Молите ли се да спре войната, както се молите да отмине пандемията от ковид?

Църквата е уредила мъдро как да търсим прошение към Господа. Това важи за всички случаи, в които има нужда от молитва. Във всяка литургия се молим за мир и благоденствие в целия свят, за изкореняване на злото и братоненавистта. Не спираме да се молим за край на войната в Украйна.

В тези светли дни не е ли време за смирение?

Оттам трябва да започнем. Всяка наша мисъл за живота да е дълбоко подплатена със смирението. Точно то дава вътрешния мир, духовния размисъл за живота. Чрез смирението можем да постигнем всичко това, което ни е необходимо. През тази Страстна седмица са страданията на Исус Христос. И в тези дни е нужно да се смирим. Да сме смирени и да се покаем за греховете, които извършваме, за да се докоснем до надеждата на светлия празник Възкресение Христово.

Увеличава ли се съпричастността към нуждаещите се в тези празнични дни?

Моето лично наблюдение е, че хората са по-активни – има много благотворителни прояви, готовността да помогнем на ближния е по-голяма. Но моето желание е всеки ден да сме такива - да сме способни да подадем ръка на слабия, да вдигнем падналия, а не само по празници. Да изградим съзнание като истински вярващи хора на жертвоготовност всеки един ден. Ако човек е смирен, всичко, което върши, не е заради това да го видят и чуят, а заради Бога. Да не очакваме похвалност от човеците, а да знаем, че сме направили едно добро дело, което Бог ще въздаде.

Миряните по-често ли се обръщат към храма и Господ в тези трудни времена?

Има го този момент, когато сме в нужда, когато сме с материален, духовен или здравословен проблем, тогава да се обръщаме по-често към Господ. Това е нещо, върху което би трябвало да разсъждаваме. Има един пример в Евангелието - Исус Христос изцелява 10 прокажени, но само един от изцелените се връща при Исус, за да му благодари. Нека повече всички ние, християните, приличаме на този един. Да сме в храма и да благодарим. Бог по този начин ни призовава към него.

Какво означава за Вас Великден, отче?

Великден за мен е избавление от греховете! Празник на празниците! Велико нещо, защото на този ден е Възкресението Христово.

Кой е най-важният Ви съвет към всички християни?

Свети Серафим Саровски е казал: Придобийте мирен дух и хиляди около вас ще се спасят! Той също така учи, че нещастният, зъл човек разрушава всичко, обижда дори най-близките и скъпи хора, а добрият човек, излъчващ мир и радост около себе си, възстановява разрушеното, утешава страдащите, помага на нуждаещите се. Най-важно е да сме във вътрешен мир, защото връзката с бога преминава през човеците – да си помагаме, да се обичаме, да сме жертвоготовни за другите. Тогава обичаме и Бога. Не може да кажеш, че обичаш Бог, но не и хората. Това означава, че сме лицемери. Любовта към Господ е любов към хората!

Как ще поздравите хората с настъпването на празника на празниците?

Моето послание навръх светлия празник Възкресение Христово е към всички вярващи. Нека отворим разума и сърцата си широко и истински към Възкресението, защото само то ще ни спаси!