Уилям Фокнър: Мечтите имат само по един собственик, затова мечтателите са самотни!
Уилям Фокнър е сред най-влиятелните американски писатели на миналия век. Роден е на днешната дата през 1897 година в Ню Олбани. Носител е на Нобелова награда през 1949 година, печели два пъти наградата „Пулицър”. Смятан е за един от най-влиятелните белетристи на Америка. Фокнър е известен с използването на дълги, витиевати изречения и педантично избран речник в ярък контраст с минималисткия стил на неговия съвременник Ърнест Хемингуей. Той е сред модернистите на 30-те години на 20-и век. Следва експерименталната традиция на европейски писатели като Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Марсел Пруст и Томас Ман. Работите му са известни с литературни похвати като поток на мисълта, многобройни описания и гледни точки, както и с измествания във времето на разказа. Фокнър е един от най-важните писатели на Юга в САЩ.
По творчески гений, по способността да създава един свят на въображението, в който действителността е далеч по-истинна, отколкото в суровото всекидневие, Фокнър е на едно от първите места в световната литература. Той е много чувствителен към нравственото израждане, не понася потребителското общество и буржоазните морални норми, расизма и фашизма, войната и мракобесието. Съчиненията му дълго смущават критиците. Много от ранните му произведения години напред са непознати дори в собствената му страна. Като епик и писател-реалист той изследва причините за моралния упадък на хуманните стойности и прави обстоен социален анализ на бушуващия край него живот. Сред най-известните му творби са „Светлина през август”, „Дворецът”, „Авесаломе, Авесаломе”, „Докато лежах и умирах”, „Врява и безумство”, „Селцето”, „Светилището”. Отива си от този свят на 6 юли 1962 година.
Ето някои интересни мисли на известния американски писател:
„Цели се по-високо, отколкото можеш да стигнеш. Не е достатъчно да бъдеш по-добър от своите предшественици и съвременници. Бъди по-добър от себе си.“
„Правилно са поставили любовта в книгите. Вероятно тя не може да живее никъде другаде.“
„Не бъди писател. Пиши!“
„Ако в теб се крие история, то тя трябва да се покаже.“
„Мечтите имат само по един собственик. Затова мечтателите са самотни.“
„Не можеш да победиш жените по никакъв начин, затова ако си мъдър и не обичаш бедите, дори не се опитвай.“
„Трябва да сме свободни не защото искаме свобода, а защото я практикуваме.”
„Ако се преродя, бих искал да съм ястреб. Никой не го мрази, не му завижда, не го иска, няма нужда от него. Той никога не е загрижен или в опасност и може да яде всичко.”
„Никога не се страхувай да издигнеш гласа си за честност, истина и състрадание срещу несправедливостта, лъжата и алчността. Ако всички хора по света направят това, земята ще се промени.”
„Всички ние не успяхме да реализираме мечтата си за съвършенство.”
„Ако трябва да избирам между болката и нищото, избирам болката.”
„Няма нещо такова като беше – само е. Ако беше би съществувало, не би имало скръб и печал.”
„Не можеш да плуваш към нови хоризонти, преди да придобиеш куража да спреш да гледаш към брега.”
„Човек може дълго време да живее с парите, които чака.”
„Да изливаш алкохол е като да гориш книги.”
„Повечето хора са малко по-добри, отколкото обстоятелствата им позволяват.”