Благоевград почете героите на Илинденско-Преображенското въстание

Благоевградската общественост почете паметта на загиналите по време на Илинденско- Преображенското въстание преди 113 години. Цветя пред паметника на Гоце Делчев на площад „Македония“ положиха заместник- кметът по строителство и сигурност в Община Благоевград инж. Янко Янков, заместник- кметът по икономика и финанси Иво Николов, заместник- кметът по култура и хуманитарни дейности в Община Благоевград Христина Шопова, депутатът Даниела Савеклиева, председателят на Общински съвет Радослав Тасков, представители на политически партии, кметове на кметства от общината, културни институции и граждани.

С рецитал, ученикът от Национална хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, Румен Кулянин припомни клетвата, дадена от смелите мъже на България в името на свободата и независимостта на Родината, както и моменти от историята: „Заклевам се в Бога, вярата и честта си, че ще се боря до смърт за свободата на българите в Македония и Одринско, че ще се покорявам безусловно на началството и  безпрекословно ще изпълнявам заповедите му, че няма да издам никому нито дума, нито с дело тайната, с която днес се увенчавам и всичко онова, което от днес нататък ще чуя и разбера по делото. В противен случай, нека бъда убит от едного от другарите с револвера или камата, която целувам“.

Въстанието избухва на 20 юли (2 август по стар стил) в Битолски революционен окръг и на 6 август (19 ст. ст.) в Одринско. В българската история, това е въстанието за освобождение на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България съгласно Берлинския договор (1878 г.) в пределите на Османската империя. По своя характер и цели, то е продължение на българската национално-демократична революция от време на Възраждането. В началото на ХХ в. обстановката на Балканите е изключително нестабилна, а това ескалира обществените настроения и нагласи. В началото на януари 1903 г. в Солун е свикан конгрес на ВМОРО. В отсъствието на голяма част от представителите на революционните окръзи и на нейните най-видни водачи - Г. Делчев, Д. Груев, Г. Петров и др., които са противници на каквито и да било прибързани действия, конгресът взима решение за обявяване на общо въстание през пролетта на 1903 г. Макар и несъгласни с това решение, Г. Делчев и неговите най-близки сподвижници се му подчиняват. 

Въстанието избухва на 20 юли (Илинден), откъдето идва и неговото име. Най-напред избухва в Битолския революционен окръг. Само за няколко дни, всички населени пунктове в планинските местности на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевска кази (околии) са обхванати от бунтове и се присъединяват към Битоля. Кулминационна точка на въстанието става превземането на гр. Крушово и прокламирането на Крушовската република.На 6 август (Преображение) избухва въстание и в Одринско. Много селища в района на Странджа планина и крайморските градове Василико и Ахтопол се присъединяват. Сблъсквания между въстаниците и турските войски има и в Серско, Драмско и Горноджумайско.