Сириец в Германия тъгува всеки ден за гърменското село Крушево

Той е сириец. Живее вече няколко месеца в Германия. Там се събра с най-близките си хора след години на раздяла. Но не забравя и за ден едно малко, но голямо с добрите си хора село в община Гърмен - Крушево. И не крие тъгата си по населеното място, по приятелите си в него, по красивата природа и хубавите градове в Пиринско.

За 32-годишния сириец Недим Асфур България се превръща във втора родина. Младият мъж пристига в Крушево в края на 2013 година. „Покланям се пред добрината на всички жители на това прекрасно село. Те ми подадоха ръка, приеха ме като свой, помогнаха ми да се науча да шия и години наред да изкарвам прахраната си като шивач в местен цех”, твърди Сирийския шивач /така го нарекоха някои от местните/ от Крушево, който вече живее близо до германския град Щутгарт.

Обажда се обаче всеки ден на най-добрия си приятел Сабри Белянски, който е кметски наместник на гърменското село. „Ние станахме като братя. Недим живя при нас 7 години, замина за Германия в края на миналата година. Звъни ми непрекъснато, интересува се как сме всички тук, праща поздрави на мен и съселяните ми. Разделихме със сълзи, сега пак понякога плачем заради раздялата”, споделя Сабри Белянски. В момента Недим чака да приключи процедурата по издаването на всички необходими документи в Германия. Щом се сдобие с тях, сигурно е, че ще намери начин да се върне в Крушево и да гостува на своите приятели. „Той остави сърцето си при нас. Недим видя само добро от нас, ние също получихме много добрина и човещина от него. Моят приятел е честен, готов винаги да помогне на всеки. Затова никога няма да го забравя и аз, и моите съселяни”, категоричен е 28-годишният кметски управник на Крушево. Той и жителите на селото очакват скоро да видят и прегърнат своя Сирийски шивач, който ще смени, макар и временно, германския град Щутгарт с гърменското село.

Представяме ви и един материал за Недим, писан през март 2016 година:

Сирийския шивач. Така жителите на гърменското село Крушево наричат 28-годишния Недим Джелал Асфур. Младият бежанец от Сирия намери тук своя пристан. Свикна с начина на живот в малкото селище, където пристига в края на 2013 година. С носталгия обаче си спомня за първите си дни в населеното място. Защото тогава бил в компанията на баща си Джелал, на сестра си Джиана и зет си Закари, както и на трите им деца. С тях живеели съпрузите Абдулах и Манар Халил и двамата им синове. От тази колония в момента в Крушево е единствено Недим. Всички други заминали и се установили в Германия. Младият мъж не крие, че и той се опитал да отиде в Западна Европа, за да е заедно с близките си. Но го върнали от Гърция у нас. И намерил цялата добрина на света в лицето на местните хора, сред които и двамата съпрузи от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт.

"Имам шанс да напусна България след 3 години, когато мога да получа българско гражданство. Признавам, че искам да съм с моите роднини, чувам се с тях често, пишем си в интернет. Сега не мисля за пътуване, защото тук се чувствам прекрасно. Всички ми помагат,

приеха ме с отворени сърца

покланям се за добрината на всички жители на Крушево", разказва Недим, който за 2 години и половина е успял да понаучи доста добре български език. Това му помага да общува свободно с новите си приятели. Взел уроци и в шивашкия занаят. Дълго време залягал над шевната машина, попивал думите на тези, които го обучават. И резултатът е налице. В момента е сред най-добрите шивачи във фирмата, която има цех в гърменското село. Трудът никак не му тежи. Защото е важно сам да може да осигурява доходи за прехраната си. "Повече от година съм в тази фирма. Благодаря за дадения ми шанс и на собственика, и на колегите. В родината си бях продавач в магазин, но сега смених професията. Избягахме от родната земя заради войната и бомбите, живеехме във втория по големина град Алепо. Там загубихме всичко, но поне оцеляхме ние. А тук ми дадоха втори шанс за живот с отношението си и човечността си", споделя Недим. Твърди, че местните хора са много добри, има много приятели. Всичко му харесва в Крушево. Бившият кмет на селището Явор Белов помогнал на младежа да си намери подслон. В началото той и роднините му живеели при съпрузите от Англия Ян Кенеди Додс и Лили Гилбърт. Щом родствениците му заминали, за Недим пригодили една от стаите в училището, в което отдавна няма ученици. Майстори от селото дори му направили баня, за да има всички нормални условия за живот. Сега сириецът работи, а вечер е с приятели на кафе. Най-големият му приятел е 23-годишният Сабри Белянски. Повече от година двамата са почти неразделни. Много обичат да пътуват - до Гоце Делчев, до Разлог, до Сандански, до Благоевград.

Всеки ден си правим разходки с моята кола

Много е свестен, честен е, винаги е готов да помогне. Чувствам го като брат", твърди Сабри.
"Не е важно къде живея. Имам покрив над главата си. Липсват ми близките, за да е пълно щастието ми. Тук съм в рая, отново сънувам хубави неща, а не кошмари. Благодарен съм на Мама Лили и на нейния съпруг Ян, които първи ни приютиха.Обичам и тях, и другите ми съселяни", казва през сълзи младият мъж. В Крушево англичаните се преселили преди повече от 8 години. Разбрали за проблема с бежанците от Сирия у нас и веднага взели решение да помогнат и да подслонят при себе си едно семейство. "В Крушево ни посрещнаха с отворени обятия, хората са честни, добри и работливи. Помогнаха ни много в началото да се устроим, да свикнем. Затова и ние помогнахме на сирийците", обясняват англичаните. Сърцата им се свили най-вече за хлапетата. Не се колебали никак. Приютили в дома си цели 11 възрастни и хлапета.

"Имаме му пълно доверие, той също вярва в нас. Това е най-важното. Приехме го като един от нас. Работлив, тих и скромен млад човек, нямаме никакви оплаквания от него", споделя бившият управник Явор Белов. Недим също няма оплаквания от нищо. Очите и сърцето му са пълни с благодарност към всички - и към англичаните, и към местните. "Хората са супер, много са добри. Даваха ни всичко в началото, когато нямахме работа - боб, картофи, масло, мляко, дрехи. Даже работниците в шивашката фирма събраха по 5 лева за нас. Дървата за огрев мъже от Крушево ни ги дадоха. Никога няма да забравя тези добрини. Искам само и аз да съм им полезен с нещо", разкрива Недим. Той е убеден, че

в момента не иска да ходи в Западна Европа

"За мен е от значение да имам работа и спокоен живот, нещо, което тук е факт. Заплатата ми е достатъчна, доволен съм", казва той. Накрая издава, че понякога мисли да се задоми, тъй като местните девойки са много красиви, скромни и работливи. "Но по-важно е някоя мен да хареса", допълва с усмивка Сирийския шивач от село Крушево.