Реалистична ли е идеята за 15-километров тунел през Кресненското дефиле?

След ексцентричното предложение магистрала Струма да минава "по склоновете на Пирин", преди ден вицепремиерът Борислав Сандов пусна позабравената идея за изграждане на 15,4 км тунел през Кресненското дефиле.

Идеята за тунела не е нова.

Идеята за съоръжението се коментира от много години. Той трябва да има две тръби - едната 15 377 метра, а другата 15 420 метра. Общата дължина за прокопаване ще е над 30 километра. Прогнозата му стойност преди години бе 1.5 милиарда евро, днес цената несъмнено е значително по-висока.

Защо не?

Идеята за тунела многократно е отричана от експертите по пътно строителство. Основните причини са няколко.

На първо място е сложността на проекта. В района скалите са с повишена радиоактивност. Изкопаната скална и земна маса, която се изчислява на над 10 милиона тона, трябва да се депонира някъде в района или да се извози на друго място. При 20 тона на камион ще е необходимо да се направят най-малко 500 000 курса.

Много сериозен проблем ще бъде реакцията на местните хора. Те как ще приемат в близост до населените места и до домовете им да има радиоактивни материали. През 2016г. местните хора вече излязоха на протест срещу предложението да се строй въпросния тунел.

Друга причина е, че районът на Кресненското дефиле е и най-сеизмичната зона в България. На 4 април 1904 година, с епицентър Кресненският разлом, е регистрирано най-мощното земетресение в България – 7.2 по Рихтер, и вторичен трус 6.9 по Рихтер. Унищожени изцяло са село Крупник и Симитли. Големи разрушения има и в днешен Благоевград.

Освен това подобен проект би забавил значително, с най-малко десет години, завършването на АМ Струма, която трябваше да е готова за олимпийските игри в Атина през 2004г.

Изграждането на подобно съоръжение би отнело между 6-8 години, след като започне строителството. Кандидатстване за европейско финансиране, както предлага Сандов, процедури, проектиране, обществени поръчки и ето забавяне от поне още 2-4 години.

Отсечката през дефилето, известна като най-смъртоносната в Европа,  е крайно свръхнатоварена и това е основната причина за големият брой пътни инциденти. Едно подобно забавяне от 10 години означава стотици катастрофи и десетки ранени и загинали.

Всичко това усложнява и оскъпява сериозно строителството на подобно съоръжение.

Неясна е упоритостта, с която вицепремиерът Борислав Сандов лансира нови идеи за АМ Струма. На всеки трябва да е ясно, че АМ Струма е обект от национално и международно значение и завършването й в най-кратки срокове е изключително важно.

Източник: ekonovini.bg