Жорж Сименон: Времето не остарява, то просто налага правилата си върху вас!

Жорж Жозеф Кристиян Сименон е белгийски писател на криминални романи, които пише на френски език. Един от най-добрите майстори на криминалните сюжети в света през миналия век. Той е роден на днешната дата през 1903 година в град Лиеж. Имал способнотта да пише от 60 до 80 страници на ден и за няколко години в хотелската си стая написва 450 разкази и новели. Така става един от най-плодовитите писатели на XX век. Той е най-известен със 75-те романа и 28-те разказа, в които участва инспектор Мегре. Жорж Сименон се научава да чете на три години. Между 1908 и 1914 година учи в Института „Сен Андре“. През септември 1914 година, малко след започването на Първата световна война постъпва в йезуитското средно училище Колеж „Сен Луи“. През юни 1918 година той напуска колежа без дори да положи годишните изпити, използвайки като претекст сърдечното заболяване на баща си. През следващите месеци работи за кратко на различни случайни места.

На 15 години постъпва като репортер в „Газет дьо Лиеж”, където в продължение на няколко години води рубриката за убитите по улиците кучета и това се оказва незаменима школа. Публикува първия си роман (така поне се смята) на 18 години. Пристига в Париж без нито едно су в джоба си през 1922 година, храни се с кафе със сметана и кроасани и пише първите си разкази в стаята на един зловещ хотел. Сименон става секретар на една аристократка, собственица на списание, след което се заема с писането на полулюбовни-полуморализаторски романи. Единствения му архив и източник на вдъхновение е илюстрираният „Ларус“. Използва много псевдоними за книгите си, които издателите публикуват, без да прочетат. Тази производителност му донася материално обезпечение и той се жени за приятелката от детството си Тижи. По време на пътуване в Нидерландия го осенява идеята да напише един полулитературен роман – отдава се на криминалния жанр.

Този първи, истински роман на Сименон – 120-ият или 150-ият според него, излиза през 1928 година: „Пьотр Латвиеца“. Целият Сименон се намира в тази книга — стилът, чувството за елипса, формулата. В тази книга се появява неговият популярен герой Мегре. За името на инспектора Сименон дава няколко версии. Една от тях е, че е заимствал името от съседа си

През 1930 г. той тръгва на север и заедно с Тижи изследва полярния свят. В почивките пише. Машината е завъртяна, киното започва да се интересува от романите му. Екранизират негови романи. За да си почине от романите за Мегре, които издателство „Фаяр“ неуморно изисква, Сименон пише романи без Мегре. И пътува. С жена си прави обиколка на европейските столици. Когато се завръща в Париж, в куфара си има три или четири завършени романа. Но и това не е достатъчно за „Фаяр“. Сименон е недоволен и подписва договор с „Галимар“ - друго издателство, което се задоволява с един минимум от шест книги на година. За писателя това си е почти почивка. Жорж Сименон умира в съня си на 4 септември 1989 година в Лозана.

Прочетете някои от неговите интересни мисли за писането и живота:

Започваш да пушиш, за да покажеш, че си мъж. После искаш да спреш да пушиш, за да докажеш, че си мъж.

Чета наказателният кодекс и Библията. Библията е жестока книга. Може би е най-жестоката, която някога е била написвана.

Съществува само един морал. Този, с която помощ силните поробват слабите.

Всеки мисли себе си за изключителен и не желае да се сравнява с обикновените смъртни.

Разбирай хората, не ги съди. В живота няма престъпници, има само жертви.

Писането не е професия, а призвание да бъдеш нещастен.

Ранният брак е или много добър, или много лош.

Трябваше да омаловажи всички и всичко, за да се почувствате силен и могъщ.

Ако в дома е постоянен безпорядък, преставаш да забелязваш и не се чувстваш нещастен.

Просто никой не убива без причина освен в битка.

Всяко престъпление в началото на разследването винаги изглежда невероятно.

Времето не остарява, то просто налага правилата си върху вас.

За истината не се нуждаете от много думи.

Хората никога нищо не разбират. А ако разбираха, животът вероятно би бил невъзможен.

Младите хора мразят старите хора, те им се струват досаден недостатък във вселената.

Понякога да знаеш, че не знаеш, не променя нещата.