Георги Кафтанов: Браншът ни загива, масово се продават оранжерии, мазохизъм е да отглеждаш зеленчуци!

На карта е заложено производството на оранжерийни зеленчуци у нас. Все по-трудно става на производителите, които се чудят как да оцелеят. Те са притиснати от високите цени на горива, на ток, на торове, на семена, от липсата на работна ръка. Тежко е и на стопаните в общините Кресна, Сандански и Петрич, където се отглеждат най-много оранжерийни зеленчуци.

„Мазохизъм е да се занимаваш с оранжерийно производство на зеленчуци. Цените на горивата хвърчат нагоре, няма работна ръка, за младите това е мръсна работа. Мъка е. Държавата се интересува само от това да има администрация и търговия, но не и производство. Най-вероятно за последна година се захващам с този бизнес. Засадил съм само домати, които ще бъдат на пазара някъде около Гергьовден - 6 май”, споделя Георги Кафтанов, който има оранжерии в санданското село Ново Делчево и е член на Управителния съвет от Националната асоциация на оранжерийните производители.

Той уточнява, че реколтата винаги зависи от климатичните условия, не е добре да е нито много топло, нито много студено. Проблемът е, че преди за ток е плащал по 800 лева, а сега само този разход е 2100-2200 лева. Помощите от държавата за електроенергия са нищожни, смята зеленчукопроизводителят. Според него 50% от себестойността на домата ще дойде от отоплението и разходите за ток. Така себестойността ще е около 3,50 лева за килограм. Тук не се слага надценката за производителите, както и тази на прекупвачите и продавачите. Най-вероятно няма да има български домат през пролетта под 4,50-5,00 лева за килограм на пазара за крайния потребител.

Но няма как да е другояче. Защото всичко скача - заплатите са нагоре, торовете са над два пъти по-скъпи. Качествената работна ръка замина в чужина, там се дават много по-високи възнаграждения, които няма как да плащат родните зеленчукопроизводители.

„В нашия регион - Кресна, Сандански и Петрич, непрекъснато има обяви за продажба на оранжерии, някои продават конструкцията за желязо. Други, които са собственици на земята, продават и нея, за да се отърват от този тежък занаят. Но няма купувачи, никой не иска да си купува фабрика на 9 септември. Още повече, че нашите оранжерии в огромната си част не са модернизирани, за това нещо също са необходими инвестиции, които няма как да осигурим”, категоричен е Кафтанов.   

Спасението е в промяна на държавната политика в сектора, както и нормална подкрепа от земеделското министерство. Защото другите страни ни изпреварват, една Албания вече е по-добре от нас в производството на зеленчуци. В момента липсва адекватна държавна помощ за сектора. Без намесата на държавата браншът загива, тъй като нещата не вървят от години.